(Разговорът се води в автомобил, шофиран от събеседника – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията на РБ.)

Диана Найденова, НТВ: Когато влаковете спряха и хора тръгнаха по релсите, властта разбра, че е сгрешила. В желязната хватка на протеста дори железният пазител на хазната се огъна. Горанов подочу, че без локомотив управлението няма да намери следващата гара и върна отнетата торба с 40 милиона в портфейла на транспортния министър. Но машинистите – и те, като Москва – не вярват на сълзи и пожелаха само Московски да им обещае, че локомотивите отново тръгват, а железницата оцелява. От София към Карлово караме направо, където десетки граждани и жепейци си искат влаковете. Министърът на транспорта – Ивайло Московски. Можело значи – когато хората излязат на релсите, вместо влаковете, влаковете тръгват.

Ивайло Московски, МТИТС: Темата не е от вчера. От години стои нерешен въпросът по принцип с железницата в България. (…) (Обяснение в смисъл – животът е тежък, а в БДЖ – двойно. И така си е откакто свят светува.) (…)

ДН: Т.е. пак предишните са виновни?

ИМ: Не, не казвам, че са го направили злонамерено. Те е трябвало по същия начин да се поберат в този обем и за да се поберат в този обем средства, не са извършили ремонти за 25 милиона лева и са оставили компанията на оперативна загуба от 15 милиона. Аз също мога да направя този избор, само че догодина компанията ще е на 30 милиона оперативна загуба и ненаправени ремонти за 50 милиона лева общо за двете години, което на практика означава, че не можем да гарантираме по никакъв начин безопасността на хората и на пътниците и може да поставим в рискова ситуация, в която действително да има сериозни инциденти. Аз няколко пъти го казвам – ако хората или по-скоро финансистите искат реформите да бъдат само съкращения и оптимизация, аз по-скоро ще бъда несъгласен с това, защото предния мандат го направих. И чистосърдечно казвам – тогава Симеон Дянков ме излъга, защото ние около две години работихме със Световна банка по план за преструктуриране и оздравяване на железницата. Той предвиждаше вече нов държавно гарантиран заем, който обаче да преструктурира, да рефинансира съществуващите договори на железниците, съответно да помогне за нова инвестиционна програма, да се закупи нов подвижен състав, да се ремонтира съществуващия. Предвиждаше мерки и в Национална компания „Железопътна инфраструктура“. И тогава уговорката ми със Симеон Дянков, като финансов министър, който можеше да подпише този договор със Световна банка, беше аз превантивно да направя реформите, които пак бяха заложени там, в непопулярната им форма, т.е. да направим съкращения, оптимизация. Така разписано влизаше и продажба на „Товарни превози“ през Агенцията за приватизация. Стартирах всички тези дейности, много непопулярни мерки – знаете, че имаше близо месец стачка. Около 5000 човека от цялата система на железниците успяхме да освободим, не го направих и с желание – ако някой си мисли, че е много хубаво, се лъже. (…)

ДН: От БСП ви препоръчаха да си играете с детско влакче, което ще ви подарят, да не съсипвате големите влакове, в които се возят хората.

ИМ: Ще запазя добрия тон, ще го оставя без коментар, но едва ли те са хората, които могат да бъдат морални съдници. Каквото са решили, това да ми подаряват. Аз се опитвам професионално да си върша работата и се надявам да успея. Никога не съм си позволявал да третирам държавните железници като детска игра или нещо подобно. Отнасял съм се винаги отговорно и ще продължавам да го правя.

ДН: Впрочем колко време ще отнеме възстановяването на спрените влакове, извън онези, които така или иначе няма да могат да бъдат пуснати в движение заради техническа невъзможност?

ИМ: Технически около седмица, най-много до десетина дни.

ДН: Около 9.30 часа влизаме в града на Левски. На гарата е пълно с протестиращи и с яхнали протеста червени активисти. Министърът е готов да съобщи радостната новина – влак отново ще се композира!