Виктор Николаев, НТВ: Само да ви върна към това за вашата оставка, понеже продължавам да съм изненадан от това, което казахте преди малко в студиото ни. А ако ви я приемат?

Георги Първанов, председател на АБВ, в оставка почти: Прекрасно.

ВН: Има ли План Б? Аз вярвам, че Георги Първанов винаги има план Б, отигравайки някоя ситуация.

ГП: Има живот и извън политиката, уверявам ви.

ВН: Дали не придаваме излишен драматизъм на това нещо? В смисъл, това ще бъде жест по-скоро или?

ГП: Това е преди всичко знак за това, че в политиката има неща, които се решават по определени закони, правила, хайде закони звучи прекалено претенциозно. Когато има такъв проблем, най-естественото, в българската политика оставката я няма като факт.

ВН: Чакайте, точно създадохте партия, успяхте да прескочите, въпреки мнозина, че не очакваха да влезете в парламента, станахте част от това управление, сега изведнъж с лека ръка казвате, след едно гласуване, ще си подам оставката. И от висотата на едно спокойствие казвате, че бихте се примирили да останете извън политиката. Нямат логика предишните ви стъпки, за да очакваме да се довърши по начина, по който сега я развивате.

ГП: Това е знак точно към младите хора, които са в основата на тази нова партия, която е моя кауза и моя болка. Те трябва да разберат, че в политиката моралът е преди всичко. Те ще преценят, разбира се, как ние ще процедираме оттук нататък. Нужен ли е Първанов, нужни ли са останалите, какво да е мястото, какво да е взаимодействието между политическото ръководство и парламентарната група, защото очевидно сега нещата не стоят добре. (…)

ВН: При предишното си гостуване, коментирахте по интересен начин една среща с усмихнатите Борисов и Станишев в Брюксел. Сега искам да ви покажа една друга снимка, колегите ще я покажат – форумът на Татяна Дончева, тя самата имаше възможност да коментира, ще ни гостува отново и ще коментираме бъдещите й планове. Но коментарът на тази снимка, в едно от изданията беше: „Борисов към Първанов – не си единствен.“ Разчитате ли по този начин тази среща и тази целувка?

ГП: Вижте, не е в моя стил да коментирам такъв род прояви, но както се казва – като се харесват, да се целунат, да се вземат.

ВН: А ще се вземат ли?

ГП: Е, бъдещето ще покаже. Ако има съвместимост, в което малко се съмнявам, но по-важно е друго, взимам повод от заглавието, което беше интересно. Първанов никога, извинявайте, и аз като Горанов започнах да си говоря в трето лице, но понеже вие ме провокирахте, аз никога не съм мислил за себе си като за единствен. Това е разликата между мен, между АБВ и някои други леви формации, които се смятат за единствени, които се борят за монопол в лявото пространство. Аз съм „за“ това да има колкото се може повече, но силно конкурентни формации. И след като имаме конкуренцията, може да мислим и за консолидация. (…)

ВН: По какъв повод, в едно друго интервю сте казали – „Високомерието, което излъчва премиерът, никак не ми допада…“?

ГП: Затруднявам се. Но мисля че това беше по повод първата реакция на министър-председателя на новините, че някой от нас може да има позиция против ратификационното споразумение. Той беше казал там едни думи, които аз категорично не приех и развих тезата за високомерието, което е така. Значи вие вижте какво високомерие излъчват и други представители на ГЕРБ, и самият Горанов.

Вчера той стоеше на пиедестала, раздаваше оценки, което вие показахте, между впрочем, с някои кадри оттук. Високомерието го има в ежедневните отношения между групата на ГЕРБ, някои представители на правителството към останалите коалиционни или просто партньори. Ние сме просто партньор, не сме коалиционен такъв. Това високомерие убива коалиционното взаимодействие.