Водещ на радио „Фокус“: След дебатите и гласуването на дълга настъпи ли пренареждане в Народното събрание или започна кампанията за местните избори? Очакваме анализа на социолога Първан Симеонов. Добро утро.

Първан Симеонов: Добро утро.

Водещ: Г-н Симеонов, знаете, че след гласуването на дълга се заговори за скрита коалиция във властта. Колко основателно е това предположение, което идва може би от поведението на ДПС, които в последния момент решиха да подкрепят дълга?

Първан Симеонов: ДПС се държи така от близо година, може би. Постепенно излезе от двойката, в която трайно беше се наредило с БСП и се предвижва на дясно. Като се връща в, струва ми се, добрата стара роля на балансьор. Дали е добра е друг въпрос, но е добре позната. Балансьор, който придвижвайки се между лявото и дясното общо взето определя властта в България.

В същото време така ДПС долепяйки се до ГЕРБ оказва малко натрапена подкрепа и доказва или се стреми да докаже, че е незаобиколим фактор. Така че няма никаква изненада дългосрочно погледнато в поведението на ДПС, то така се държа и в няколко други ключови гласувания. Освен всичко, ако сте забелязали ДПС никога не като че ли не бие по фронта, а бие по фланговете на властта и то най-вече по Патриотичния фронт (ПФ), голямата словесна битка от известно време насам е ПФ-ДПС, а не ДПС-ГЕРБ. В същото време ДПС даде толеранс на правителството от около 600 дни, които някак си изтичат около президентските избори и нарече себе си „конструктивна опозиция“. Така че тази полу-опозиционна роля на ДПС не е изненада, но тя е може би един от най-големите кошмари на г-н Борисов, защото ако измежду всички плаващи подкрепи някак си обществото привиди една и тя е ДПС, това ще бъде много тежка имиджова щета за това правителство.

Водещ: Може ли обаче да търсим скрита коалиция? Колко е основателно е едно такова предположение?

Първан Симеонов: По-скоро тук виждаме типичния последователен маниер на г-н Борисов да приобщава всичките си потенциални външни противници и лека-полека да избутва вътрешните. От конгреса на г-жа Татяна Дончева, през назначението на г-н Яне Янев до запазването, за сега поне, на шефовете в службите и в МВР, Борисов демонстрира едно приобщващо поведение. Като основното предположение е че той се опитва да не изгаря съвсем мостовете с ДПС, най-малкото ДПС са важен фактор за предстоящите президентски избори. колкото и да са далече те, ние трябва все пак да гледаме с едно око и към тях.

Да, тези мостове вероятно не се изгарят като в същото време лека-полека ми се струва, че Борисов разширява по този начин своята територия, приобщавайки всичко възможно по терена в същото време вкарвайки интрига във всички лагери, поставяйки на стрес-тест и постоянно държейки в шах дори своите партньори. Така на практика Борисов постигна една много интересна политическа конфигурация в момента,в която всички политически лагери като че ли са, с малки изключения разбира се, в насипно състояние и се въртят около него. Това е един еднополюсен политически модел. Помните, някога говорихме за двуполюсен. Такава е ситуацията в момента.

Аз не бих говорил за скрити коалиции, по-скоро бих говорил за това, че като цяло в политическия пейзаж много се заличиха онези резки различия, които помним само от преди една година или две години. Много се заличи онази яркост на политическите лозунги, на протестите. Тогава имаше ясно черно и бяло, имаше добри и лоши, имаше лагери. Сега има по-скоро много нюанси на сивото, но да не влизаме към този съвсем ироничен поглед към политиката у нас.

Водещ: Безспорно и единодушни бяха всички анализатори и политолози, че най-голямата изненада в гласуването на дълга подонесе АБВ. Много ваши колеги нарекоха „Салто Мортале“ стореното от АБВ. Дори, че трябва да им се връчи „Аскер“ за цялостно творчество. Спектакъл ли беше това, което направи АБВ?

Първан Симеонов: Не бих го нарекъл спектакъл, но оставката на г-н Първанов като че ли беше наистина по-скоро знаков, символичен жест. Тя не търсеше, според мен, реално оттегляне от партията, а търсеше запазване на някакво остатъчно политическо достойнство. Или пък с тази оставка г-н Първанов се опита да направи от дефекта – ефект.

Някакъв своеобразен вот на доверие за себе си и за политиката си в партията. И както видяхте това се случи с крачката назад с тази оставка. Сега могат да последват две напред, отново образно казано, защото ми се струва, че Първанов получава подкрепа от своите структури .Така че аз не бих го нарекъл театър, но без съмнение АБВ загуби в имиджов план в тази етюд. В политиката човек не знае, ако губи в имиджов план какво друго печели, там не можем да гадаем. Но като цяло репутацията на АБВ беше доста накърнена и ако към това добавим и факта, че това е още млада формация, неукрепнала, без особена организационна здравина, без свои твърд електорат и ясна електорална физиономия, то ми се струва, че АБВ наистина влезе в опасна турболенция. От която може да излезе с почти непоправими последици, защото тази формация не е и особено голяма. Тя имаше историческият късмет да се окаже с малко над 4 процентната бариера. Така че вашият израз „Салто Мортале“ може да се окаже абсолютно верен. Предстои да разберем.

Водещ: Той е на ваш колега е изразът, на ваш колега политолог. Можем ли да кажем, че поведението на по-малките партии в парламента е продиктувано от предстоящите местни избори или дори и лидерите гледат по-надалеч, както вие самият казахте, предстоят ни и президентски избори?

Първан Симеонов: Да, както забелязахме дори и Татяна Дончева натърти на няколко пъти на президентските избори. това е доста любопитно защо след знаковата прегръдка с Борисов, тя заговори за президентските избори така настървено, но това е отделна тема. Г-н Яне Янев наскоро също отправи политическа заявка, позиционирайки се спрямо г-н Бареков. Виждате какво прави „Атака“ – тя някак си изнесе кампанията в Крим, както и преди се е случвало някак си в пределите на Руската федерация предпочита „Атака“ да започва своите кампанийни действия. С две думи някак си неусетно се придвижваме от 100-те дни на кабинета към предизборната надпревара. Споменах няколко по-малки формации, да видим какво става с големите.

Виждате, че освен, че има вътрешни дебати на тема кандидати, начини на явяване и т.н., виждате, че и в самата управляваща коалиция зачестиха ярките пози. Гласуването по дълга ни го показа. Така ще правят всички по-малки партньори във властта, ще се опитат в оставащите месеци да показват и своя собствена идентичност и да не се отдалечават прекалено много от ГЕРБ. Защото позицията в която те се намират в момента, да може и да е в известна степен неблагодарна, защото те са партньори в една коалиция, която трябва да върши и доста черна работа, но всъщност тази позиция никак не е лоша.

Защото дава добри стартови шансове за местните избори, дава достатъчно трибуна и дава възможност точно за такива ярки символни действия, които се случиха по време на дълга, по време на гласуването на дълга. Защото погледнато гласуването за дълга вие ще видите, че може да се направи проста калкулация на спечелилите и загубилите точно от пропагандна гледна точка. Един от имиджово загубилите може би е ГЕРБ, може би най-загубилият без съмнение е АБВ, един от спечелилите донякъде е БСП, защото БСП успя да направи успешна контраатака, след като месеци наред беше в глуха защита. Струва ми се обаче, че тежките времена за БСП не са свършили и вие го виждате.

Това, че партията днес протестира с „Атака“ или наново се опитва да представи себе си като по-радикално лява, това като че ли интуитивно подсказва, че БСП се ориентира към втвърдяване на своите гласове, а не към търсене на периферия. Това е нещо като колкото доброволен, толкова и неизбежен отказ от това да се играе за челните позиции и показва че БСП като че ли е на прага да промени окончателно своята величина и значимост като партия.

Може би най-големият печеливш от дебатите за дълга се оказа Патриотичният фронт. Той ми се струва, че спечели играта на нерви, защото някак си не промени своята позиция до края. Традиционно печеливш, защото изпълнява своя план, изглежда ДПС. Неслучайно ги изреждам, защото ето така се започва предизборната кампания, с такъв тип знакови стъпки. И аз смятам, че те ще се ожесточават до изборите. И все пак, въпреки, че ще има много такива ярки пози, смятам, че стабилността на управленската формация, може и с различни бегли промени, в общи линии би следвало да се запази поне до местните избори. А след като политиците ще се преброят на есен, отново ще дойде на дневен ред темата с прекрояванията. Не че и преди това не може да се прекроява, но ми се струва че малина са склонни на такива авантюристични стъпки в настоящия момент.