Изпълняващата длъжността подуправител на БНБ Нели Кордовска е изтеглила парите си в КТБ часове преди официалното затваряне на банката и то след края на работното време на КТБ. Това е потвърдила БНБ в писмо до парламента, съобщи председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова пред бТВ.

Тя е убедена, че Кордовска е изтеглила парите си законно, но на базата на вътрешната информация, с която е разполагала.

Нели Кордовска изтегли 64 195 евро на 19 юни 2014 г. – ден преди БНБ официално да обяви, че поставя КТБ под специален надзор. Два дни преди Кордовска да изтегли парите си, централната банка публикува съобщение, в което успокои, че банковата система, включително и КТБ, „е с висока ликвидност и капиталова адекватност и функционира нормално“. Информацията за това, включително и документа, беше публикувана в началото на февруари, но БНБ упорито мълчеше по случая и отказваше отговор въпреки запитванията на медиите.

В деня, в който е изтеглила средствата си от КТБ, Кордовска вече е изпълнявала длъжността подуправител на БНБ, ръководещ „Банков надзор“, което пораждаше съмнения за използване на вътрешна информация и конфликт на интереси.

„Убедена съм, че ги е изтеглила законно, но е имала вътрешна информация. Ръководството на БНБ е знаело какво става с КТБ. И други в това ръководство са имали влогове, но не са ги изтеглили. Тя е успяла да спаси парите си, а те чакат“, възмути се председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. В четвъртък парламентарните партии се разбраха за експресно приемане на нови поправки в банковия закон, с които по думите на премиера Бойко Борисов „ще се спре разграбването на банката“.

Идеята е квесторите, които са назначени от БНБ, да бъдат заменени с временни синдици, които ще се посочат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Те ще управляват, докато съдът обяви официално банката в несъстоятелност и бъде назначен постоянен синдик. Очакванията са, че временните синдици ще преразгледат и някои от прихващанията, разрешени от квесторите, които са довели до рязко намаляване на активите на банката.

Временния синдик, който ще бъде назначен в КТБ, ще контролира прихващанията в банката, каза Менда Стоянова.  Според нея в настъпилото в КТБ безвремие никой не контролира сделките на квесторите, а активите се топят.   С намаляването активите на КТБ, намаляват и шансовете на кредиторите, а и на Фонда за гарантиране на влоговете да обезпечат парите си, каза Менда Стоянова.

„В доклада на четирите компании беше посочено, че от всичките активи на банката, добрите са около 1.8–2 млрд. лв. Сега половината от тях вече ги няма“, допълни тя.  „Ако се правят прихващания, е ясно че квесторите са разрешавали такива, те се правят с добри активи. Един синдик има право да се намеси, дори да иска съдебни дела за тези прихващания, а квесторът няма право“, обясни тя.

„Обезпечените кредитори си получиха парите, но там на тяхно място застана държавата и фонда, които извадиха 3 млрд. и половина и ги платиха. Точно тези кредитори, които не са обезпечени, и имат сериозни влогове в КТБ, точно те се опитват по един или друг начин, чрез прихващане, което квесторите разрешават, да предредят фонда за гарантиране на влоговете, респективно държавата, да предредят всички останали по-малки кредитори, които нямат възможности за добри адвокати“, смята Стоянова.

Банковият надзор се е провали в казуса КТБ, а може би той се проваля и в други случаи, за които не знаем, заяви тя. „Никой не е престанал да иска оставката на управителя на БНБ Иван Искров. Негово морално задължение е да си я подаде. Не съм съгласна той да поставя с писмо условия на парламента, че ще подаде оставка, когато парламентът е готов да избере нов управител на БНБ. Той носи отговорност за това, че в неговия мандат четвъртата по големина банка е в несъстоятелност – нещо, което те ни уверяваха, че не може да се случи в България“, каза Стоянова.