На Бойко Борисов, днешния премиер-министър на България, се падна тежката участ да оглави едно доста живописно правителство, съставено, с малки изключения, от политически персони, провалени на предишни национални позиции или от амбициозни аджамии, въобразили си, че са хванали „Господ за шлифера“, както е модно днес да се изтъкват управленческите качества на хората от властта.

Томислав Дончев, най-верният технологичен паж на премиера, е симпатично момче с безспорни качества в областта на европейските далавери, но напоследък се е превърнал в тревожен счетоводител, непрекъснато броящ жълтите стотинки, които милостиво ни отпуска Брюксел и срещу които сме длъжни непрекъснато да облизваме подметките на бездушните бюрократи от Европейската комисия.

Вицепремиерът е изключително скован, когато трябва да се опълчи срещу фриволните коментари на своя началник, особено в областта на енергетиката, където фантасмагориите Борисови се нуждаят от много стабилни спирачки. Експертизата на Дончев е в непрекъснат конфликт с явния страх от партийно бламиране и изхвърляне от вътрешния кръг на краля слънце.

Ивайло Калфин е друга бира, както се казва в популярните телевизионни реклами. Безспорно с най-богат опит в политическите комбинации, той играе ролята на буфер в отношенията между гербери и реформатори и това му дава възможност да маневрира в най-популистката част на правителствената политика, където подхвърлянето по 40 лв. на мизерстващите пенсионери за Коледа и Великден се счита едва ли не за висше постижение на днешното българско управление.

Калфин се издъни най-яко, когато подкрепи новия огромен дълг, предложен от колегата му Горанов, известен с топлото си отношение към най-опасния тумор на държавата, наречен ДПС.Съпартийците на социалния вицепремиер, начело с лидера им Георги Първанов, вкупом го заклеймиха и на практика започнаха да копаят новия политически гроб на иначе доста повратливия Ивайло, съумял през последните години умело да лавира между старите си „червени“ пристрастия и новите примамливи сигнали, пристигащи от емисарите на чичо Сам.

Меглена Кунева, червената кукувица, настанила се в синьото политически гнездо, според находчивата оценка на един друг талантлив хамелеон, какъвто е Иван Костов, направо се изгуби в пъстроцветната суматоха около Бойко Борисов.В желанието си да не изглежда като луксозна, но безполезна мебел в сегашното правителство, тя се напъва да създаде впечатлението на безспорен експерт в сектори, за които си няма и „хал хабер“, както се изразяват нашите турски съседи.

Тепърва ще се разбере дали премиерът съзнателно се е изгаврил с госпожа Кунева, поверявайки й силовите ведомства, където тя веднага забуксува като пате в калчища и предизвика присмеха на опитните „стари кучета“, само чакащи удобен случай да се подиграят на амазонките, с които бате Бойко напълни всички етажи на държавната власт.Ето един лаконичен коментар относно предложената от госпожа Кунева стратегия за борба с корупцията: „Прилича на курсова работа на студент от нереномиран български университет. Теория, която трудно би могла да се превърне в практика“.Жесток, но правдив анализ срещу неоправданото високо самочувствие на вицепремиера Меглена.

Стана вече дума за амазонките на Борисов, които, не знам защо, много ми напомнят за женската охрана на покойния либийски диктатор Муамар Кадафи. Най-яката и най-бъбрива от тях е Лиляна Павлова, министърът, който не слиза от телевизионните екрани и като една съвременна Шехерезада ни разказва сладките приказки за великия пожарникар от Банкя и неговите чутовни подвизи в битката за спасение на България.През последните дни обаче словоохотливата Лили е провесила нос и се чуди как да отхвърли от себе си и от управляваното от нея ведомство вината за пълния хаос в държавата след последните обилни снеговалежи. Павлова забрави бързо медените дитирамби и започна масово да уволнява къде когото свари – само и само за да замете следите от собствената си некадърност.

Някои от останалите „зрънца“ в кабинета „Борисов – 2” ще обсъдим на бегом, на други ще обърнем специално внимание поради реалната опасност да се окажат истинските гробокопачи на уж стабилното правителство, според оценките на подкупени от ГЕРБ клакьори в публичното пространство.Най-застрашаващ единството в коридорите на властта е просветният министър професор Тодор Танев. Неговите театрални изпълнения през краткия период на управление на кабинета му създадоха врагове дори в собствения „реформаторски“ лагер, където обявиха господин министъра за „пълно куку“ и вече точат зъби за поста му в правителството.

Професорът наистина е достоен за съжаление в желанието да угоди на всички политически субекти и в същото време да акцентира върху екстравагантните си идеи за развитие на образованието. В крайна сметка ще го изхвърлят като мръсно коте и след това ще стане посмешище дори за любимите си студенти.С не по-малко гафове от професор Танев е известен министърът на културата Рашидов, но пък той е един от любимците на премиера и коментаторите внимават да не „сбъркат ваксата“ и да не засегнат косвено и бате Бойко, обявен от Веждито за „баща“ на българската култура.

С типичния за нашенските цигани подмазвачески стил „културният“ министър методично мачка и унищожава всичко, свързано с националната памет – музеи, читалища, исторически паметници – и в същото време дава зелена светлина на секторите, където може да „блесне“ лично той, скулпторът на властта, плюс, разбира се, бащицата Борисов и още няколко навлека със съмнителни качества в областта на българската духовност.Наглостта на Рашидов и неговия втори мандат като министър вече взе материални жертви след непрекъснати скандали в публичното пространство.

Смъртта на изтормозения учител от Класическата гимназия и масовата оставка на неговите колеги от това най-престижно учебно заведение явно уплашиха непукиста Рашидов, но поне засега той упорства и не иска да освободи креслото на културния министър, окупирано за всеобщ срам на нацията от един бивш „мултак“ и уличен побойник, награден на времето с орден „Стара планина“, вместо да бъде вкаран в затвора.Идва ред на най-големия „сладур“ в правителството – Николай Ненчев, министър на отбраната и терминатор на военното разузнаване. Тази суетна персона побърза да си посади коса, когато разбра, че ще го издигат по стълбата на властта.

Познавам го отблизо от времето на дебатите преди президентските избори през 2011 г. Напълно неграмотен човек в областта на националната сигурност, нямащ елементарни познания относно отбраната и специалните служби. В замяна – напълно предан на новите господари във Вашингтон и може би поради тази забележителна особеност бе назначен на абсурдния за него пост във военното ведомство. Единствената ни надежда е насочена към главния прокурор на републиката, който все още може да спре разгрома на военното разузнаване и да накаже военнопрестъпника Ненчев с цялата строгост на българските закони. Ще дръзне ли господин Цацаров да озапти развилнелия се бивш текезесарски звеновод в сектора на националната сигурност? А дано, ама надали…

На бегом ще споменем безумията на министър Лукарски, издал заповед за закриването на военния завод „Дунарит“ и осуетил големи приходи за националната икономика; раболепните поклони на външния министър Митов към всяка прищявка на Вашингтон и Брюксел; странното поведение на други две амазонки в кабинета, отговарящи за земеделието и туризма и сменящи позициите си почти всекидневно, стане ли дума за изсичането на българските гори и за бетонирането на националните курорти. Затова и не бива да се учудваме, че най-новите социологически анкети сочат днешните управници като най-непопулярните политически субекти през последните десет години.

За десерт оставихме „преродения“ бате Бойко, както обичат да го провъзнасят неговите обожатели. Неочакваните изпълнения на премиера безспорно го утвърждават като най-забележителната фигура в този безумен на пръв поглед кабинет. Легендарната повратливост на Борисов пролича и когато на 9 март т. г. той посети лобното място на загиналите българи след атентата на гара Буново.Похвална постъпка на български държавник, може би първи от 30 години насам, отдал почит на жертвите от турския тероризъм и в същото време – неумел опит за завоалиран флирт с ДПС и с неговите избиратели, които, според премиера, също били „жертви“ на едно предишно управление.

Засега това е положението. Мушмороците във властта стават все по-многобройни и само проницателният български избирател би могъл да отсее зърното от плявата и да настоява за истински държавници, които да му гарантират по-голямо спокойствие и смислен живот в тежките времена, през които преминава целокупната българска нация.