Бойко Ноев, бивш министър на отбраната: …Проектът за Закон за НСО е написан от самото НСО, за самото себе си и само облича в законова рамка дейността на службата от последните десетилетия. Няма да бъде особено преувеличено, ако се каже, че проектът за закон за НСО ни връща в миналото на тоталитарната държава, когато специална служба осигуряваше удобствата, привилегиите и добруването на тогавашния държавен и партиен елит. Законът на НСО на практика възстановява прословутото УБО, част от някогашната Държавна сигурност. Това сега се представя като реформа. Аз по-арогантна анти-реформа не съм виждал в живота си.

Агенция „Фокус“: Имате предвид бившето Управление за безопасност и охрана?

БН: Да, това беше копие на съответната служба в Съветския Съюз, даже името беше същото. След демократичните промени тя беше по същество почти закрита, функциите й силно орязани и действаше на базата на уж временен Правилник за дейността, одобрен от Министерски съвет, мисля, че през 1992 г. Докато се очакваше обаче дейността около охраната на 3-те висши длъжности – президент, председател на парламента и премиер, доколкото такава е необходима, да се организира по някакъв цивилизован, европейски начин, стана съвсем друго. Тихо и постепенно УБО възкръсна като феникс и стана това, което имаме днес като НСО. Днешното НСО е мощна, пълноценна специална служба, с всички възможности за събиране и анализ на информация, с оръжие и всякакви специални средства, с около 1200 души военизиран персонал, с 40-милионен бюджет. Ръководена изцяло и еднолично от президента. И всичко това за охраната на шепа държавни и партийни ръководители.

АФ: В някои европейски столици висшите държавници сами си карат автомобилите и ходят даже с велосипеди на работа…

БН: Да, наистина. И това в столици, които потенциално са по-уязвими от тероризъм. Но вижте, въпросът не е в това дали да се охраняват 3 или 4 лица. Въпросът е защо е необходима цяла специална служба за няколко лица и то във време, когато тероризмът вече реално заплашва цели общества, а не само индивиди. Особено за държава като България, чийто сектор за сигурност и отбрана изнемогва кадрово и материално. Това ясно прозира и от загрижеността на премиера Борисов, когато неотдавна правителството е обсъждало приноса на армията в охраната и на границата.

АФ: Всъщност кръгът от охраняемите лица днес, а те са записани и в проекта за закон а НСО, май е по-голям от 3?

БН: Да, това са именно привилегиите на властта. За какво се обгрижва омбудсманът Пенчев, например, този уважаван и почтен човек?! За какво се обгрижват членовете на конституционния съд, върховните съдилища или кметът на София, министрите на културата, екологията, икономиката спорта, а и останалите министри. Те и техните семейства…

АФ: Но силовите министри, главният прокурор, сигурно има от какво да се охраняват?

БН: Ако въобще им потрябва, силовите министри имат цели армии, главният прокурор и съдиите си имат съдебна охрана, нали. Пак питам, защо 1200 души да ги обслужват, защо са прахосва този огромен обществен ресурс?

АФ: Нали и Обама и Путин ги пазят специални служби…

БН: Нека не се сравняваме с държави, от които светът зависи буквално. Вижте Европа, нормалните държави, къде има такива аномалии – никъде. Когато затръгват в чужбина често пъти български политици си водят охрана, като че ли сме държава от „третия свят“, заляна от насилие и тероризъм. Това направо е срам за страната. Ами вижте какво става в София, като дойде висок гост. Затварят града, струпват цялата полиция в шпалир по шосето до летището, вместо да си върши работата по обществения ред… Ама бил генерален секретар на НАТО. Ами какво от това! Тогава Брюксел, който апропо изобилствал от терористични клетки, трябва да бъде постоянно затворен. Аз съм разговарял с някои от тези гости, ние сме направо смешни в очите на онези, които ни посещават в София.