Мариан Станков – Мон Дьо, НТВ: На прага сме на един от най-големите християнски празници – Великден. Накъде отиваме, г-жо Робева?

Нешка Робева: Тръгвате с един въпрос, който не носи сам по себе си оптимизъм. Великден е изключителен. Аз не знам дали това е празник. Може би защото се свързва с Възкресението. Но самото разпятие олицетворява човека. Човекът, който е в състояние дори любовта да разпъне. И колкото повече помагаш на един човек, и колкото повече му се отдаваш, и колкото повече искаш да му дадеш цялата си любов – тъжно ми е да го кажа, но не трябва да очакваш нещо добро.

МС: В тези опасни времена – на измами, на нечестна игра, на кого бихте се доверили в държавата само с едно ръкостискане?

НР: Колкото и да е странно, аз съм доста доверчив човек. Понякога наивен. Доверявала съм се и съм била лъгана.

МС: Кой е най-големият лъжец, който сте стрещала някога?

НР: Хм! Това е труден въпрос. Няма да кажа кой е най-големият лъжец, защото все още се надявам – това са млади хора; все още се надявам, че аз съм се излъгала, не те са ме излъгали. Много ми се иска, наистина, да не са излъгали. Наистина да не се окажат тези измамници, които поне засега са. Няма да кажа имена. Всеки човек трябва да има правото да осъзнае нещата и да се опита да ги промени.

МС: Историята с Николай Бареков – тя какво е за вас – урок, провал, грешна стъпка?

НР: Мога да кажа – провал и урок. Аз не мога да си простя. Не ме интересува кой в какво ме обвинява.

МС: Вие много добре знаете, че основното обвинение е, че всичко е било любов за пари.

НР: Абе точно тая любов не могат да ми я вменят, защото аз съм човек, който толкова няма отношение към парите и толкова много губи, и толкова много го крадат, че това твърдение го отправят хора, които съдят сами за себе си, или го отправят хора, на които им е поръчано да ми бъде изграден такъв образ. Но това не е най-важното. Другото е по-важното – защо съм се подвела, защо съм си го разрешила, как съм го допуснала. А какво ще кажат хората – ако трябва да скачаме срещу Николай Бареков, те тия, които са на власт, всички до един в парламента, по-различни ли са? Та те влязоха с по-големи лъжи от Николай Бареков. И много повече излъгаха хората. Така че Нешка Робева греши като всеки човек. Но не заради това, заради което ме обвиняват.

МС: Кой има интерес да ви обвинява, че вие сте го направила за пари?

НР: …Кой има интерес, аз не мога да знам. Аз не мога да знам. Но явно дразня много хора с поведението си.

МС: Плакахте ли в онзи момент? И колко тежко ви беше?

НР: В кой момент?

МС: Когато се оказахте точно в окото на бурята.

НР: Пак не мога да ви разбера.

МС: Когато всяка сутрин давахте обяснения защо оттегляте подкрепата си от Бареков.

НР: Ако проследите точно какво съм говорила, просто е казано всичко – аз не мога да оттеглям подкрепата си от Бареков, защото аз не съм подкрепяла Бареков…

МС: Добре – подкрепата от идеята.

НР: …а съм подкрепяла една идея. Никога няма да оттегля, нали, своята подкрепа към такава идея. Аз съм защитавала една програма. Със съзнанието, че не всичко в тази програма е осъществимо. Но една част от нея може да бъде осъществена. Така че, когато аз подкрепям една идея, когато подкрепям една програма, всеки може да бъде неин носител.

МС: Ако Ванга беше жива, какво би ви казала сега?

НР: Не знам, тя беше великодушен човек. Тя винаги ми е казвала: абе Нешке, ти виждала ли си – какво беше? – папа във фуста ли… Нещо такова ми казваше. В смисъл, че политиката не е за жените. Но ми е казвала някои неща, които сега няма да кажа.

МС: Защо?

НР: Защото не е дошло времето. И защото, защото имаше момент, в който леля Ванга казваше: така щеше да бъде, но ние направихме нещо и сега ке страдаме.