„Дарик“: Какво предвижда правителството да направи, че да минимализира корупцията в България? Това е темата на разговора ни днес. На телефона вече е вицепремиерът Меглена Кунева, която ще ни каже това, което утре официално ще бъде представено в Министерски съвет. То, доколкото знам, се нарича антикорупционна стратегия на правителството. Здравейте, госпожо Кунева!

Меглена Кунева: Здравейте. Надявам се да направим всъщност една предварителна мозъчна атака за утре. От 10.00 ч. ще представя стратегията… (…) …Не смятам, че тази стратегия сама по себе си може да произведе чудо, но е добра основа, за да може с последователност да се случи това чудо, което очакваме – просто да си изпълняваме законите. Ако това нещо се случи, то това вече действително ще бъде много сериозна стъпка напред. Дори и Крумово законодателство да се създаде, ако то е просто въпрос на стратегия, а не на приложение, няма да има ефект. Голямата задача е в това какъв ефект ще произведе тази стратегия. Тя е добре написана, смислена е, няма грешки в нея. Може да бележи началото на един успешен период…(…)…Нека да го кажа така. В тази стратегия си представете нещо като три носещи колони. Едната от тях е чисто политическа. Политическата е свързана с това, че има един национален координатор и има национален съвет, който е по-скоро политически орган и отговаря за въпроса за носенето на политическа отговорност. В него влизат министри, ако министър-председателят реши, разбира се, би могъл той да бъде национален координатор, ако с това държи да даде много силен знак може да бъде национален координатор, може да бъде, разбира се, и вицепремиер. Това е много сериозно поемане на политическа отговорност.

Д: Към този национален съвет има и граждански съвет, нали така? И това се предвижда?

МК: Точно така. Този национален съвет за координация на антикорупционните политики всъщност определя какъв е приоритетът… Тоест това е кормилото, ако мога така да кажа. Друга важна носеща конструкция, колона, ако мога така да кажа, това е единният антикорупционен орган, който съчетава превантивни и координационни функции. (…)

Д: Стигаме до въпроси, които неизбежно трябва да ви задам, и те са – този единен орган казвате, че ще е аналогичен на Комисията по конфликт на интереси, но това, което знаем е, че той ще съчетава функциите на комисия, на „Боркор“ и звено от Сметната палата.

МК: Точно така.

Д: Знаете въпросът, който следва, а той е – как органи, които са компрометирани, на тях се възлага очакването да свършат централното усилие в борбата с корупцията?

МК: Не говоря за органи, говоря за функциите. Това е, извинявайте за бюрократичния език, но той е абсолютно на място тук – това е така наречената функционална компетентност. Не може да се измисли друго освен колелото. (…) Създава се едно звено – то всъщност вече е създадено – между МВР, Главна прокуратура и ДАНС… Надеждите ми са, че действително това чувство за спешност, което ни кара да искаме бърз резултат, това, което е възможно в момента, ще направи така, че това звено ще излезе с конкретни резултати колкото се може по-бързо. Самият субстрат, самото съдържание на работата на това звено, действително много се приближава до такъв тип специализирана, нека условно да го кажем – специализирана борба с корупцията. Още нещо, което е много важно – думата „специализирана“ за съжаление в България не произвежда онова магическо действие, на което се надяваме. Ние имаме специализиран съд само от преди няколко години. Извинявайте, но той не направи нищо.

(…) Така че дайте да прилагаме правото такова, каквото е – като изкуство, за доброто и справедливото, както са казали древните. Ако го прилагаме по този начин, няма нужда да прибавяме думата „извънреден“ и „специализиран“. Това в страните с дълга правна култура и демокрация не присъства и те си свършват работата. Много ми се иска България да е тръгнала по този път на нормалност!