Причината за убийството на 24-годишната Хюлия Маджар е отказ за секс, който е отключил агресията у Иван Тодоров, заяви самият той пред Варненския окръжен съд.  По думите му в нощта на 1 януари 2014 г. двамата са прекарали два часа в колата на подсъдимия и са си разменяли ласки. Жертвата засегнала мъжкото достойнство на Иван, който я ударил в лицето. Младата жена побягнала от автомобила, но той я догонил и с гаечен ключ я ударил 6 пъти по главата, което причинило смъртта й. Подсъдимият не посочи каква точно е била обидата, нанесена му от Хюлия.

Обясненията за нощта на престъплението той даде пред закрити врата заради интимните подробности. Присъдата на Иван Тодоров ще стане ясна днес в 15 ч. Максималното наказание, което може да получи е 30 години затвор, тъй като делото се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие, а подсъдимият признава вината си и всички факти и доказателства в обвинителния акт. В такъв случай законът предвижда постановеното наказание да бъде намалено с 1/3. Прокуратурата поиска доживотен затвор, като след редуцирането присъдата да стане 30 години затвор.

26-годишният варненец Иван Тодоров е обвинен, че на 2 януари миналата година в с.Белоградец, Варненска област, умишлено, по особено мъчителен начин и с особена жестокост е убил студентката Хюлия Маджар. Законът предвижда за това престъпление наказание от 15 до 20 години затвор, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

В обвинителния акт се посочва, че подсъдимият и момичето се познавали от ученическите си години в ПГИ „Д-р Ив. Богоров“ във Варна, а след това продължили образованието си във ВСУ „Ч. Храбър“. В първия ден на 2014 г. Хюлия и нейни приятели се събрали в заведението на баща й в Белоградец, за да продължат новогодишния купон. Малко преди полунощ Иван потърсил Хюлия по телефона и я уведомил, че ще я чака пред офиса на баща й. Младата жена казала на компанията, че излиза да се види с Иван, който бил наблизо заради уговорена среща с приятел на магистралата.

Според обвинителния акт минути по-късно Тодоров спрял автомобила на отбивката, непосредствено преди магистралата. Следващите два часа подсъдимият и Хюлия били на това място. Момичето разговаряло по телефона неколкократно с приятеля си и с майка си, като обяснявала, че продължавали да чакат приятеля на Иван.

Тогава между двамата възникнал спор, който „отключил агресията на подсъдимия“, казва обвинението. Хюлия излязла от автомобила, последвана от Тодоров, който я ударил с юмрук в лицето. Продължил с ожесточени удари с твърд предмет отново по главата.

По-късно съдебна-медицинската експертиза установила от 6 до 9 удара, които не само сломили съпротивата на студентката, но са и непосредствена причина за смъртта й. Обвинението приема, че престъплението е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост, за което се съди от броя, интензитета и силата на ударите, нанесени в главата на момичето, което е правило опит да се защити.

В първите часове на 2 януари, след като убил Хюлия, Тодоров изключил телефона й, поставил трупа в багажника на автомобила си и се върнал във Варна, за да паркира в подземния паркинг на МОЛ „Двете кули“. Няколко часа по-късно, под предлог, че автомобилът му се развалил поискал от братовчед си колата му за броени дни.

Към обед Тодоров изпратил първото съобщение до бащата на Хюлия, в което го информирал, че дъщеря му е отвлечена и ако „иска да я види жива“, да приготви 300 хил. лв. Последвали още две съобщения, в които подсъдимият давал указания на бащата на жертвата как да предаде откупа.

В същия ден привечер Иван Тодоров бил потърсен и се срещнал с полицейски служители, които вече издирвали момичето. Пред тях той отрекъл да се е виждал с Хюлия. На следващия ден (3 януари 2014 г.), Тодоров приготвил личен багаж, взел своята кола, в чийто багажник бил трупът на жертвата и минути преди 8 ч. сутринта изхвърлил в лозов масив край Аксаково тялото на Хюлия. Часове по-късно напуснал страната през ГКПП „Дунав мост“.

Действията му край лозовия масив били забелязани от работници, които едва на следващия ден установили, че изхвърленият от Тодоров предмет бил човешки труп. Те уведомили полицията.

След бързите действия на органите по разследване подсъдимият бил обявен за международно издирване с ЕЗА. Три дни по-късно, на 6 януари 2014 г., Иван Тодоров бил задържан от холандски полицаи на паркинг в района на магистрала за Амстердам, а два месеца след това бе предаден на българските власти.

От 24 март миналата година Иван Тодоров е в Затвора Варна с мярка за неотклонение „задържане под стража“, определена от Варненския окръжен съд. В обвинителния акт се посочва, че в хода на следствените действия били събрани категорични доказателства, че кръвта, намерена в автомобила на подсъдимия е от жертвата. Такива следи с ДНК профилиране са установени и по дрехи и вещи на Тодоров.

Подсъдимият не се признава за виновен и твърди, че убийството на момичето е извършено от друг.