Драматично ниско е доверието на хората в съдебната система! Това са думи на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, изречени на 20 септември 2013 г. На 17 март 2014 г. научихме, че България е на предпоследно място в Европейския съюз по доверие на обществото в независимостта на съдебната система.  Изводът е от доклад на Европейската комисия, от който става ясно, че по-слабо е доверието в съдебната система единствено сред гражданите на Словакия.

Подобен извод налага и социологическо изследване на агенция „Алфа рисърч”, проведено през януари 2015 г. Според данните едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Което вече прави доверието критично ниско.

Гледам и не вярвам на ушите си

През тази седмица, за някакви си 24 часа, българската съдебна система показа онези черти от лицето си, които никой не би искал да вижда, дори и ако от превръзката на Темида надолу всичко все още е като по тялото на древногръцка богиня. Като за начало прокуратурата обяви за общодържавно издирване съдията от СГС със спрени права Румяна Ченалова (подробности около скандала на стр. 13), защото не се явила за разпит и пр. Тя е известна като една от гнилите ябълки на родното правосъдие, ако употребим класификацията на френския посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, но все пак е била и прокурор, и адвокат, а е и магистрат, макар и в немилост.

Така цялата работа с издирването на Ченалова под дърво и камък, както и с оповестеното намерение да бъде държана за постоянно под стража при семплото обвинение за подправяне на документ, прилича на опит за вдигане на рейтинга на прокуратурата. Какво ли ще стане, когато Ченалова осъди България (а не прокуратурата) за унизително отношение и нечовешки условия в следствените арести?

Каквото и да стане – днес или след година; както и дори да осъдят Ченалова (за която се говори, че умее да си иска „кошница с плодове”); та дори и самата Ченалова да не успее да осъди България – акциите с гръмки имена, както и показните арести на жени, както и наказателните акции по сигнал от чужд посланик – дават поне един, ако не и няколко отговора на въпроса защо почти никой не вярва на българската съдебна система. Или както казва проф. Юлиян Вучков: „Гледам и не вярвам на ушите си!”.

На съда всичко е ясно, нека влезе убитият

Близо 2 години след шумния скандал „Костинброд“ и твърденията, че е осуетена безпрецедентна подмяна на вота за парламентарните избори с намерените стотици хиляди надпечатани бюлетини, случаят приключи, поне на първа инстанция, с оправдаването на единствения подсъдим по делото – бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков.

СГС отхвърли становището на прокуратурата, че Желязков не е осигурил строг контрол върху производствения процес на изборните книжа, което според държавното обвинение е довело до недоверие на българските граждани в изборния процес. Разноските по делото трябва да бъдат поети от държавата, а прокуратурата има 15 дни да обжалва решението пред по-горна инстанция.

Това още нищо не значи, защото току виж държавното обвинение протестира оневиняването на настоящия съветник на премиера Борисов и вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова. Но и много значи, защото така и не се стигна до отговор на въпроса в чий интерес и за чии (престъпни?) нужди бяха отпечатани тези 480 000 бюлетини, какъв е бил замисълът, дали става дума за търсене на финансова облага, или е опит за подготовка за фалшифициране на изборите, както твърди Мая Манолова например. В този смисъл на съда може наистина всичко да му е ясно, но тези и много други въпроси остават, а един от тях дори фигурира в обвинителния акт срещу Росен Желязков: в обществото е възникнала нагласа на недоверие към изборния процес.

След изборите през май 2013 г. в декларация, прочетена в пленарната зала на Народното събрание, от ГЕРБ обявиха, че скандалът с „Мултипринт“ е опорочил вота и е помогнал на БСП да подобри изборния си резултат. „Удовлетворен съм от присъдата, за мен моралната справедливост чрез акта на съда намери своето обществено потвърждение“, коментира след оправдаването си от съда Росен Желязков. В отговор на журналистически въпрос той заяви, че няма да съди държавата заради случилото се през последните две години.

Давността е сладко нещо

Двама от обвиняемите по едно от делата в СГС срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев, станал известен като Батко, се отърваха поради давност – изминали са 7 години и половина от извършването на престъпленията. По това дело Веселин Георгиев е обвинен за длъжностно присвояване на близо 100 000 лева от сключването на договори с 5 дружества, а другите обвиняеми са Радослав Колев и Емилия Попова, които са и „печелившите” от давността.

До частичното прекратяване на делото се стигна, след като през последните години то на няколко пъти бе връщано на прокуратурата. За пръв път за внасянето му съобщи бившият градски прокурор на София Николай Кокинов през март 2012 г., като досъдебното производство е от 2009 г.
Съдът е връщал на прокуратурата най-малко 3 пъти това дело за отстраняване на пропуски. Така времето е изтекло като дъждовна вода през пробита фуга на магистрален мост, а налице е още един отговор защо доверието в правосъдието е критично ниско.

Пред финал в СГС е другото дело срещу Георгиев, което започна още през 2009 г. и стана етикет за бавно правосъдие. Обвинението срещу бившия шеф на фонда е, че като длъжностно лице е сключил 8 договора за обществени поръчки за 120 млн. лв. с „Биндер“ АД, „Инмат“ ООД и гражданско сдружение „Инфраструктурни обекти“, с които облагодетелствал братята си Бойко и Емил, които са в управата на тези фирми. Скандалът доведе до спиране на пари от Брюксел – 115,4 млн. евро по програма ИСПА и 50 млн. евро по програма ФАР, а делото бе наблюдавано от Еврокомисията, припомня „Правен свят”. Някой каза ли „бавно правосъдие” или това е теза по подразбиране?

Главният прокурор срещу бюджета на държавата

Главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 2, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за  2015 г., съобщиха от прокуратурата. Става дума за пари. Или още по-точно за отказа на държавата да покрива с допълнителна субсидия от държавния бюджет евентуалното неизпълнение на собствените приходи на съдебната система. Която освен това страда от недостиг на средства за увеличение на заплатите в сектора в съответствие с предвидения в закона механизъм.

По този повод ВСС поиска пари от финансовия министър Владислав Горанов, а той обясни на съдебните кадровици, че пари няма, но може да съдейства МС да внесе промени в закона, та от ВСС да не се чувстват закононарушители, като не могат да увеличат заплатите.

В случая, за който главният прокурор Сотир Цацаров се обръща към Конституционни съд, той се основава на тезата, че визираната разпоредба от държавния бюджет противоречи на основополагащи норми от Глава първа на Конституцията на Р България, установяващи принципа на правовата държава и принципа на разделение на властите и посочва, че „всеки закон за държавния бюджет, който не гарантира средства за конституционно установени институции, е противоконституционен, тъй като се препятства дейността на тези институции”.

Освен това Цацаров изтъква, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и законодателната власт е длъжна да гарантира неговия обем и разпределение на кредите така, че да може ефективно да осъществява функциите си. Това се постига включително и чрез законовата възможност за компенсиране на недостига от наличностите по сметки от предходни години или с допълнителна субсидия от държавния бюджет. Всичко това със сигурност е така – облечено в параграфи и алинеи – но остава горчивото усещане, че в поредния спор за пари ще натежат аргументите на онези, които и без това са сред най-добре платените от държавата хора.

Някои ще кажат, че ниско платените магистрати възпроизвеждат правосъден модел с твърде много корупция. А други ще опонират с юридически неиздържания аргумент, че системата ще заслужи повече пари, когато Брюксел спре мониторинга си над нея заради слабите резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Между другото, през седмицата евродепутати от Румъния и България поискаха точно това – да бъде прекратен този мониторингов механизъм. Ако това се случи, ще има един отговор по-малко на въпроса защо никой не вярва на съдебната ни система.

Затвор и глоба за агитация на чужд език

До 3 години затвор и от 10 000 до 20 000 лева глоба за агитация на друг език, освен български, предвиждат промените в изборното законодателство, внесени от Патриотичния фронт в парламента. Патриотите искат още в държавите, които не са членки на ЕС, секции да се създават само в дипломатическите консулства. По време на цялата предизборна кампания да действат щабове на прокуратурата и полицията за разследване на нарушенията, а пред секциите да има табла с телефонните номера на органите, до които могат да се подават жалби за нарушенията, за да се реагира в реално време.

Според промените, предложени от ПФ, се забранява раздаването на подаръци по време на предизборна кампания, ако цената им надвишава 2 лева и са нещо различно от знаменца и печатни материали. Патриотите искат и въвеждането на активна регистрация за гласуване до 35 дни преди изборите в лично качество от всеки гласоподавател. За въвеждането на тези промени от ПФ предлагат и промени в Наказателния кодекс и Кодекса на труда, според който всеки работодател е длъжен да осигурява половин работен ден на служителите си за гласуване.