Ася Методиева, БНТ: Шумни реакции през последните няколко дни отново поставиха вашето име в центъра на общественото внимание. За църквата сте цар, за историята също. За хората обаче днес цар ли сте?

Симеон Сакскобургготски: Това вече трябва да попитате хората. Аз не бих могъл да отговоря за тях. Който е прочел историята, мисля, че си е наясно.

АМ: Вие как усещате общественото мнение?

СС: Това е въпрос просто да се наблюдава и също интересно е да се видят реакциите, понякога малко, бих казал, пресилени и извън контекста. Но това си е правото на всеки един.

АМ: Как предпочитате да ви наричат българите днес?

СС: Вижте, аз нямам претенции. Изпълнявал съм всевъзможни функции. Така че тук е въпрос вече пак на разбиране, на усещане и на възпитание донякъде.

АМ: Попита ли ви Светия Синод за идеята, която взриви донякъде общественото мнение, за това при извършването на обществени и частни богослужения в църкви и манастири да бъде споменавано името на Негово величество Симеон Втори?

СС: Трябва да се върнем много по-назад, 1946 г. и от там вече всеки да разбере за какво става реч. Не виждам защо това се превръща в такава, как да кажа, дискусионна материя за нещо, което е изцяло дори не светско в смисъл такъв да засяга или да превъзбужда толкова хора, пък и в много случаи изкуствено.

АМ: Попитаха ли ви обаче? Поискаха ли вашето мнение, допитаха ли се до вас от Светия Синод?

СС: Моля, църквата е една институция, която е изцяло независима.

АМ: В този смисъл обидили ви донякъде реакцията на двама президенти по тази тема, защото искаме или не, тя влезе в публичното пространство?

СС: Не става и въпрос за обида. Всеки има право да тълкува. Но пак казвам, че трябва да имаме, да е ясна историята каквато е била. Дали носи човек една титла или изпълнява дадената длъжност – това са съвсем различни работи. Нито застрашава републиката по никой начин, пък мисля, че съм си доказал и аз моята лоялност към републиката, служейки й като премиер, нито пък трябва някой да се почувства обиден. (…)

АМ: Понеже вие сте човек, който има отношение към църквата, смятате ли, че тя днес е толкова близо до хората, колкото понякога е до политиците? И ви питам конкретно заради това, че бяха връчени ордени преди няколко дни от църквата. Вие също получихте такъв като бивш министър-председател точно преди 10 години, човек от публичната сфера, политическа фигура.

СС: Да. Аз мисля, че това е нещо, което е нормално и пак решение на църквата. Аз не виждам защо толкова трябва да търсим някакви много сложни тълкувания, моменти, интерпретации.

АМ: Близо ли е тя обаче днес до хората?

СС: Това трябва да попитаме всеки един от нашите сънародници и всеки сигурно си има и мнение.

АМ: Във важни моменти тя е тази, която следва да обединява българския народ. Дали днес тези функции са й присъщи?

СС: Тя е една институция, която …Ето, наскоро, преди няколко дни само сме чествали 1150-та годишнината от покръстването. Мисля, че това стига като гаранция, че е една трайна институция, която е много важна във всяка една държава. Независимо кое вероизповедание е, вярата е нещо, което е много важно.

АМ: Мислите ли, че българите се разколебаха донякъде в тази вяра и в доверието си в институция като църквата заради скандалите през последните няколко години или не следите отблизо?

СС: Знаете ли, тук не знам защо има, мисля, че като по-развита тенденция да се търсят скандали, отколкото в някои други общества, където може би има по-интересни и злободневни теми. Но пак препоръчвам да се огледаме, да видим какво е било другаде и дали една институция, която е оцеляла вече 20 века, ако гледаме християнството въобще, нещо, което е моментално, временно да се случи, това не определя нито валидността, нито значението.