Агенция „Фокус“: Вносителите на пакета (промени в 4 закона от областта на националната сигурност) твърдят, че с приемането му завършвала реформата в тази част на сектор „сигурност“, вие как мислите?

Бoйко Ноев, бивш военен министър: Как може да бъде реформа узаконяването на едно съществуващо статукво, ако говорим в частност за НСО? Как може изобщо да се нарича реформа връщането към тоталитарните времена с узаконяването на привилегиите на шепа управляващи? Каква реформа е узаконяването на дълбоките диспропорции в статута на полицая, пожарникаря, военния от една страна и близките до т.нар. „елит“ охранители – от друга? Това е анти-реформа, една бомба със закъснител за целия сектор „сигурност“, която вносителите на закона недооценяват.

АФ: Споменахте обществено полезни и обществено вредни разпоредби на четирите проекта за закони. Кои поставяте в категориите „вредни“?

БН: Неведнъж съм критикувал опитите за бъдат узаконени привилегиите на властта, в лицето на НСО. Узаконяването на тази своеобразна „армия на властта“, нейното използване в интерес на шепа управляващи е егоистично и неморално. А при днешния остър недоимък в българския сектор сигурност, НСО създава твърде нелицеприятно впечатление както у нас, така и на евроатлантическите ни съюзници за безконтролното харчене на оскъдните ресурси за сигурност. Елитът превърна България в международен просяк за нуждите на армията и полицията, докато тъне разпасан в охранен лукс и привилегии. Този дебат, ако се води пълноценно ще покрие целия спектър от аргументи, от моралните до оперативно-практическите.

АФ: Как бихте обобщили накратко моралните аргументи против узаконяването на НСО?

БН: Вземете например военния празник на 6 май, когато по заповед на президента армията на властта – НСО разоръжава армията на народа – участниците в парадния строй.

АФ: Как така?

БН: Армията на властта – НСО, предварително разглобява пушките на маршируващите бойци, защото политическият елит, събрал се пред камерите се страхува да не би случайно някой да сложи патрон в цевта. Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили не вярва на армията на народа, но вярва на своята армия от охранители.

АФ: Тези думи звучат като тежък популизъм.

БН: Да, наистина тежък и тъжен при това, но е факт. Както е популизъм фактът, че вносителите на законопроекта за НСО не ги интересува общественият интерес за защита от терористична заплаха срещу българските граждани, но много настояват да се гарантира собственото им благополучие и сигурност. Според мен това е най-силният морален аргумент против узаконяването на тази служба за сигурност, в този й вид.

АФ: Как вносителите на закона за НСО аргументираха на първото четене в парламента нуждата от него?

БН: Нямаха нито един аргумент по същество в полза на НСО. А и как да имат? Защитаваха статуквото. Така било досега, затова така трябвало да продължи. Имало преди няколко години консенсус за това при президента и прочее. Костов го ползвал НСО навремето, затова Радан Кънев трябвало да го узакони сега. Ами нали сме били грешни ние, „предишните“, нека поправят грешките днес. Аз като човек от „предишните“, признавам греха си, че не сме го трансформирали НСО в национална антитерористична служба още преди 15 години. Това обаче не ме лишава от правото да настоявам за това сега…. Нека вносителите на закона за НСО не се крият от публичен дебат. Нека не ни се обяснява, че Доган и Местан трябвало да бъдат пазени от НСО за милиони като „национален капитал“, а Радан ходил пеша, защото бил популист…

…Една изключително привилегирована, охранена армия на властта.