Премиерът Бойко Борисов иска да имитира съдебна реформа, с която да замаже очите на Брюксел. Той ще пази позиции на ДПС, защото иска да си осигури президентските избори с тяхна подкрепа. Това каза лидерът на „Движение 21“ адв. Татяна Дончева. Бившият депутат и член на вътрешната комисия заяви, че е необходима много по-радикална промяна в конституцията, за да се случи реална реформа в съдебната власт. Тя настоява главният прокурор да се избира от Народното събрание, за да може да се гарантира отчетност на институцията. Според нея връзката между ДПС и главния прокурор се реализира през депутата от движението Делян Пеевски.

Г-жо Дончева, имат ли връзка местните избори с конституционната реформа?

Бойко Борисов иска да имитира конституционна промяна, с която да замаже очите на ЕС, които го натискат за радикални промени. Той ще каже в Брюксел: „Ами натисках ги, ама няма съгласие. И дори за конституция ги кандърдисвах, ама пак няма съгласие“. Всичко това е заради необходимостта да не се пипат прокуратурата и позициите на ДПС. Сега в цялата държавна администрация върви процес на съхраняване и възпроизвеждане на ДПС- кадри.

Защо?

Защото Борисов смята, че ще си осигури президентските избори с подкрепата на ДПС. Аз смятам, че е крайно време българите и турската интелигенция да изберат президент без ДПС. Турският етнос не е пленник на ДПС.

Как оценявате конституционните предложения, които са на масата?

Те може би ще свършат някаква работа и на двата враждуващи лагера. На лагера Цацаров ще помогнат той да се вкорени в прокуратурата и да си сложи нови преторианци по всички нива. За Анти-Цацаровия лагер, който се представлява от Съюза на съдиите, може би и от кръга „Капитал“, е най-важно Цацаров да не участва в назначаването на съдиите. Всичко това обаче е една нищожно малка част от картината.  Промените в конституцията не бива да са безидейни и подчинени на максимата, че политиката е изкуство на възможното, защото изкуство на възможното ни обрича да сме минималисти. В този случай работата ще изглежда като в поговорката: „Замъчила се планината и родила мишка.“ Разделянето на ВСС може да мине без промени в конституцията и не е необходимо да се търси широка парламентарна подкрепа.

В предложенията има и рационални идеи, например възможността всеки съдия да може да се обръща директно към Конституционния съд. Това обаче е твърде недостатъчно. Но в парламента нямат и желание за повече. Факт е, че правосъдният министър е лишен от възможността да пипа прокуратурата. Това означава, че главният прокурор и изпълнителната власт, плюс ДПС, са в прекрасни взаимоотношения, които няма да бъдат развалени на никаква цена. Тази „реформа“ само укрепва дружбата на ГЕРБ с ДПС с оглед президентските избори през следващата година. Според мен за истинска реформа е необходимо точно обратното.

Вие говорите и за връзка на ДПС и Цацаров. Как се реализира тя, според вас?

През Пеевски.

Може ли да има реална съдебна реформа, без да се закача прокуратурата?

Реформа в правосъдието без цялостно преосмисляне на конституционния модел е невъзможна. На първо място съществуването на уредба за следствието се явява анахронизъм. Тя дава възможност на няколкостотин души да получават по 3-4 хиляди лева заплати на месец за по няколко дела годишно, което противоречи на здравия разум. Още преди 10 години ние приехме нова концепция, с която дадохме възможност за създаване апарат за разследване в МВР и митниците. На второ място конституционната реформа предполага преосмисляне на начина за назначаване на ръководители в съда и прокуратурата, връзките между тях, както и на връзките между тях и изпълнителната власт. На трето място конституцията трябва да послужи за решаването на тежките проблеми с олигархичните зависимости на съдебната система.  Тези три „опорни точки“ съвсем не изчерпват темата, но могат да послужат за база за реформата.

Какво трябва да се промени, извън заличаването на следствието?

Когато се пишеше тази конституцията, имаше една съдебна система от добре квалифицирани и с относително здрав морал магистрати. Прочистването, което се извърши, беше за декомунизация на системата, а не за декорупционализация. Това го казвам заради онези, които смятат, че прокуратурата е достигнала някакво „право“ да бъде несменяема. Несменяемостта в съдебната система трябва да осигури единствено върховенство на закона. Но ако тяхната несменяемост се е превърнала в нещо, което априори противоречи на върховенството на закона, което се използва за обслужване на интересите на определени кръгове, то трябва да се премахне.

Главният прокурор се оплака преди една седмица, че с планираната реформа се целяло да се подчини прокуратурата. Тя понеже сега въобще не е подчинена… В момента правосъдието е независимо преди всичко от закона. И ние трябва да намерим някакво решение на това.  Според „Движение 21“ преуреждането на статута на прокуратурата е ключово. Реформата трябва да почива върху внимателен анализ на еволюцията на правосъдните системи на страните от бившия Източен блок и този опит трябва да се оцени.

Къде трябва да се разшири обхватът на реформите?

Далеч съм от мисълта, че пипалата на октопода са обхванали само прокуратурата. Те засягат и съда. Най-голямото доказателство за това е как се рекрутират членовете на ВСС в последните два мандата. Там диктуват бизнес кръговете, лобитата, масонските ложи и т.н. Във ВСС влизат не най-авторитетните сред гилдията магистрати, а хора, които са достатъчно повратливи, за да си създадат политически и бизнес протекции и да се доберат дотам. Когато им изтече мандатът във ВСС, те отиват в съдебния инспекторат или обратното. После отиват, където си искат. За да приключим с това, трябва да намалим срока на мандата на ВСС. Това е нещо, което „Движение 21“ подкрепя. Важно е наред с това магистратите пряко да избират членовете във ВСС, но да се следи как точно се организират тези избори.

Трябва сериозно да помислим дали да премахнем статута на постоянно действащ ВСС. Това, което направихме с постоянно действащия съвет, доведе до пълното му откъсване от гилдията и създаде поле за груб лобизъм.

Прокуратурата обаче си остава недосегаема…

Ключово е прокурорите да не добиват статут на несменяемост. Главният прокурор трябва да се избира от Народното събрание с подходящото квалифицирано мнозинство. Трябва да се гарантира неговата отчетност.  Дискусията трябва да има три посоки, като управляващите трябва да разработят и трите варианта. Първият е да се запази сегашната конституционна конструкция. Вторият е, да се избира главен прокурор от парламента и третият е той да се сложи в изпълнителната власт, примерно като заместник-министър на правосъдието, без възможност министърът да му се бърка в делата.

 „Движение 21” подкрепя втория вариант, но независимо от това трябва да има сериозен анализ на аргументите „за“ и „против“ всички варианти. Трябва да има сериозно обсъждане на „амортисьорите“, които ще балансират недостатъците на всяка една от трите системи. Обществената дискусия да продължи поне една година с участието на всички заинтересовани общности.  През по-голямата част от времето след Освобождението до наши дни, главният прокурор е бил избиран от парламента.

 В рамките на сегашния парламент това е невъзможно.

 Това, че е невъзможно, беше ясно още от „сутринта“. ГЕРБ приключи миналия парламент без да има ярки представители, които да говорят по тази тема и да я разбират. Нямаше и в тогавашното Министерството на правосъдието. Когато ГЕРБ беше в опозиция, те бяха една класическа опозиция, която влизаше и излизаше от залата, но никога не даде битка за конкретни идеи, включително за съдебната система. В последната си предизборна кампания те въобще нямаха такъв приоритет. Нямат и подготвени кадри, които да изведат принципите на такава реформа.

Една от основните тези в дебата е, че радикалната съдебна реформа може да се извърши само от Велико Народно събрание. Сега не можело. Мислите ли, че това наистина е пречка?

Ние смятаме, че съдебната реформа е най-важният приоритет, но не и единствен. Има още много открити теми, които да бъдат преосмислени. Ключово е да премахнем фигурата на Великото Народно събрание. Не виждам какво толкова се плашат от Великото Народно събрание като най-лесно може да се постигне консенсус за премахването му. Още следващите избори могат да бъдат направени едновременно за Велико и обикновено Народно събрание с ясен мандат. След като Великото Народно събрание се премахне, парламентът се редуцира до обикновен и продължава работата си, за да не правим два пъти избори в една година.

Другата теза е, че Конституционният съд няма да тръгне срещу ясно дефинираната политическа воля за реформа.

Проблемното решение на Конституционния съд, което предизвиква толкова проблеми, може да бъде преодоляно с тълкувателно решение. Навремето СДС създадоха този проблем със съдебната власт, водени от политически съображения през колегата Васил Гоцев. От доста време насам обаче Конституционният съд се попълва с хора, които не могат да пишат решения. Много хора имат мераци да стават членове на КС, защото това е добър пристан за добра заплата, да се возиш в лимузина и да почиваш в Евксиноград.  Дори и да се извади ново тълкувателно решение за съдебната власт, след време неминуемо пак ще възникне проблем. По-добре да премахнем института на Великото Народно събрание, защото той не ни трябва. Той не предпазва от нищо, защото да постигнеш конституционно мнозинство за приемане на текст е много по-трудно, отколкото да постигнеш мнозинство за отмяната му.

Една дума понякога може да премести гласове, които никой не може да калкулира. Сега виждам как Меглена Кунева си смята, че щом еди кои си партии били подкрепили плана за реформа на правосъдния министър, те вече били вързани с това да подкрепят всичко. Аз все си мисля, че Кунева има диплома по право. Не може да говориш неща извън живия живот. Законопроектът е нещо отделно от гласуването на стратегия за реформа. Всяка дума може да блокира гласуването. Политическият консенсус може да бъде разграден и от напълно странични въпроси.

Трябва ли да бъде прекъсната веригата на подчинение в прокуратурата?

Ако системата е изградена от добри професионалисти, йерархичната зависимост не заплашва върховенството на закона. Водещото е да се постигне тази цел, а не да се осигури независимост на всеки магистрат, за да си пише, каквото си иска. Тук ще опрем и до наличието или липсата на квалификация, ще опрем до страховете, съобразяването с влияние, съобразяване със зависимости за кадровото израстване и т.н.  Знам, че част от прокурорите на по-ниски нива роптаят, че някой им се бърка. Аз обаче съм се натъквала на достатъчно много прокурорски актове, които изумяват с липсата на познания. И това са хора, които не се намират на най-ниските позиции. Какви са рисковете тук? Най-страшният риск е да се обвинят невинни хора. В крайна сметка този въпрос го решава съдът.

Сега прокуратурата ще трябва да компенсира наличието на много хора с лоша квалификация, които заемат ключови позиции. За съжаление колегата Цацаров прие много от тези хора и ги прегърна. Няма по-деморализиращ фактор в професия като прокурорската от това да имаш неграмотни началници и те да бъдат толерирани.

Другият голям проблем е да се оневиняват виновни.

Най-лесният начин за това е да се обвини някой виновен човек за неща, които няма да издържат в съда. Ако имаме един главен прокурор и едни заместници, които са си на местата, самата система ще помогне да се избегне това.

Каква е играта на АБВ и БСП покрай тези конституционна игра, която се развива сега?

БСП не иска промяна в конституцията и никога не я е искала. Основните фигури в тази партия са от времето на Великото Народно събрание. Те смятат, че това би било ревизия на създадено от тях. В БСП схващат конституцията като свещена крава, а не като отминал етап, който е бил необходим за времето си, но който сега трябва да се промени. В БСП правят и други странни неща със странни аргументи.

АБВ са част от БСП. Това са хора със същото мислене, имат същите симпатизанти, те също нямат интерес да разбутват статуквото. Те няма как да бъдат съюзници на конституционните промени. Само си спомнете, че АБВ стоеше зад Венета Марковска. Върнете се назад и вижте назначенията на Георги Първанов като президент и резултатите от тях. Така ще видите, че няма смисъл да се търси помощ от тях.

Вие виждате ли след тези промени един нов ВСС, защото там е острието на реформата?

Не, не, не… Истинска промяна във ВСС би била възможна, ако и политическият климат способства за това. Ако имате едно статукво на държавно ниво, в което ДПС и Пеевски имат запазени позиции и колаборират с правителството на ГЕРБ, те ще продължават да владеят лостовете. Резултатът ще е същият.

Медиапул