Радио „Фокус“: МАГИСТРАЛАТА НА ДУХА – тази, която минава през времето, над политическите пристрастия, ДВИЖИ СЕ СЪС СКОРОСТТА НА СВЕТЛИ НАДЕЖДИ, на доброто и съзидателното начало у човека, каза министър Вежди Рашидов при откриването на новата Национална галерия „Квадрат 500″. Идеята за проекта се развива повече от 15 години, през които се сменят 7 министри на културата. Г-н Чобанов, вие също сте част от проекта за „Квадрат 500″ в качеството ви и на заместник-министър на културата по време на първия мандат на Вежди Рашидов, нали така?

Тодор Чобанов, зам.-кмет на София, направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимости“: Така е. Аз всъщност работя доста по-отдавна в Министерство на културата. Още през 2004 година, когато постъпих в Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, наистина вече имаше концепция, вече имаше визия, но едва от 2009 година нататък реално бяха осигурени средствата, защото идеята не е нова, но тя изискваше сериозно финансово обезпечаване, което стана факт благодарение на европейската солидарност, на добрите възможности, които имаме за европейско финансиране именно за такива проекти… Беше крайно време България и София да се сдобият с подобен Национален музеен комплекс. Той е ПЪРВОСТЕПЕНЕН ОБЕКТ НА ДУХОВНАТА ИНФРАСТРУКТУРА, но, разбира се, и мощен двигател и стимул за туризма, за жителите и гостите на града.

РФ: Ние, както знаете, обичаме да се съпоставяме и в този смисъл как „Квадрат 500″ се съотнася към световноизвестните музеи и галерии, за които вече споменахте. Може ли тази галерия да бъде туристически център на столицата?

ТЧ: Да, разбира се. Тя още със самото си отваряне е значим туристически факт. Убеден съм, че гостите на града, но, разбира се, преди всичко жителите, българите от цялата страна, ще се наслаждават на този музей. Защото малко известен факт е, че много малък процент от изключително богатите обществени колекции на България са изложени реално в залите. Средният ни процент е 3 – 4 процента, така че имаме огромни фондове, които трябва и се налага да бъдат показвани, да бъдат представяни. Българското изкуство е отлично познато на нашата публика, но много забележителни български автори не са достатъчно добре познати по света и един от най-добрите начини да ги представим, да покажем тяхното творчеството, техните забележителни постижения е да ги представим именно в такъв Национален музеен комплекс, където да са изложени редом с образци на изкуството от цяла Европа и буквално почти от всички континенти. Чуждестранната колекция също е много богата. Тя години наред съществуваше, но сама по себе си изложена не беше, според мен, достатъчно убедителна – така, както е в момента. Един комплексен подход по образеца на западноевропейските музеи дава много по-добра възможност да се оценят високите постижения на българското изкуство. (…)

…Той е най-вече, разбира се, за младите, за децата, за учениците, защото изграждането им като европейци, като личности и граждани, не може да стане възможно без такива институции.

РФ: Имаше въпроси и за името на галерията. Преди откриването му, той беше много популярен просто като „българският Лувър“, но защо „Квадрат 500″?

ТЧ: Тенденцията, не от вчера и от днес, в Европа е музеите да получават различни артистични имена. В този смисъл ние не правим изключение – напротив, много добре се вписва в групата имена като „Пти Пале“, „Гран Пале“ – „Големия дворец“, „Малкия дворец“, музеят „Ке Бранли“. Така че както и ние популярно наричаме нашия Музей на София – „банята“, но всъщност е Музей за историята на София, така е нормално и Националния музеен комплекс да има един такъв артистичен етикет. Как, разбира се, конкретно е избран могат да кажат колегите, които са го подбирали, но аз смятам, че това е едно добро за туристическата ни политика наименование. Защото то само по себе си е една закачка, загадка за посетителите, за да могат те наистина да разсъждават върху различните измерения на този музей, а той е без съмнение многоизмерен.