Тя обясни, че протестът е организиран във фейсбук група, в която има над 2000 души. „Нямам представа все пак, предвид това, че е работен ден, колко ще дойдат. Но очакваме поне над 300 човека да се появят пред президентството“, допълни Ангелова.
БНБ не отговаря на сигналите ни вече четвърти месец, отказвайки да упражни надзорните си правомощия, оплакват се от Сдружението. Оттам обясняват, че министърът на финансите, без дори да се запознае с проблема, им отговорил да си носят рисковете. „Втори месец очакваме отговор от премиера за среща. Времето за реакция изтича, тъй като банките започнаха да ни заплашват с предсрочна изискуемост на кредитите ни и изземване на имотите. Необходимо е незабавно политическо решение“, завяват още от сдружението.
По думите им единствено Комисията за защита на потребителите в петък (29 май) е излязла с препоръки към кредитните институции за отстраняване на неравноправните клаузи от представени договори.
Проблемът с франковата задлъжнялост
В средата на януари т. г. Швейцарската централна банка изненадващо премахна фиксирания максимален курс, който през последните три години задържаше курса на ниво от 1.20 франка за евро. Поскъпването на швейцарската валута увеличи значително месечните вноски на потребителите, като същевременно към днешна дата остатъчните главници по задълженията им също са чувствително по-големи от реално усвоените преди няколко години суми.
През февруари кредитополучатели, изтеглили заеми в швейцарски франкове, които бяха предлагани в периода преди кризата от няколко финансови институции у нас, поискаха намеса на държавата за разрешаването на т.нар. франкова задлъжнялост у нас.
Те настояват заемите им да бъдат признати за дължими във валутата и в размера, в който реално са им били изплатени от кредитиралите ги банки – евро или левове. Като аргумент за това те изтъкват, че реално не са получавали франкове от банките, и настояват „фиктивните задължения в швейцарски франкове да бъдат обявени за невъзникнали/несъществуващи“.
Другите искания включват „връщане на всички валутни разлики и надвнесени лихви като недължимо платени“, прозрачно определяне на лихвите по заемите на база проверяем пазарен индекс – EURIBOR, премахване на начисляваната от банките такса за управление на кредитите, както и премахване на неравноправните клаузи от договорите им, съгласно изискванията на европейското законодателство за недопускане на значителен дисбаланс между правата и задълженията на потребителите и на доставчиците.
Исканията им бяха представени както пред обслужващите ги банки, така и на вниманието на институциите, сред които премиерът, президентът, председателят на Народното събрание, обудсманът, БНБ, министърът на финансите и други.
В редица страни в Централна и Източна Европа, сред които Унгария, Хърватия, Полша, Румъния и други, властите вече се намесиха в подкрепа на кредитополучателит. У нас обаче засега реакция няма.
