Дубай завижда на Пловдив за Пеещите фонтани, „Пускат Пеещите фонтани по-рано заради папата“, „Целият Пловдив е на Пеещите фонтани, чака Борисов“ – това са само част от гръмките заглавия, посветени на подвига на пловдивския кмет Иван Тотев, който срещу 3 (три) милиона лева трябваше да обзаведе града – Европейска столица на културата, с шадравани, невиждани у нас, по цялото земно кълбо, че и в съседните вселени.

Вместо това грандиозната атракция се превърна в партийно мероприятие, тръгна с фалстарт, а само няколко дни след съспенса по рязането на лентата фонтаните се пропукаха, вината за което кметът хвърли върху неколцина клети работници.

Иван Тотев явно подценява паметта на по-възрастните пловдивчани, които ясно си спомнят наистина прекрасната игра на звук, вода и светлина, която години наред радваше посетителите на Цар-Симеоновата градина. Великолепният парк е изграден в чест на Първото българско търговско-промишлено изложение през 1892 г. в Пловдив. С проекта се заема главният озеленител на града Люсиен Шевалас, наричан от пловдивчани Министъра на цветята.

Той създава парк с екзотични дървета и храсти, проектират се три изкуствени езера, водопад, два шадравана. В периода след изложението Цар -Симеоновата градина остава най-красивото и любимо място за разходки на пловдивчани, в езерото има лодки и водни колелета, зимата замръзналата му повърхност се използва за ледена пързалка. С времето нивото на подпочвените води пада и езерото пресъхва, но през 70-те години на ХХ век то е изградено отново. В центъра му са монтирани първите у нас пеещи фонтани, които радват хората с танца си, в ритъма на класическа и популярна музика и сменящи се цветове.

В езерото плуват лебеди, наблизо има дансинг за танци, а години наред цветните струи на фонтаните карат всеки един турист да цъка с език. В новите демократични времена поддръжката е изоставена, езерото пресъхва и се превръща в грозна бетонна дупка, пълна с отпадъци.

Тук и ние притаяваме дъх – на сцената се появява суперспособният пловдивски кмет Иван Тотев, който запрята ръкави да възстанови фонтаните. И понеже те са проектирани по дубайски образец, както повечето пеещи фонтани по света, впрочем, разправя наляво и надясно, следван от свита сервилни и нахранени репортери, как Пловдив ще има водна атракция, невиждана никъде досега.
Така преди две години общината разработва проект за обновяване на парка и езерото, като първата работа е да се направи голям подземен паркинг под езерото.

Природозащитници и ландшафтни специалисти моментално реагират, че строителството ще понижи нивото на подпочвените води и растителността в градината ще изсъхне. Слава Богу, Тотев изоставя идеята и се фокусира върху самия парк (нещо, което не стори неговият колега в Бургас Димитър Николов – подземният паркинг на площад „Св. св. Кирил и Методий“ нанесе тотални щети на катедралния храм в близост). Част от обновлението е и възстановяването на езерото и фонтаните в него. Изгражда се нов изкуствен водоем с ниво на водата 60 см, изгражда се красива дървена постройка, в която е командният пункт за управление на атракцията.

Цялата работа се случва в рамките на проекта „Изграждане на зелена и достъпна градска среда в град Пловдив“ на стойност над 11 милиона лева. Парите са по оперативната програма „Регионално развитие“ и от тях само за фонтаните са похарчени над 3 милиона лева. И ето какво прави управляваната от ГЕРБ община с тези три милиона. Изграждането на водната атракция се прави през зимата – разбира се, най-подходящият сезон за всякакви строителни дейности.

Тотев месеци наред подгрява чрез местните медии гражданите, че ще им направи най-грандиозните пеещи фонтани, които не са и сънували. През цялото време се изтъква историческият факт, че лентата ще реже лично министър-председателят Бойко Борисов. Нещо повече, заради неговата среща с папа Франциск и совалката му до Рига предишния ден, откриването на Пеещите фонтани е изтеглено и планирано за 22 май. Премиерът слънце не бива да бъде лишен от поредната отрязана лентичка в джобовете.

Идва паметната дата. Пловдивчани не са спали от вълнение поне седмица преди това и как ще спят? Ще имат шадравани, за които дубайците даже не са и сънували. Към 20 часа районът на фонтаните е отцепен с полицейска лента, а целият личен състав на „Общинска охрана“ е ангажиран да държи извън загражденията хората, дошли да се порадват на новата атракция.

Зад полицейската лента се допускат само първенците на града и държавата, както и армията от журналисти, която ще отразява грандиозния спектакъл. Оркестърът на Пловдивската опера свири, Тотев и хората му сноват притеснено, защото от министър-председателя няма и следа. Сценарият не върви по план. Докато над притихналото езеро хвърчи дрон, готов да заснеме и най-малките подробности при изригването на фонтаните, пристигат министрите на регионалното развитие и на културата Лиляна Павлова и Вежди Рашидов, идва Цветан Цветанов, депутати от ГЕРБ, оформя се солидна партийна тумба, дошла да увековечи с присъствието си историческия момент.

Тотев развежда Павлова да й покаже новото езеро, уверява я, че малките златни рибки вътре ще станат големи догодина. Тя цъка с език и в пламенна реч обещава едни пари за града и още 80 милиона, „резервирани за Пловдив“ в новия програмен период. Произнася паметната фраза: „Градът цъфти не защото има много цветя, а защото връща своя дух и своя блясък“, напрежението расте. Бойко го няма. Накрая Тотев, макар и посърнал (не обявяват номинацията му за следващ кметски мандат, както през същата седмица е била обявена кандидатурата на Димитър Николов), разочарован, че вождът му не е дошъл, започва същинското откриване. Обявява тържествено пускането на новата атракция.

Множеството притаява дъх, но нищо не се случва. Тъмнина и тишина. Започва плахо жужене сред публиката: „Технически проблем ли има?“ Така или иначе не става ясно защо фонтаните тръгват с фалстарт, накрая все пак те светват, а отнякъде зазвучава тиха музика, все едно от транзистор ВЕФ. Нищо общо с очакваното гранде шоу, нищо общо с някогашните Пеещи фонтани. В небето изригва заря, която отклонява вниманието. Час след речите, омалелите зад загражденията граждани започват да се питат: „Официалните лица си тръгват, няма ли най-после да ни пуснат и нас да видим фонтаните?“. Дните след откриването са белязани с нови моменти от шадраванния епос – златните рибки са измрели и мургави работници от „Чистота“ ги събират с кепче.

На третия ден след сътворението на атракцията фонтаните се пропукват, а боята по дъното на езерото  заприличва на юфка. Започва да се търси виновникът  – строителните работи са извършени от близка до сърцето на всеки пловдивски кмет фирма, но след ремонта за водата се грижи друг световнонеизвестен консорциум. За всеки случай изпълнителите хвърлили маса химикали във водата преди откриването. Проектантите твърдят,  че е сгрешен целият технологичен процес, тъй като хидроизолацията е направена в зимните студове.

Кметът Тотев накрая посочва виновника с пръст – мургавите работници, които по своя инициатива напълнили езерото с химически препарати и хлорна вар. Дефектът бил забелязан отдавна, но не му се отдало значение, защото иначе атракцията си работела. И градоначалникът обяснява пред медиите: „Проблемът с олющената боя е незначителен, защото не пречи на функционирането на фонтаните“. И ще бъде решен след месец, когато езерото ще се изпразни, за сметка на виновната фирма. Толкова. Един кмет. Едни фонтани. Едни пари. Завеса.