Преди двадесет години някъде по това време играхме на футбол с Германия в София. Предното лято ги бяхме победили с 2:1 в САЩ-94 и онези дойдоха да си го връщат. Държавната им телевизия стовари на „Васил Левски“ тонове техника, все едно щеше да излъчва не футболен мач, ами втората битка при Сталинград. Поведоха ни 2:0, но след това два гола на Ицата Стоичков и един на Емо Костадинов донесоха победата за България с 3:2. След мача техният треньор Берти Фогтс каза: „Не е срамно да загубиш срещу един от най-силните отбори в света…“.

В понеделник вечер пак имахме мач. С Турция в Истанбул, уж приятелски. Нито по приятелски, нито по комшийски ефендитата пребиха унизително нашите смотаняци с 4:0. А още по-унизително прозвучаха думите на техния треньор Фатих Терим – Императора защо са избрали за тази проверка именно отбора на България. Турчолята имат гостуване в петък срещу Казахстан. Затова сега им трябвал спаринг партньор от същото ниво. И поканили нашите.

Ето докъде се докарахме – от страшилище за футболния свят до футболна карикатура от ранга на Казахстан. Затова не е изненадващо, че комшиите ни пернаха четири гола през второто полувреме. Разбира се, това се случи с активното съдействие на българската отбрана и вратаря. Лошо, но има и по-лошо. Да не вземе да се окаже, че някой от нашите е играл не футбол, ами черно тото? Защото параметрите на мача с Турция сочат именно натам. Огромната част от тотаджийските футболни срещи се развиват именно по този начин – без гол през първото полувреме и много голове след антракта. А в турските голове съществено участие с безобразната си игра имаха и българските футболисти. Нищо чудно, докато негово величество зрителят се чуди и се мае как така са ни напълнили кошницата за половин час, някой да си е напълнил джобовете с едни пари от тотото.

Ето на този въпрос трябва да отговорят Боби Михайлов, Ивайло Петев и пишман националите ни: толкова ли е смотан и некадърен отборът на България, или изкарва по някой лев от нелегалните залагания? Да си кажат честно и да не усукват. Защото тяхната продукция от стадион „Реджеп Ердоган“ беше рядко виждан срам. Тук му е мястото да припомним и за онзи другия срам отпреди четири години, когато пак в Турция ни пипнаха да въртим черно тото с Естония при равенството 2:2 с циркаджийските четири дузпи.

Ето затова на тези пишман национали днес никой не им вярва. Никой вече не иска дори да ги гледа. Дори мачът срещу четирикратния световен шампион Италия (2:2) в София не успя да събере поне десетина хиляди зрители. Народът иска във всеки двубой да вижда отбор, който гори на терена и играе със сърце и душа за страната си. Вместо това тези негодници я се напънат, я не. В повечето случаи – не. Ако решат да се поразтичат, това в никакъв случай не е заради България. А по причина, че може да ги хареса някой по-заможен чуждестранен отбор. Да лапнат големите пари, да забършат по някоя силиконова чалгаджийка и да си въобразят, че са хванали Господ за шлифера. Това е ценностната система на днешните футболни парвенюта, маскирани под надписа „Национален отбор на България“.

Иначе, ако не сте разбрали, в петък гостуваме на Малта. Отбор „от нашата черга“, ако употребим това изтъркано клише, който обаче ни направи равен миналата година в София. Като нищо и там ще ни шамаросат – я заради тотото, я заради пишман футболистите.