Ще познаете дърдорократа по нездравото му влечение към представката евро – еврофондове, евроинтеграция, евроценности и пр. Всичко, що е „евро“, люби и тачи. Особено милее за Шенген. Оперативните програми са му като „петилетката за три“.

Дърдорокрацията е злокачествена последица от медиакрацията, управлението през телевизора. Упражнява се основно чрез драматично дрънкане на празни приказки в праймтайма. Явлението не е български патент. Брюкселският новговор наложи пустословието като европейска матрица. Дървеният, безсубектен език от времето на соца заживя нов живот, леко освежен стилистично. И ако тогава „се взимаха решения“ и „се забелязваха качествени изменения във всички сфери на живота“, то днес европейската общност „изразява безпокойство“ (сякаш това променя нещо), „постига устойчиво развитие“, споделя „европейски ценности“. Да виждате качествена разлика? Все същата куха реторика, симптом за крайно лицемерие и пълно отчуждаване на елита от насъщните нужди на управляваните. Впрочем някои думи прескочиха епохата: комисар, тройка и т.н.

У нас новото време нарои голям брой сладкопойни шушумиги,

които с времето от само себе си установиха дърдорокрацията като форма на управление. Като се почне от седесарския вития Филип Димитров, мине се през словесните кречетала Надежда Михайлова и Сергей Станишев, та се стигне до Лютви Местан, заслужил си прозвището Людовик заради високопарната си салонна реч. Класацията ще е непълна и без образцовата отговорничка за възторга Кристалина Георгиева. Към днешна дата изкуството да се дърдорят празни, но за сметка на това протяжни приказки, е достигнало своето съвършенство.

Достатъчно е човек да се вслуша за 15 минути в кое да е изказване на вицепремиерката Меглена Кунева, за да се увери в това. От половин година госпожата бори словесно корупцията от малкия екран, сформирова и разформирова спецзвена и органи, ушите ни проглуши с някакъв румънски опит, от който така и не опитахме, а накрая като се огледа човек – нищо не е мръднало. Само въздухът свисти от силната струя на дърдоренето. Тръгне ли въпросната госпожа да ни излага своето мировъзрение за членството в Шенген, може да успи и галопиращ кон. Последно се зарече да не остави камък необърнат, докато не влезем в Шенген, сякаш от това ще цъфнем и вържем. Впрочем Кунева е баш майсторът на патетичната скука. В свои приоритети е извела все теми, които слабо интересуват някого, като председателството на Европейския съвет през 2018 г. например.

Само Росен Плевнелиев може да й оспори първенството в дърдорократската йерархия. Няма слово, реч, обръщение или изявление, което той да не превърне в карикатура със силата на неовладяемия си комичен заряд. Даже парадният поздрав „Здравейте, войници“ в неговите уста звучи като пародия. И той като Кунева счита за свой неизменен дълг да

подчертава евроатлантическата си вярност при всяко кихане

Еврокихавици! Готов е избирателно да пренапише учебниците по история в името на „европейските ценности“. Комплексът му за политическа малоценност го тласка неудържимо към по-голяма преданост, отколкото се изисква. И от това се раждат големи нелепости. Като например ежегодните му речи по случай 3 март, от които човек остава с впечатление, че на тая дата честваме членството си в ЕС и НАТО.

Бившият строителен предприемач се опитва да компенсира политическата си несъстоятелност с комсомолски плам и дръзновение, характерни за времената, когато дружбата ни със Съветски съюз бе като „слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Заменете „Съветския съюз“ с ЕС и НАТО, добавете едно „България като достоен член на евроатлантическото семейство“ и няколко щипки „европейска солидарност“ по линия на еврофондовете и ето ви една универсална реч на Плевнелиев, независимо от конкретния повод.

Президентите у нас по принцип работят лаладжии в опит да компенсират липсата на правомощия с излишък от високопарност, но в момента сме свидетели на рядко бездарие. Особено напоследък, откакто на държавния глава му се наложи да нагази в мътните води на геополитиката. Престараването му ражда култови фрази като: „Денят на Европа“ е триумф на победата на човешкия разум!“ или пък тази: „Милиони български граждани вече усещат европейската солидарност, но това е само началото на достойния път на България в Европейския съюз. Ще го извървим заедно с вас, защото си даваме сметка, че българите, които добре познават своята история, които по труден начин научиха своите исторически уроци, постигнаха нещо стратегически важно и едно въжделение и мечта от революционерите и будителите, от Апостола на свободата до днес, а именно да бъдем част от обединена Европа“. Срещат и прозрения от сорта: „Светът е наистина глобален и по-взаимосвързан от всякога“.

И като сме отворили дума за лапацала, няма как да отминем виртуоза на уличния лаф – премиера Бойко Борисов

Човек, който по правило не казва нищо съдържателно, но всички го слушат в захлас, развеселени. Както казва специалистът по психоанализа д-р Николай Михайлов, „успешният лидер се разпознава по ефекта на неговите глупости върху настроението на суверена“. Бас ловя, че ако утре бъде подменен с неговия артистичен аватар Ненчо Балабанов, никой няма да почувства разликата. Защото отдавна не е важно какво ни говорят, а как. Да запомнихте някое генерално послание от последното му интервю по Нова тв? Имам предвид нещо за хората, а не за въображаемите му кралимарковски подвизи по всички фронтове на държавата, в т.ч. и по родните тенискортове.

Смисленият дебат, от който се нуждае обществото, отдавна е невъзможен поради подменения от българските политици речник.

Дърдорокрацията е коварна димна завеса. Тя има цел да внуши, че нещо се прави, когато нищо не помръдва. Въвежда в заблуждение, че енергията на думите може да се преобрази в кинетична, че декларираните намерения съвпадат с истинските. Иначе казано, дърдорокрацията е лъжа в името на политическото оцеляване. Малко като обещанието на „екзорсист“ Гелеменов, че може да прогони от вътрешното Аз на политиците онези сили, които ги притесняват и им пречат да работят правилно. Надценява се.