Да започне да се разделя със знакови лица, които продължават да носят публични негативи. Ако процесът на изчистване не бъде стартиран час по-скоро, председателят Лютви Местан може да се окаже основна тежест за партията си и да премине в графата на политиците, които носят публичен негатив на ДПС.

Това се казва в анализ на Института за дясна политика.

ДПС и трудната промяна

Тенденцията на неопределеност и политическо лутане в ДПС продължава. Ръководството на партията все още не осъзнава, че за да подобри катастрофалния си имидж в обществото трябва да прави тежки политически жертви. Проблемът на ДПС не са малкото гласове или неустойчивата подкрепа, а нежеланието на останалите партии да взаимодействат с партията на Местан. Към момента движението има два пътя:

– Да продължи да стои в изчаквателна позиция до момента, в който без него няма да може да се направи правителство и след това да влезе във властта, като единствен възможен вариант. Проблемът на този тип стратегия е, че тя не може да даде дори приблизителен срок на периода, в който ДПС ще стои извън властта. Подобен сценарий със сигурност ще породи процеси на недоволство в рамките на партията, които могат да доведат и до намаляване на електоралната сила.

– Да започне да се разделя със знакови лица, които продължават да носят публични негативи. Ако процесът на изчистване не бъде стартиран час по-скоро, председателят Лютви Местан може да се окаже основна тежест за партията си и да премине в графата на политиците, които носят публичен негатив на ДПС. Това би бетонирало стратегията на изчакване до края на лидерството на Местан.

Важно е да се отбележи, че към момента председателят на ДПС не дава сигнали, че е способен да проведе истинско почистване на образа на партията си и да я вкара ефективно във властта.

ГЕРБ се възползва от ролята си на балансьор

Партията на премиера Борисов продължава да балансира успешно както между различните партньори в управляващото мнозинство, така и между мнозинството и опозицията. Неконфронтационната линия на поведение, която води от началото на мандата Бойко Борисов, практически омаломощава опозицията. В същото време, ГЕРБ тръгва към местните избори като безспорен рейтингов лидер, като във всички социологически проучвания партията води с десет пункта пред втората политическа сила БСП.

Предвид тежката криза, която изживяват социалистите, е възможно на втори тур в някои от големите областни градове, да се стигне до балотаж между кандидат на ГЕРБ и кандидат на Реформаторския блок или Патриотичния фронт. Добре е действията при подобни сценарии да се обмислят още от сега, от гледна точка на съхраняване на управляващото мнозинство и след изборите.

БСП затъва в скандали

Кризата на идентичност при социалистите продължава да се задълбочава и да придобива хроничен характер. Скандалите в БСП не спряха и през периода май – юни. Извън напускането на партията на бившия депутат Страхил Ангелов и скандала с предлагания на Михаил Миков подкуп, най-значимият идеологически спор в БСП е този между Георги Кадиев и ръководството на парламентарната група.

Предложението на Кадиев да се разреши използването на майчин език по време на предизборна кампания е много повече от процедура и инициатива за толерантност по отношение на малцинствата. Това е идеологическа провокация спрямо носталгичният сегмент в елита и избирателите на партията и негласно предложение БСП практически да се трансформира радикално от посткомунистическа в либерална формация. С предложението си, Кадиев успя да шокира ръководството на социалистите до степен, че беше предложено неговото изключване. Към този момент едва ли тезата на червения депутат има потенциал да се превърне в основна за БСП, но в средносрочен и дългосрочен план левицата е обречена на либерализация.

Тази тенденция ще става още по-силна предвид консервативните тенденции, които протичат в десницата. Дали самият Кадиев има потенциал да събира около себе си различни недоволни лобита в партията и да провежда общи действия с тях е въпрос, на който все още не може да се отговори.

Със сигурност обаче, ако иска да бъде алтернатива на настоящата по-скоро консервативна конфигурация, БСП ще трябва да счупи рамките на отмрялата социалистическа идеология и да се индоктринира в далеч по-жизнения европейски либерализъм. Ако остане в сферата на носталгичните спомени и идеологическото бездействие, в средносрочен план БСП действително може да се стопи до малка и партия. Решаваща дума за курса, по който ще поемат социалистите ще има бившият лидер Сергей Станишев, който въпреки оттеглянето си продължава да бъде най-влиятелната фигура в партията.

Реформаторският блок отново ще избира между единството и разделението

С наближаването на местните избори напрежението в Реформаторския блок отново започна да расте. След няколко месеца на спокойствие във властта, част от лидерите на партиите в блока отново започнаха да се сблъскват публично. Все още не е ясно дали Реформаторите ще се явяват на местните избори като единен политически субект или ще участват като отделни формации. Към момента най-видимият проблем за блока е във Варна, където структурата на СДС почти официално обяви, че ще подкрепи кандидата за кмет на ГЕРБ Иван Портних, а не предложения от ДСБ Чавдар Трифонов. Искри прехвърчаха и покрай номинацията на Соломон Паси за кмет на София, направена изненадващо от лидера на ДБГ Меглена Кунева.

Блокът има серия от проблеми и с част от свои действащи кметове на общини, които станаха жертва на журналистически разследвания и прокурорски проверки.  Като най-видими казуси се очертаха тези с кметовете на Хасково и Петрич. Освен личните щети, които претърпяха двамата градоначалници поставиха и морален проблем пред ръководството на блока, което тепърва трябва да избира между понасянето на национален негатив и загубата в тези общини.

Патриотичният фронт играе по ръба на бръснача

Съюзът между ВМРО и НФСБ изглежда стабилен и успява да играе успешно по ръба на бръснача между участието в управлението и опозиционното говорене. Поредният ултиматум на Патриотите дойде след конфликта между българи и роми в Община Гърмен. Ходът с поставянето на ултиматуми с времеви срок носят съществени рискове за Патриотите, защото рано или късно ги поставя в екстремната ситуация да решават дали напускат управлението. До момента този тип поведение не е довел до разрив или сериозна криза във формацията, но рискът за бъдещи сътресения не бива да се пренебрегва.

АБВ и завръщането към спокойствието

След конгреса на формацията, на който лидерът й Георги Първанов беше преизбран за председател, емоциите около АБВ отново затихнаха. Периодичните опозиционни изказвания на бившия президент стават по-скоро традиционни и не носят последици, защото не биват подкрепяни с публични действия от неговите съпартийци. В същото време вицепремиерът Ивайло Калфин представи пакет от законодателни промени в пенсионната система, които имат за цел по-скоро да санират настоящия модел, отколкото да го реформират. Най-сериозните въпросителни около АБВ са свързани с участието на местните избори и възможността на формацията да взаимодейства с БСП. Към момента евентуалното взаимодействие на двете формации има по-скоро вербален характер, отколкото истински политически основания за осъществяване.

„Атака“ – ромите отстъпиха пред любовта към Русия 

Партията на Волен Сидеров е в период на затишие и проявява активност главно по отношение на Патриотичния фронт. Дори конфликтът в Гърмен не успя да активизира истински Волен Сидеров. Единствената активност на Сидеров по този въпрос дойде от парламентарната трибуна. Очевидно, че този тип въпроси вече не са сред основните приоритети на „Атака“ и вниманието на формацията изцяло е ангажирано с руската тема и конфликта в Украйна.