БНТ: …Като че ли изчезна малко (разбирателството между етносите). Виждаш какви сблъсъци дори се виждат. За съжаление.

Азис, интегриран индивид: Така е, за съжаление. Изключително страшно и плашещо. Но се надявам да отмине.

БНТ: Как го виждаш в бъдещето този процес?

Азис: Надявам се ромите в България, наистина искрено искам и се надявам да се интегрират. Въпреки че звучи, нали, като някаква фантастика. Като нещо нереално – дори за самия мен. Дори аз не вярвам.

БНТ: Ако ти не вярваш…

Азис: Ами иска ми се да вярвам, защото и българи, и роми са изключително… – има и хубави, и добри хора, и при едните, и при другите. Аз искам да тръгнат на училище, да се смесят с всички останали хора. Без да крадат, без да дерибействат в българските домове. Аз знам, че е така. Аз вярвам на тези българи, които разказват всичките тези неща. Аз съм бил вътре в тези… в целия този мармалад. И знам. Знам, че ромите правят неща, без да мислят. Не обмислят. Постъпките са им неправилни. Но наистина мечтая за една България, в която всяко ромско дете ще има раничка на гърба си и ще тръгне на училище. И ще седят, ще обядват, ще общуват заедно с българите. Наистина го желая това!

БНТ: Защо не се получава? Толкова пари бяха отделяни и за ромското включване, и за какво ли не. Защо не се получава това?

Азис: Никакви пари на този свят не могат да те интегрират. Аз съм се интегрирал без нито един лев. Без никакви средства. Просто защото исках да общувам с българчета. Исках да говоря като тях. Не исках да звуча нелепо. Аз съм печелил олимпиада по най-бързо и най-правилно четене.

БНТ: Страхотно.

Азис: Аз съм ром. Но това никой не го знае отново, когато бях в 43-о ОУ „Христо Смирненски“ в София, „Банишора“. Тогава правеха такива състезания между училищата, нали, да видиме, аз съм печелил пред осмокласници, а съм бил четвърти клас. За правилен говор. Значи е възможно. Значи може да се случи. Ромите живеят на племена. И по някакъв начин се чувстват може би извергнати от другото общество.

Защото това живеене на племена – това е проблемът според мен. Това мигриране от място на място, което е. Мисля, че трябва да си знаят мястото, трябва да си знаят работата, водата откъде се пуска, токът откъде се гаси. Много е важно да изгасиш лампата, за да не хабиш ток. Много е важно да спреш чешмата, за да не тече излишна вода, защото ако ти я плащаш, ти ще го имаш това нещо (сочи слепоочието си). Но когато не го плащаш, ти е лесно. Това ми е мисълта. Те трябва да се научат, че след като българите плащат – и ние трябва да плащаме. Не можеш да живееш на гърба на никой. Ти трябва да зависиш само и единствено от себе си. Повечето роми не го правят. Те живеят ден за ден. И от моята уста не звучи като упрек, защото аз самият съм ром. Аз изключително много обичам своя етнос, защото те са пъстри, топли и горещи. Но всъщност имам право да ги коря и да размахвам пръст, защото съм част от тях и виждам какво причиняват на останалите.

БНТ: А теб какво те накара да се опиташ да станеш част от това общество? И то не само част, а успешна част от това общество. Да! Защото в крайна сметка ти имаш страхотно много почитатели и последователи, ако щеш…

Азис: Ами моите родители. На първо място – баща ми е музикант.

БНТ: Значи там е… Родителите? Това ли е?

Азис: Да. Баща ми е музикант и художник. Изключително интелигентен, ерудиран човек. Майка ми е страхотен човек също. Нейният български е много по-правилен от моя. Не знам дали е възможно, но можеш да си го представиш. Тя е учила. Тя е с образование.

БНТ: А дали политиците имат вина?

Азис: Аз мисля, че политиците имат… Не е точната дума вина, ами всъщност също слагат сол в раната. Като например това, което чувам напоследък, че тези роми, които създават тези проблеми, са роми, докарани в София, за да гласуват за изборите за кмет. Така ли е?

БНТ: Така се говори. И за Гърмен така се говори. Основно за Гърмен.

Азис: Ами тези роми значи не съм ги донесъл аз или моят етнос довел. Значи българи са го направили с користна цел. С цел да спецелят нещо, да се облагодетелстват. Означава, че те са сложили сол в тази рана.