Липса на промяна в пасивния скептицизъм, доминиращ отношението към работата на основните държавни институции. Това показва редовното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 7-13 юни сред 1026 пълнолетни граждани в цялата страна. Напреженията в различни сфери през последните месеци и засилващата се атака срещу реформи в тях водят до лек ръст на критичните оценки към правителството като цяло и по-силен – към дейността на членове на кабинета.

Алфа Рисърч обаче регистрира изключително интересна и рядко срещана тенденция – едновременен ръст и на доверието, и на недоверието (и на привържениците, и на противниците) към няколко ключови реформаторски настроени министри, като най-изявен е този процес в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин.

На дъното по обществено доверие сред държавните институции продължава да бъде съдебната власт (съд и следствие – по 8%, прокуратура – 6%). Аналогично е и отношението към БНБ (9%).

Личните рейтинги на президента Плевнелиев (24%) и министър-председателя Борисов (33%) са по-високи от тези на повечето държавни институции. Следващите месеци ще покажат дали тe ще са в състояние да спечелят обществено доверие за невралгичните реформи и така да спрат ерозията на институционално доверие, или обратното – ерозията ще повлече и тяхната подкрепа, ако проблемните сектори не бъдат успешно реформирани, коментират социолозите.

55% от анкетираните смятат, че инициираният от президента референдум за изборните правила може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избранници. Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват във всенародното допитване, което означава, че сме на практика на границата за валидност на референдума.

Ако следващата неделя имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание. От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила. БСП излиза от най-ниската си точка и реализира символичен ръст, но продължава да изостава с около 10%.

Електоралната картина на местните избори, обаче, поради съчетанието от мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната, отбелязват от „Алфа рисърч“

Липса на възможности за работа, обезлюдяване на регионите и лоша инфраструктура са най-големите проблеми в българските общини, четири месеца преди местните избори, сочат данните от проучването. Продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина променя рязко икономическата и социална картина в регионите, увеличава рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот.

Доверие в правителството и министрите

Цялостната оценка за дейността на правителството бележи лек спад спрямо април (20% одобрение срещу 41% неодобрение). Социолозите го отдават на поредица от събития през последните месеци като планираното повишение цените на тока, дискутираните реформи в здравеопазването и пенсионната система, конфликтите в ромски махали и дебатите около съдебната реформа, които повишават социалното напрежение, критичността и разочарованието от ефективността на изпълнителната власт.

Премиерът Борисов остава незасегнат от този спад – с 33% рейтинг той продължава да е най-харесваният политик в страната, но редица министри от неговия кабинет фокусират недоволството на по-широки слоеве, или точно определени социални групи. Новата тенденция, която Алфа Рисърч регистрира през юни и която се наблюдава изключително рядко, е нарастване едновременно и на доверието, и на недоверието към няколко ключови, реформаторски настроени министри. Най-изявен е този феномен в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин. Наред с регионалния министър Лиляна Павлова те продължават да формират Топ 3 на най-успешните членове на кабинета, като обаче увеличават както ядрото на своите фенове, така и кръга на своите противници.

В ситуация на поляризация на отношението към Москов и Калфин, регионалният министър Лиляна Павлова се откъсва като лидер в класацията на най-успешните министри с 30.7% положителни и само 3.8% отрицателни оценки. Одобрението за дейността на Петър Москов също нараства спрямо април (от 24.3% до 27.8%), но интензивно се увеличават и критиците му (от 10.5% през април до 16.1% през юни). Аналогична е тенденцията в мнението за работата на социалния министър Ивайло Калфин (нарастване на положителните оценки от 19.7% до 25% и на отрицателните от 9.1% до 11.7%).

С близък до Москов индекс за дейността е и министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Макар и в значително по-малка степен, той продължава да е сред популярните имена в кабинета (15.6% положителни и 4.9% отрицателни оценки).

На обратния полюс – най-неодобряваните членове на правителството – хората продължават да поставят образователния министър Тодор Танев (3.9% одобрение и 20% неодобрение) и икономическия Божидар Лукарски (3.2% одобрение и 17.2% неодобрение). Притесненията около повишението на цените на тока, понижават рейтинга и на енергийния министър Теменужка Петкова (1.3% одобрение и 14.9% неодобрение).

Най-значим спад е налице в оценката за работата на министъра на културата Вежди Рашидов. Със 7.3% положителни и 18.4% (вторият най-неодобряван министър след Тодор Танев) отрицателни оценки той се срива от челото в дъното на таблицата.

Доверие в институциите

Доверието в основните държавни институции остава в рамките на регистрираните през последните години ниски граници. Парламентът продължава да е институцията с най-нисък рейтинг (10% доверие срещу 52% недоверие). Малко по-високо, но също преобладаващо негативно е и отношението към неговия председател Цецка Цачева (16% доверие срещу 43% недоверие).

Президентът Росен Плевнелиев запазва позициите си от преди два месеца: 24% одобрение срещу 37% неодобрение.

Неизменно силно негативно е отношението към институциите на съдебната власт: съд (8% положително срещу 60% отрицателно), следствие (8% положително срещу 57% отрицателно), прокуратура (6% положително срещу 60% отрицателно), главен прокурор (13% положително срещу 40% отрицателно).

Силови институции като армия и полиция, които през последните години бяха едни от малкото, ползващи се с доверието на хората сега също събират повече критични оценки, отколкото позитивни: армия – 19% доверие срещу 34% недоверие, полиция – 18% доверие срещу 44% недоверие.

След казуса с КТБ, дълго изгражданото доверие в БНБ се срина (9% одобрение срещу 52% неодобрение) и институцията не успява да си го възвърне.

С преобладаващо доверие от страна на обществото към момента се ползват единствено обществените медии БНТ (52% доверие срещу 12% недоверие), БНР (48% доверие срещу 26% недоверие) и Българската православна църква (35% доверие срещу 20% недоверие).

Електорални настроения

На национално равнище ГЕРБ запазва доминиращата си лидерска позиция (21.9%), но бележи плавен спад спрямо началото на мандата. БСП остава втора политическа сила и дори леко подобрява позициите си (11.5% ), но все така е на минимална преднина пред ДПС (7.3%), което като правило мобилизира рязко избиратели непосредствено преди избори. Лек отлив се наблюдава и в Реформаторския блок. Тактиката на „подкрепа и критика“ се оказва успешна за ПФ и АБВ – те леко подобряват позициите си – съответно на 5.7% и 3.5%.

Реформаторският блок, към чиито министри имаше най-много атаки през последните месеци, запазват вота си от 5.7% . В ляво, подкрепа между 1% и 2% регистрира и формацията на Татяна Дончева Движение 21.

Доверието към лидерите на основните политически сили следва в общи линии посоката на електоралната им подкрепа.

Електоралната картина на национално равнище не е показателна обаче за съотношението на политическите сили в местните избори, където съчетанието от мажоритарен вот и регионална тежест на партиите има водеща роля. Въпреки че голяма част от тях не са издигнали своите претенденти за кметските постове, с наближаването на изборите нараства обичайната нагласа в България „за промяна”. Общо 51% искат да запазят настоящите си кметове, а 47% се обявяват за промяна.

Водещите три проблема за мнозинството от гражданите в общините са много тясно свързани един с друг – липсата на работа, обезлюдяването на регионите и лошата селищна и междуселищна инфраструктура. С изключение на най-големите градове – София, Пловдив, Варна и Бургас – тези проблеми са водещи във всички останали общини. В големите градове на мястото на обезлюдяването идват корупцията и лошото административно обслужване на гражданите.