Медийното пространство беше взривено тези дни от новината, че бившият служебен премиер Георги Близнашки, който се издигна до този висок пост на гребена на протестната вълна, е станал съветник на депутатите от ДПС в спецкомисията, подготвяща промените в основния закон на страната.

Водопад от негодувание заля социалните мрежи и отново извика на дневен ред въпроса КОЙ. КОЙ “внедри” левия професор сред десните протестиращи и КОЙ го предложи за служебен министър-председател?

Георги Близнашки започва политическата си кариера преди много години от Комсомола и като предан член на БКП. След демократичните промени е дългогодишен депутат от БСП и неведнъж с гордост се е хвалил, че е автентичен комунист. Дори за кратко беше евродепутат. Бил е член на висшето ръководство на социалистическата партия. Близнашки не е от случайните в Столетницата. Той е племенник на члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП проф. Йордан Йотов, на чието погребение на 24 юни 2012-а произнася прочувствено слово, озаглавено “Чичо Дачо, борбата продължава”.

С течение на годините обаче гарантираното депутатско място в лявата страна на парламента става недостатъчно престижно за преподавателя по конституционно право. Амбициите му нарастват и той започва да се чувства недооценен и пренебрегнат от съпартийците си. Не се сбъдват надеждите му нито за редовен член на Европейския парламент, нито за президент, дори за конституционен съдия. Ръководството на соцпартията все го подминава при номинациите за тези апетитни местенца. Ето защо Близнашки се обиди жестоко на другарите си и реши да им покаже кой е той, че може и без тях да направи кариера.

И изведнъж се озова сред протестиращите пред Министерския съвет и парламента през лятото на 2013-а. Професорът е запечатан не на една и две снимки от този период, застанал прав на жълтите павета и вперил гневен поглед в сградата, в която до неотдавна е търкал депутатската банка. Той беше и от малцината университетски преподаватели, предимно с десни убеждения, които дадоха рамо на неориентираните и незрели младежи, окупирали за кратко Софийския университет. А през февруари 2014-а оглави Инициативния комитет за произвеждане на референдум за изборна реформа, иницииран от президента Росен Плевнелиев. И лично занесе купчина сини папки, пълни със събрани от ГЕРБ подписи, в Народното събрание. През март същата година НС на БСП го изключи за уронване престижа на партията, системно нарушаване на уставните норми и т. н.

След толкова много жертви и салтоморталета Близнашки все пак дочака звездния си миг. За да му се отблагодари за вярната служба, президентът Плевнелиев го посочи за премиер на второто служебно правителство, което му се наложи да състави в рамките на две години. Отново десетките снимки ни показват широката щастлива усмивка, озарила лицето на доскорошния червен другар. На този пост Близнашки се развъртя и реши да покаже какво може, като се зае с уволнения на заварените кадри. Сиреч свърши мръсната работа на Бойко Борисов и постла ален килим за завръщането му на “Дондуков” 1.

Не знам какво си е представял професорът, че ще се случи по-нататък с кариерата му, но очевидно си е направил криво сметките. Защото вместо бляскав път напред и нагоре след тримесечното си премиерастване получи топла благодарност от Плевнелиев и Борисов, потупване по рамото и… толкова.

Докато посоченият му от президента правосъден министър Христо Иванов, който остана и в кабинета “Борисов”-2, не тръгна да прави реформа на съдебната система и промени в конституцията. И тогава професорът се появи отново на политическия небосклон – яростно разкритикува идеите на бившия си подчинен, не се въздържа и от лични обиди. Тогава лъсна, че май отношенията между него и Плевнелиев доста са охладнели. Кой знае, може би Близнашки отново е останал измамен в очакванията си да влезе в Конституционния съд от президентската квота този път.

Протестърите също останаха неприятно изненадани, когато се разбра, че този, който викаше “Оставка!” под прозорците на Орешарски, който трудоустрои немалко от тях на благи службици, пристана на врага им – ДПС.  Всъщност, нищо ново под слънцето. Службогонци у нас винаги е имало. И употребени също.