Младите българи искат да работят в държавната администрация, вместо в частния сектор, алармира бизнесът.„Сменили сме ценностната система на младите хора. Те желаят да бъдат чиновници, да бъдат в обществения сектор”, констатира председателят на БСК Божидар Данев на кръгла маса, посветена на младежката заетост.

Основният мотив на младите да избират обществения пред частния сектор било по-високото заплащане. По данни на НСИ през първото тримесечие на годината в публичната администрация средното възнаграждение е било 883 лв.

Заетите в частния сектор са получавали 851 лв. илис 32 лв. по-малко. Статистиката показва още, че заплатите на чиновниците растат по-бързо, а осигуровките са върху реалните възнаграждения. „Бизнесът трябва да се замисли и да увеличи за-платите.Ако увеличат достатъчно привлекателността на ра-ботните места, ще ни бъде по-лесно да мотивираме и да подготвяме хората да започват работа”, заяви социалният министър Ивайло Калфин.

Според работодателите обаче младежите, които излизат на пазара на труда, ималинеправилно схващанече заплатите у нас са ниски. „То е ниско не за друго, а защото имаме маргинална икономика – БВП на страната е около 40 млрд. лв. и е естествено, че не можем да разчитаме на изключително високо заплащане”, обясни Данев. Освен това според работодателите младите служители нямали достатъчно умения.

Резултати от проучване на бизнеса показват, че половината от висшистите са ненужни на работодателите. В частния сектор изпитват остра нужда от технически кадри като IT специални и инженери, а 70% от младежите учат хуманитарни науки. „Другият момент е, че в европейското икономическо пространство човек без квалификация в чужбина получава повече пари от този с квалификация у нас”, отчете още председателят на БСК.

От това обаче българската икономика печелила, защото емигрантите се превръщали в най-големият инвеститор у нас. „През миналата година българските гастарбайтери са влели около 1,7 млрд. лв.”, подкрепи тази теза и Калфин.