„Не вярвам Даринка да е била агент на ДС. Може да са искали да я вербуват. Но не вярвам и не знам за такова нещо. Никога не сме говорили за това.“ Това заяви за Дарина Павлова Павел Найденов, баща на убития Илия Павлов, пред Диана Найденова в „Карай направо”.

Преди дни стана ясно, че името на Дарина Павлова – вдовицата на Илия,е в списъците с агенти на бившата ДС.  „Ако се срещнем, ще я попитам. Може да е водено разговор с нея и тя да е го е приела: „Да, добре”, но нищо след това”, добави Павел Найденов.

Той намекна, че убийството на бившия премиер Андрей Луканов не е политическо, а икономическо.: „Знам, че той е давал пари, но после си ги търсеше. Хората не можеха да му ги върнат и може би някои от тези длъжници го убиха“.

„Лично на мен никой не ми е дал на ръка пари. Подходили сме, както е изисквал законът. Взели сме пари от Държавна спестовна каса. Теглим кредит. За да отвориш банка, трябва да имаш лимит, примерно 500 000. Ние, в нашия случай, имахме авторитет. И развихме бизнес, който беше успешен”, спомни си Найденов.

„Никога хора не са ме използвали като чадър или информатор. Това няма как да се случи. Никога не съм бил вербуван. Не съм бил собственик на квартира, където е имало срещи между доносници. Имаше хора, които идваха при мен, но дори си записваха, за да оправдаят отсъствието си от работа“, каза още бизнесменът.

„Аз например съм бил един активно работещ и почтен човек. Не съм злоупотребявал с нищо. И Илия беше такъв. С присъствието си в колективите беше години напред, защото аз така съм го възпитал. Научих го да не се занимава с дребни неща”, заяви Павел Найденов.

Попитан дали не вижда някаква прокоба в това, че е загубил син, дъщеря и внук, той отговори: „Не виждам да съм направил нещо, за да го предизвикам това. Помагам на всеки, който ме потърси, защото и аз някога съм имал нужда от помощ. Сънувам децата си. Хубави сънища, срещи. Питам ги какво правят. Имам хубави спомени. Лошите ми спомени са, че си загубих децата. И нищо не мога да направя, освен да тъгувам. Две смърти няма, без една не може. Един път се умира и край“.