Фокус: Как ще се отбележи празникът (136 години МВР – б.р.) тази година в различните областни дирекции на МВР в страната?

Валентин Попов, синдикален лидер в МВР: (…) Нормално е, както обикновено се случва по време на такива празници, ще има празнична част. Често колегите правят къде организирани, къде малко по-спонтанни банкети и празнувания. Факт е, че Министерството е в тежка ситуация и в момента не ни е толкова до празник. Ние бяхме планирали голям протестен митинг точно на този ден, под надслов „Ние не празнуваме“ в рамките на протестните действия, в средата на които се намираме. В резултат на започналите вече преговори с ръководството на министерството, отложихме този протестен митинг. Той няма да се състои, както беше планирано на 5 юли, на празника на МВР. Отложен не значи отменен, разбира се. На мен много ми се иска да вярвам, и ако щете във връзка с този ден, преговорите с ръководството да продължат по начина, по който започнаха. Надявам се да успеем да постигнем това, заради което излязохме на улицата, а то не е чак толкова много, нито чак толкова неизпълнимо. В никакъв случай не е несправедливо. Това са неща, които държавата е длъжна да предостави на хората, които служат и на нея, и на обществото, и на отделния гражданин. Искам да поздравя всички колеги с този празник и да изразя надежда, че следващата година ще имаме по-празнично настроение.

Ф: Имат ли полицаите достатъчно самочувствие?

ВП: Не. Категорично не. Причините за това са твърде много, за да успеем да ги включим в едно кратко интервю. Нека отбележа, че не става дума само за полицаите, а за всички служители в МВР. Става дума и за пожарникари, и за спасители, и за лица, работещи по трудово правоотношение, които нямат полицейски правомощия, но без които работата на министерството би била невъзможна. Нямаме достатъчно самочувствие по много причини. Униформеното облекло, с което разполагаме и което не сме получавали някои от нас вече две, три и повече години – липсата му, са неща, които подриват самочувствието на служителите. Правомощията, повече или по-малко са ограничени по степен. Дори се стига до там прилагането им да се разтръбява като едва ли не проява на полицейско насилие. Това също не е повод, който да ни накара да се гордеем и да имаме високо самочувствие, изпълнявайки задълженията си и работейки професията, която сме избрали. Бюджетът на министерството, за който се твърди, че е огромен и че е едва ли не поглъща голяма част от ресурса на държавата, от който в същото време 93 % е отделен само за графата „Персонал“. Остават едни жалки 7 % за техническо въоръжаване, снабдяване и капиталови разходи. Това също не е нещо, с което полицаят да се гордее, пожарникарят също или да черпи самочувствие от него. Техниката, с която разполагаме, оръжието, с което сме въоръжени, определено не са на нивото, от което да почерпим самочувствие, но да не изброявам повече, все пак празник се задава и затъваме все по-надълбоко. Ние така или иначе сме все още на улицата и сме в състояние на протест и заради тези неща. Условията, при които работят колегите на турската граница, също не дават достатъчно поводи за високо самочувствие. Определено служителят на МВР няма достатъчно високо самочувствие. Определено е сериозно демотивиран. Крайно необходимо е от страна на държавата и от самото общество да се направи нещо, защото ако този процес на демотивация продължи с такива темпове и се запази тази тенденция, последствията могат да бъдат много сериозни.

Ф: Колко подписа сте събрали до момента във връзка с исканията ви?

ВП: Няколкостотин са, не мога да кажа точна цифра. От откриването на палатковия ни лагер пред Народното събрание се спират много хора, питат ни какви са причините, как виждаме решение на проблемите. Не сме отказали да говорим с когото и да било. Нека се събират подписи, ще видим дали можем да продължим по друг начин. Факт е, че много от минаващите край палатковия лагер, нормално и по човешки проявяват разбиране към това, което говорим. Достатъчно е съвсем малко неща да бъдат казани, за да получим чисто спонтанната им подкрепа.