Новините, които всекидневно атакуват изтерзаното съзнание на българина, доказват една често повтаряна напоследък народна мъдрост. „Луд умора няма“ –  на пръв поглед това весело намигване към определена част от човешкия род, у нас, в България, отдавна се е превърнало в емблема на онези, които управляват нещастната ни държава.

Преди дни научихме за най-новите подвизи на министър Николай Ненчев, този нашенски Батман, който твърдо е решил да се справи саморъчно, и то с голи ръце, с опасната северна мечка, стряскаща го дори в съня му със страховитите челюсти на т. нар. хибридна война. За да ги счупи и затвори завинаги, чутовният юнак Ненчев е замислил адски план, способен да стресне дори дяволите в пъкъла, да не говорим за очевидно обречения вече днешен господар на Кремъл.

Нашият министър на отбраната често се оплаква от мизерния бюджет на своето ведомство, което не му попречи да задели една значителна сума, предназначена за пропаганден щурм срещу руската заплаха, надвиснала над България.

За целта гениалните фуражки от обкръжението на Ненчев набързо мобилизираха екип от външни лектори, готови със зъби и нокти да се преборят с хибридната ламя на Москва. Начело на страховитата „летяща бригада“ бе поставен прочутият ловец на „руски глави“ Иво Инджев, чиято идея-фикс е да докопа на тясно Главния вампир на Кремъл и да го прониже смъртоносно с пропагандния кол, връчен му от нашия военен Батман.

Накратко казано, усвоилата тлъстите Ненчеви хонорари весела дружина обиколи на бегом броящите се на пръсти военни подразделения у нас и сред бурен смях и весели закачки се опита да убеди малцината зрители и слушатели, че България е готова да се пребори успешно с всички заплахи, идващи от Север.

Сред тази на практика комедиантска трупа срещнахме имената и на други актуални душмани на Путин – Соломон Паси, Огнян Минчев, Антоний Гълъбов и на още няколко персони, готови срещу подходяща сума да стъпчат в калта дори и собствения си престиж. „Като няма хляб, яжте пасти!“ – беше препоръчала една коронована особа преди да се раздели с красивата си глава. Лишената от елементарни условия за съществуване българска войска, и по-точно нейното абсурдно ръководство, се опитва да повдигне бойния дух на мизерстващите войници и офицери с брътвежите на шайка самозванци, обединени единствено от неистовата им омраза към Русия и нейния сегашен президент.

Правят го уж в името на модерната българо-американска дружба, докато в същото време господарят на Белия дом Барак Обама протяга ръка на Владимир Путин и му благодари за успешното сътрудничество при решаване на важни геостратегически проблеми, свързани със запазване на мира и спокойствието на нашата планета.

Точно по това време във Вашингтон се беше изтъпанчил и друг един пишман борец срещу руската заплаха. Другарчето на Ненчев по активно усвояване на похвали от ЦРУ и Пентагона Даниел Митов беше пристигнало в американската столица, за да докладва относно „успешното“ промиване на българските мозъци в борбата срещу все още безсмъртното влияние на Москва върху съзнанието на нашите сънародници.

За да не остане назад от военния си колега, нашият първи дипломат дръпна изключително войнствена реч по адрес на Кремъл – нещо, което никой нормален външен министър не би си позволил на територията на една чужда и пряко заинтересована страна. Впрочем дори и у нас, в България, господин Митов е по-нисък от тревата и по-тих от водата стане ли дума за Русия. Страх го е да не настъпи мотиката и да развали „хитрата“ игра на премиера Борисов, ухажващ едновременно и Путин, и Обама. Външнополитическите каламбури на днешното Борисово правителство логично поставят въпроса за националната сигурност на България, попаднала в ръцете на една абсолютно невежа и смущаващо продажна тайфа.

Резултатите от това зловредно поведение могат да се окажат изключително опасни за съдбата на държавата в момент, когато сянката на едно ислямско чудовище застрашително надвисва над цяла Европа и най-вече над Балканите – любимият терен за смъртоносни експерименти от всякакъв характер.

Преди седмица отбелязахме три години от атентата на бургаската аерогара, погубил петима израелски туристи и един български гражданин. На възпоменателната церемония израелският посланик благодари на бившия ни вътрешен министър Цветан Цветанов за това, че единствено той е повярвал за вината на „Хизбула“ при организирането на убийственото нападение. Дясната ръка на Бойко Борисов стоеше до него и гузно мълчеше.

Чувстваше се неловко поради неприятното напомняне как беше принуден от израелските и американските тайни служби да заяви очевидни неистини относно бургаския атентат. За благодарност Вашингтон често кани Цецо Хубавецо на гости и по-точно за поредния рунд от инструкции, насочени към обработване на общественото мнение в България. Само преди седмица той взе участие в семинар с ръководството на т. нар. „мозъчни централи“ в САЩ, занимаващи се с изготвянето на геостратегически планове за поредната експанзия на Вашингтон към най-деликатните региони на нашата планета.

Шегобийци в интернет реагираха светкавично и възнаградиха любознателния Цецо с прозвището „Мозъка“, което го изравни по интелигентно излъчване с друг един гений от интелектуалното обкръжение на Бойко Борисов – д-р Лъчезар Иванов. На фона на тези два блестящи „мозъка“ ореолът на господин премиера е сериозно застрашен от помръкване. Наложителни са спешни мерки за усилване на електрическия ток, осветяващ царствената нимба на първия ръководител на Партията и държавата.

За целта по съвет на неговите пиари бате Бойко запретна ръкави и се зае саморъчно да ремонтира българската конституция. Обикаля останалите партийни централи като котарак около месарница и искрено се надява, че ще успее да убеди парламента за очакваните отдавна реформи в главния закон на държавата. Очакват го обаче неприятни изненади не само от опозицията, но и от не особено верните партньори, които крепят днешното ни правителство.

В другия ъгъл на парламентарния ринг го дебне Лютви Местан, за когото исканите промени в съдебната система са „мисия невъзможна“ поради опасността ДПС да загуби фатално скъпо закупените магистрати, внедрявани с години на най-високи позиции в храма на Темида.

И така, връщаме се там, откъдето започнахме – към неуморния и безмислен труд на голяма част от нашите политици, за които бъдещето на България е най-малката грижа. Само родолюбците от Патриотичния фронт все още се опитват да насочат националната енергия към истинските идеали на Отечеството, а подкрепата, която получават, нараства с всеки изминал ден. И това е може би най-позитивната новина в морето от лоши вести за състоянието на пропадащата ни държава.