Народното събрание узакони в сряда широки правомощия за Националната служба за охрана, като най-накрая гласува закона за дейността на службата, която от 20 г. работи само по правилник. Депутатите развързаха ръцете на държавните гардове, които ще могат да продължат някои от най-спорните си практики и да охраняват на практика, когото преценят.

Парламентът прие окончателно и рамковия закон за националната сигурност.  Така НСО става по закон „специализирана военизирана служба“, но в същото време ще има и полицейски правомощия и право да задържа нарушители. Те ще се ползват и с на практика безконтролно поведение по пътищата, като ще могат да повреждат колите, които им пречат. Депутатите от БСП напуснаха пленарната зала и оттеглиха всичките си предложения, след като мнозинството не прие искането й службата да не е военизирана и да бъде подчинена на правителството, а не на президента. Според левицата се готви псевдореформа на службата.

„Други лица“ и „главният хидролог на държавата“

Депутатите осигуриха възможност службата да осигурява държавна охрана за широк кръг лица извън кръга на заемащите висши държавни постове, след като приеха възможността да се осигурява охрана и на „други лица“, свързани с националната сигурност.

Поправката бе предложена от ГЕРБ, като в пленарна зала не бе прието предложението на Атанас Атанасов от Реформаторския блок да се предоставя охрана на „други лица“ при необходимост, само ако нямат собствени средства, за да си осигурят охрана. Не бе прието и друго предложение на Реформаторския блок – мотивите за осигуряването на охрана за „други лица“ да се обявяват публично.

Според Валентин Касабов от Патриотичния фронт така се осигурява охрана на „главния хидролог на държавата“. „Да не се правим на хора, които уж не разбираме! Става дума за главния хидролог на държавата, чието основно занимание е да гуляе по софри! Да не се превръщаме в сарайска държава!“, заяви Касабов, визирайки очевидно почетния лидер на ДПС Ахмед Доган.

Военизирана служба с полицейски функции

Според приетите текстове НСО ще бъде „специализирана военизирана служба“, но ще има и някои чисто полицейски функции. Служителите й, например, ще могат да задържат нарушители, да претърсват. Освен това ще могат да изискват информация от институции, фирми и граждани.
„Няма никаква причина НСО да е най-специалната сред специалните служби. Това не е президентска преторианска гвардия. Това е имитация на реформа“, заяви депутатът Филип Попов (БСП).

Според Атанас Атанасов възможността гардовете да задържат е противоконституционна и отваря вратата за произвол. Според Димитър Байрактаров от Патриотичния фронт в текстовете, регламентиращи възможността гардовете да задържат, се допуска нарушаване на човешки права.
„Ще отворим толкова много работа на Европейския съд за правата на човека, че не ми се мисли“, каза Байрактаров. От ГЕРБ обаче отхвърлиха всички критики в тази посока.

НСО и бременните жени

„На служителите на НСО им се вменяват твърде много правомощия. Те и сега често превишават правомощията си, но с тези текстове не само им позволяваме прекалено много, но и направо им развързваме ръцете“, заяви Валентин Касабов. НСО ще може да прилага сила и помощни средства и спрямо бременни жени и малолетни лица при безредици и „непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства“. По този повод Касабов каза, че „има случаи, в които няма как да се разбере дали една жена е бременна“. Продължавайки в същия тон той предложи иронично на гардовете да бъде дадено право да използват „китайски средства за мъчение и всички атрибути на великата инквизиция“.

Премиерът държи властта в спецслужбите

Преди разглеждането на закона за НСО депутатите приеха окончателно Закона за националната сигурност, който има за цел да уреди рамката, която действат специалните служби. Той е част от пакета закони, включващ още устройствени документи за НСО, военното и цивилното разузнаване, който трябва да прекрати хаоса в управлението и работата на специалните служби в България.

Законът за националната сигурност с вносители Цветан Цветанов и депутати от ГЕРБ детайлно разписва и засилва правомощията на Съвета по сигурността към Министерския съвет, който концентрира значителна власт. По време на дебатите левицата разкритикува документа и го определи като устройствен закон за Съвета по сигурността.

Според закона парламентът ще може да контролира службите чрез постоянна комисия. Службите през последните две десетилетия работят без закони, което се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в първия мандат на ГЕРБ, но законите така и не минаха през пленарна зала.