„Това е последната „Преса“. Това са последните редове.

Защото не е време за вестници – това се оказва, другари и господа. За корективи и хубави вестници. Доколкото все още ги има, повярвайте, всички са на изкуствено дишане уста в уста с „блатните сомове“ на българските величия. Или пък въртят търговийка срещу милост и благослов. Острови сред Жълт океан, превърнал се в хранително блато и за Жълтата политика. За всичко това трансплантация няма открита. Няма открита! Душата на България е на химиотерапия, другари и господа“.

Това пише създателят на в. „Преса“ и бивш главен редактор на в. „Труд“ Тошо Тошев в коментар за днешния последен брой на вестника. Вчера официално ръководството, чийто първи зам.-главен редактор е Валерия Велева, съобщи на редакционния екип, че прави последния брой на вестника, който фалира.

Днешният 1266-и брой на вестника, създаден в началото на 2012 г., излиза с глава „Последната Преса“ и логото си „Коректният вестник“. Първата му страница е с водещ материал за престъпността, на нея намират място още изборът на Мая Манолова за национален омбудсман, повдигнатите обвинения срещу директора на „Софарма“ Огнян Донев и коментарът на главния редактор Тошо Тошев в рубриката „под ПРЕСА“.

Втора и трета страница са посветени на последния брой на „Преса“, с коментари на Тошо Тошев, Валерия Велева, Валери Запрянов, Стефан Цанев, Светлин Русев и Димитър Шумналиев.

Ето целия коментар на Тошев, публикуван на стр. 3:

Преди петнайсет години ми направиха трансплантация – смених си черния дроб. И продължих да си правя вестниците. Точно тогава тиражът и авторитетът на моите издания бяха почти колкото на всички останали, взети заедно.

Преди пет години ме удари лимфом – подъл и без предисловие. И тъкмо се бях посъвзел с милостта на безмилостната химиотерапия, върху мен се стовари лакомията на двама кандидати за моята слава. Вярваха, че като седнат на стола ми, ще прихванат и нещо от вестникаря.

Е, не стана, драги другари и господа. Известно е, ако не на всички от вас, поне на тези, които не бяха забравили да четат.

Направих вестник „Преса“.

Не бях сам, разбира се. С мен бяха Валерия и Валери. И още, и още.

Хубав вестник стана. Не ми отива точно на мен да кажа, че стана най-хубавият.

…Няма го вече. Това са последните редове.

Защото не е време за вестници – това се оказа, другари и господа. За коректни и хубави вестници. Докато все още ги има, повярвайте, всичките са на изкуствено дишане – уста в уста с „блатните сомове“ на българските величия. Или пък въртят търговийка срещу милост и благослов. Остров сред Жълт океан, превърнал се в хранително блато и за Жълтата политика.

За всичко това трансплантация няма открита. Няма открита!

Душата на България е на химиотерапия, другари и господа.

Накрая и едно откровение – медийните пуделчета не ме забавляват, а медийните хиени, ако не знаят, за прочетат – и на стопаните си дори не са симпатични.

В една държава, омотана от маркучите на химиотерапията, единственият възможен лек са думите на тези, които ги могат. Е, моя милост разполага, струва ми се, с достатъчно думи. Ще се опитам да ги доставя до тези, които ги предпочитат пред пукотевицата.

„Лъжата“ ми продължава да трупа все повече страници. Защото трябва да научаваме истината – това е начинът да си опазим държавата. Друга си нямаме, а Аспарух отдавна го няма, за да ни я направи отново.

В коментара си Валерия Велева пише:

„Това наистина се оказа много тежко.

Да затвориш един красив вестник.
…
Да, вестниците един по един ще умрат. За съжаление. Битката на Гутенберг с интернет се оказа предрешена. Пазарът е бизмилостен.
…
Когато преди четири години започнахме на „гола поляна“, мнозина приятели ме предупреждаваха – конкуренцията е жестока, как ще успеете? Аз ли не знам каква е конкуренцията, аз ли не знам всичките явни и тайни закони на медийния пазар. И на българската политика. Но бях сигурна, че именно в битка с конкуренцията ще успеем.
И успяхме.
Наложиме се толкова бързо и безапелационно, че стреснахме и най-силните си критици. Направихме различния вестник, коректния вестник…. Правехме го по всички правила на журналистиката, спазвайки професионалните норми на етиката и морала.
…
„Преса“ ще остане еталон в умиращия вестникарски занаят. Тръгваме си с вдигната глава“

„Никога не сме били зависими от КТБ, Делян Пеевски или Цветан Василев“, заяви пък Валерия Велева пред Нова тв тази сутрин. Причината за спирането на изданието е, че приходите са много по-малко от разходите, уточни Велева.

Тази сутрин пред Нова тв тя категорично отрече вестникът да е бил зависим от КТБ, Делян Пеевски или Цветан Василев, коментирайки информацията, че издателят на „Преса“ „Обединени свободни медии“ е получил милиони от КТБ чрез дружеството „БГ Корпорейшън“.

„В „Преса“ винаги сме били на чисто счетоводство. Спазвали сме всички закони на трудовото законодателство“, каза Велева. Според нея телевизиите и други медии са облагодетелствени от държавата с това, че могат да получават обществени поръчки. Това обаче е невъзможно за вестниците у нас, а всяка поръчка трябва да минава през рекламни агенции, което затруднявало процеса.

Според зам.-главния редактор на вестника цялата преса у нас е поставена на командно дишане и съдбата на „Преса“ ще последват и други.

„Продължаваме напред. Готвим голям мащабен проект. Няма да спрем да работим“, добави още Велева.

В коментара си за днешния брой Валери Запрянов благодари на читателите си с думите: „…поклон към нашите читатели. Те почувстваха, че качеството на всеки брой е израз на уважение към тях“. Той „благодари“ и на „прекрасните български правителства, които не успяха три години да организират обществени поръчки за рекманти договори по европейските оперативни програми“, на „скъпите ни депутати, които при ремонта на ЗОП не посмяха да изравнят критериите при разпределяне на европейските средства между електронните и печатните медии“.

В последния брой, с дежурен екип Таня Джоева, Анелия Славейкова и Вълкан Горанов, прощални коментари пишат още Евгени Генов, Мариела Балева и Красимир Ангелов.