Европейската комисия (ЕК) е открила наказателна процедура срещу България заради член 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), позволяващ длъжникът да бъде осъден по бърза процедура без възможност да се противопостави. Процедурата е и заради начина, по който се продава имуществото на длъжниците, който е в нарушение с правото на Европейския съюз.

Това обясни адвокат Десислава Филипова, председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“ и автор на жалбата срещу въпросната разпоредба, подадена до ЕК през февруари м.г.

„Дори потребителят да не знае своите права като европейски гражданин, съдът е длъжен, когато издава изпълнителен лист, да провери дали има забранени, неравноправни клаузи в потребителските договори, независимо дали последният е възразил или не е. Изтъкнах, че изпълнителните дела в България са в нарушение на задължителната съдебна практика на Съда на ЕС, според която едно семейно жилище, независимо че е ипотекирано, може да бъде продадено едва след приключване на исковото съдебно дело и то само ако съдът е установил, че с потребителския договор не се нарушават правата на кредитополучателите и другите потребители“, обяснява юристката пред БГНЕС.

По думите й от Брюксел вече са обявили, че започват проверка по случая и ако тя установи, че законодателството ни наистина противоречи на европейското, ЕК ще пристъпи към наказателна процедура с цел отмяна на въпросния текст.

„Сега от ЕК ми изпратиха писмо, че пристъпват към същински действия срещу България, което означава, че при извършената проверка са констатирани нарушения, и откриват процедура за извършено нарушение във фазата „официални контакти между Комисията и България“. В тази фаза се разменят официални писма между евроинституцията и държавата – нарушител, като целта е доброволно държавата да преустанови нарушението, в случая да отмени чл. 417 от ГПК, и да реформира изпълнителното производство, без да се стига до налагането на глоби на България, които пак ще бъдат плащани от нашия джоб“, добавя адвокат Филипова.

Ако и след тази фаза страната ни не промени ГПК, следващият етап от наказателната процедура е завеждане на дело пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. „Чл. 417 ГПК член дава възможност на банките и на други лица (например на фирми за бързи кредити, доставчици на други услуги, в случаите в които са подвели потребителя да подпише нотариално заверен договор или запис на заповед) да се снабдяват с изпълнителни листа срещу потребителите без да се води истинско дело, в едно затворено и инквизиционно производство, в което пред съда участва само силната страна – банка или друг търговец или доставчик на услуга. И потребителят не може да се защити“, обяснява още Филипова.

Според нея въпросният текст от Гражданския процесуален кодекс е в директно противоречие на Директива 93/13/ЕИО.