– Г-н Попиванов, ако трябва да обобщим първите 9 месеца на сегашното управление, каква е равносметката? За хората питам, не за политиците?

– Равносметката е в продължаваща стагнация и на жизненото равнище, и на житейските перспективи. Вярно, хората получиха политическа стабилност в смисъл, че за момента никой не клати лодката прекалено силно, но лодката все така си стои в състояние на безветрие. Заговори се за леко икономическо съживяване, но то по-скоро се дължи на последиците от миналия къс мандат и по-конкретно на отслабената хватка върху бизнеса. Нищо повече, а и то също си отиде. Няма реални приоритети в икономиката. Големите проекти ни подминаха. Направихме, каквото бе по силите ни: изгонихме потенциалните по-едри инвеститори – от китайски през американски до руски. В замяна на това си запазихме и умножихме притесненията за цените на тока в предстоящия отоплителен сезон. Налице са и страхове от съкращения при фалити или преобразуване на болници и заводи. Надеждата, че Борисов лично ще спре най-лошото, мъждука. За да кажа и още нещо положително, развива се аутсорсването на услуги на чуждестранни компании в по-големите български градове. Съмнително е обаче този мандат да има съществени заслуги за динамиката на пазарите. Продължава отчайващо да липсват икономическа и финансова експертиза в управлението. Министерството на финансите, например, все така е тотално неспособно да прогнозира, дори в широки граници, цените на енергоносителите и курса на долара в краткосрочен период, а така счетоводните книги лесно могат да хвръкнат във въздуха.

– Какво сочи краткият преглед на т.нар. ключови реформи – съдебна, здравна, образователна? Дали „историческият компромис“ за промените в конституцията няма да си остане само рекламна фраза без реално приложение?

– Правителството бе сглобено с обещанието да проведе реформи. Същевременно водещата партия, ГЕРБ, от самото начало не държеше да има каквито и да било реформи, защото добре знаеше, че всяка промяна носи размествания, сътресения и бъркотии, откъдето недоволство, а оттам и отлив на гласове. Борисов заговори за оставка покрай 16-милиардния заем. И действително той му беше ключов, защото някой го беше убедил, че това му връзва положението за 3 години напред. От февруари насам ГЕРБ заработи като фенклуб на писателя Лампедуза с неговата максима „Нещата трябва малко да се променят, за да останат същите“. Правя аналогия с консервативния принцип, а не със сицилианската мафия, разбира се. Борисов си избра еднотипен метод на действие. Пуска реформаторите по пързалката да развият възгледите си до степен, че да предизвикат съпротивата на заинтересованите групи във всеки съответен сектор – съдебен, здравен, пенсионен. После излиза някой да разкаже съвсем различна реформа от предварително начертаната. Накрая излиза Борисов да примири гледните точки и пресова замисъла на инициаторите през сокоизстисквачката на консенсуса. Остават неща половинчати, недовършени, без ясна концепция, които навярно тепърва ще бъдат доокастрени през есенния сезон. Частично изключение е протегнатата ръка към Първанов. Пенсионната реформа на АБВ бе обявена за приключена, макар и там да има съмнения за бъдещи скандали и ревизии. ДСБ, които бяха най-шумни, го отнесоха най-тежко. Компромисът, съгласен съм, е исторически. Той се състои в това да обявиш за свое крупно постижение, че си сложил подписа си до този на Делян Пеевски под един проект, който е половината на твоя и на който поне половината от половината също ще падне при обсъжданията и между четенията.

– Каква е цената на прословутата „политическа стабилност“ и има ли риск от бърз разпад на управляващата коалиция след местните избори?

– Политическа стабилност в една отделно взета страна без социална и международна стабилност е нещо крайно крехко и несигурно. Каквото и да е, има си цена, също загатната още през февруари – че ще наблюдаваме политическа оргия на плаващите мнозинства. Допустимо е да се прогнозира, че Борисов, на когото отдавна му е омръзнало ДСБ с всичките му претенции, сдобил се с внушителен актив от независими депутати и получил подкрепата на ДПС по важните въпроси (600-те дни на Местан, обявени около парламентарните избори, продължават да си текат), ще преобърне правителствената формула наопаки. Възможно е. Напомни го и Цветанов. Да, но защо му е да го прави? Кунева и Лукарски изглеждат склонни да останат в управлението. Радан Кънев няма къде да мърда, за да не изглежда сепаратизмът му като реформаторски разпад. Първанов си има своя игра с Борисов. Плюс това хубаво е все някой да ти балансира ДПС в случай на неотложна необходимост. Борисов може да размести кабинета, за да го подчини още повече на себе си, но спокойно би могъл да запази коалицията като брошка на ревера си, когато ходи да пие кафе с Местан. Разбира се, нека първо видим резултатите от местния вот. Ако има зашеметяващ триумф на ГЕРБ, изкушението за генерална политическа промяна може да дойде отдолу и Борисов да не е в състояние да му се противопостави.

– Вървим ли към вариант, в който пак ДПС ще има последната дума дали този кабинет да живее или да погине безславно като предишния?

– В миналия мандат ДПС свали собственото си правителство, но това по-скоро изглеждаше като политическо изражение на тежък бизнес конфликт. Не знам каква е обстановката при едрия капитал днес и до каква степен е готов да сваля правителства. Но ми се струва, че ДПС инвестира доста в „десния“ си завой и е заинтересовано повече от контрол върху настоящия кабинет, отколкото от конструиране на друг.

– Какво е вашето обяснение за разменените стрели между РБ и ГЕРБ в последния ден на парламента – имам предвид станалото известно като „писмо от Америка“ „Фейсбук“-послание на Радан Кънев?

– Това са стрели между ДСБ и ГЕРБ. Декларацията на СДС и интервютата на Кунева показват дистанциране от престрелката. А Радан Кънев явно усеща как позициите му в управлението бавно, но неотклонно се свиват и решава да покаже мускули. Да напомни на ГЕРБ, че правителствена криза не е в техен интерес точно в предизборна ситуация. Че политическата стабилност е носещ елемент в образа на Борисов като обединител и не е хубаво да бъде жертвана, макар че би могло. Кънев правилно е преценил, че на подобни послания се обръща много повече внимание, когато са отправени от САЩ. Не толкова отдавна именно американското списание „Форин Афеърс“ бе окачествило Борисов като „изключително непредвидим“. С други думи – че вашингтонската подкрепа не му е гарантирана завинаги. По същия начин късният Живков съзнаваше, че московската подкрепа не му е вече гарантирана и ревниво следеше кой от членовете на Политбюро посещава съветската столица. Предполагам, че Кънев разчита на аналогичен рефлекс у бившия охранител на бившия Първи. Но никой не е казал, че американските ни партньори биха влезли в играта на Кънев. Затова по-логично е да чакаме през септември нови исторически компромиси, а по-нататък – каквото дал избирателят. И ДПС.

– Реалистична ли ви изглежда прогнозата за избори „2 в 1“ догодина? Президентски плюс парламентарни?

– Много е далече и много вода – включително геополитическа – ще изтече. Макар че подготовката за президентските избори върви отсега. Различните играчи са се заловили да конструират политически пространства, в чиито рамки да решат президентския казус. ДПС, да речем – пространство на евроатлантическите сили, където водещи са те и ГЕРБ, срещу „антисистемните“, където освен ПФ и „Атака“ май набутват и БСП. Първанов си представя ос ляво-дясно в самото мнозинство, където той и Борисов следва да определят бъдещия президент, като не допуснат БСП и разни реформатори да им се бъркат. БСП вижда нещата като класически конфликт ляво-дясно, на ясна опозиция срещу властта. Говори се за царя и за кого ли още не. Много сюжети ще влязат в сблъсък, а от тях може да се роди и парламентарно земетресение. Отново обаче повтарям – да наблюдаваме основно два фактора, поведението на едрия български бизнес и на едрите международни играчи. Нашата демокрация, изпразнена от доверие на гражданите в институциите и доверие на партиите в гражданите, ще се смести в този контекст.