Радио „Фокус“: Как оценявате рисковете за „Костинброд 2″, разбира се, не в буквалният смисъл, но като опит за подмяна на вота в последния момент?

Михаил Константинов, математик, брояч, статистик, мислител: Аз съм от хората, които смятат, че „Костинброд“ не промени особено вота през май 2013г. Знаете, че аферата се случи на 11 май, на другият ден бяха изборите. Изследванията, които аз и един колектив под мое ръководство бяхме направили, смея да твърдя много подробни изследвания, макар и непубликувани, защото бяха частни изследвания, те показваха, че ГЕРБ ще има 87 депутати, а те бяха плюс или минус 1. Причината е много ясна. Аферата „Костинброд“ уплаши много хора, които се отдръпнаха и не гласуваха по този начин ГЕРБ загуби избирателите, но пък много хора се ядосаха за това, което се случи и с не особено голямо удоволствие, със скърцане на зъби излязоха и гласуваха за ГЕРБ. В този смисъл „Костинброд“ беше неприятен случай в българската политическа история, но той не промени изборният резултат. Освен това съм говорил и с други анализатори и те констатират същия ефект. Каквито са били очакванията в началото на май 2013г. за бъдещия парламент, такъв се оказа и парламентът, тоест „Костинброд“ имаше двустранен ефект.

РФ: Това означава ли, че дори и да бъде направен сега опит за подмяна на вота в последния момент, той реално няма да се окаже решаващ?

МК: Надявам се да не се окаже решаващ. Вие помните идиотски опити – партийната книжка на Стефан Софиянски, фалшивата, когато г-н Софиянски излезе като победител от цялата история, даже мисля, че си увеличи резултата. Изобщо опитите по този начин да се действа на един съвременен електорат, какъвто е българският, са крайно неуспешни. Хората не пасат трева и, както се казва, не ядат доматите с колците. Нека всички бъдещи манипулатори да си знаят – няма да имат успех с тези неща. По-скоро мисля, че ще се наблегне на купения вот, както винаги е било и то ще се наблегне в малките населени места, където това има голямо значение. В София каквото и да купувате и да продавате, г-жа Фандъкова си печели и това ще стане още на първия тур, почти сигурно. Така че, каквито и гласове да се продават в София и да се купуват, то е абсолютно безсмислено. Затова в София изобщо може да не се интересувате кой продава и купува. Няма да има търговия в София, няма нужда, всичко е ясно там.

РФ: Което респективно се отнася и за други големи градове, като Бургас, Пловдив?

МК: Точно пък Бургас хептен. Митко Николов не може да го пипнете изобщо, дори и ако купите всичките махали и гета наоколо, но в малките населени места ще се окаже много критично. А пък ще има и такива общини, в които ще има бизнес коалиции, припомням, че например Несебър е такава община. Там партиите почти не играят. Там си правят хората едни местни коалиции и целта е да се бетонират останките от българското море и те, както виждате, успешно го правят. (…)

РФ: Купуването на гласове остава голямото предизвикателство за тези избори, така разбираме от вашите думи, за съжаление.

МК: Да, така ще бъде. Ще се купува и продава масово… Тук специално не съм голям оптимист. Алъш-вериш, схемите са ясни.

РФ: Няма какво да се заблуждаваме.

МК: Да, знае се как да се контролира вотът на тези хора. Знаете, че никой не плаща предварително пари там. Те гледат как е гласувано и тогава дилърите плащат. Хората, на които им е купен гласът, съвсем мотивирано отиват и гласуват „правилно“, защото по този начин ще вземат парите. Това е. Искам пак да припомня, че това не е българско изобретение. Масовата покупка на гласове започва в Европа, още в Италия. Първите големи купувачи са Христиан-демократите, те измислят системата лява обувка – дясна обувка. След това следват избори, фалшифицирани до голяма степен и в САЩ, да не казвам кой президент ги направи такива „шашми“, всичко това се знае и е описано. В този смисъл ние се оказахме много добри ученици, обаче.

РФ: Остава ни утехата, че се случва в по-малки населени места.

МК: Няма смисъл в големите. Кой ще ти дава парите в София? Да не казвам още веднъж кой е победителят там.