Рекордно скъпи се очертава да бъдат местните избори и референдумът, които ще се проведат едновременно тази есен. Първоначално институциите, отговорни за организирането на изборите, са поискали 69 млн. лв., но финансовият министър е успял да смъкне сметката до 51 млн. лв. Това става ясно от публикуваната стенограма от заседанието на Министерския съвет в сряда.

Отговорник за провеждането на изборите и референдума ще бъде вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика Томислав Дончев, реши кабинетът. Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова ще отговаря за опазването на реда, а регионалният министър Лиляна Павлова – за изготвянето на избирателните списъци.

Външният министър Даниел Митов предупреди, че „има реален риск за пръв път държавата“ да не може да осигури провеждането на вота за референдума за въвеждане на електронно гласуване зад граница. Причината е невъзможността да се попълнят 428-те секции в чужбина.

Местни избори – от 9 млн. лв. през 1999 г. на 50 млн. лв. през 2015 г.

В последните 15 години се оформя ясна тенденция за поскъпване на всеки следващ вот. За този период сумата е нараснала над пет пъти – от 9 млн. лв. за местните избори през 1999 г. до 51 млн. лв., колкото се очаква да бъдат сега. За сравнение, през 2011 г. също имаше гласуване две в едно – за кметове и за президент, като изборите излязоха 39 млн. лв. при първоначално обявени 26 млн. лв. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков обясни поскъпването с инфлацията.

През 2014 г. също гласувахме два пъти. Първо на европейските избори през май, което излезе 23.8 млн. лв., и след това през октомври на извънредния парламентарен вот, който струва 26 млн. лв. План-сметката за тези избори е направена от финансовия министър Владислав Горанов. Очаква се сумата от 51 млн. лв. да бъде одобрена неприсъствено от министрите още днес, става ясно от стенограмата на правителството.

Премиерът Бойко Борисов също се е удивил на исканите пари, но нарежда на министъра на финансите „да се стяга и да намира 51 милиона“. От тях 23 млн. лв. ще отидат за изплащане на възнаграждения на ангажираните с изборите служители. Горанов трябва да предложи и проект на тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще плащат предизборните предавания по БНТ и БНР и техните регионални центрове.

Слаб интерес на българите в Турция към референдума

Не се очаква голям интерес от българските граждани в Турция към насрочения от президента за 25 октомври референдум, на който гражданите ще кажат дали да се въведе електронно гласуване, стана ясно от изявлението на външния министър Даниел Митов след правителственото заседание. При някои секции в Испания за момента също липсва интерес към допитването, което се провежда едновременно с местните избори у нас.

Външният министър информира и за риск в някои държави да не може да се попълнят секционните избирателни комисии (СИК). Той припомни, че Централната избирателна комисия е длъжна да открие зад граница над 428 секции, където те са съществували, и в които са гласували не по-малко от 100 български граждани.

Във всяка една от тези секции трябва да има представител на външния министър, а останалите са представители на политически партии. „Ако няма достатъчно, такива се командироват от България или се намират на място хора от българските общности в чужбина. Ако няма достатъчно сериозен интерес, съществува рискът да не можем да попълним секционните избирателни комисии“, каза външният министър.

Затова той призовава политическите партии, особено парламентарно представените, да окажат съдействие и да попълнят в максимална степен своите квоти. Даниел Митов предлага още да се проведе информационна кампания, чрез която да се подчертаят широките възможности, които законът предоставя на българите в чужбина за упражняването на правото им на глас и да се призове за тяхната активност.

Даниел Митов предлага още министрите да призоват служителите от администрацията си да участват доброволно като командировани членове на секционните избирателни комисии зад граница. Предварителните разчети показват, че около 600 чиновници ще трябва да бъдат командировани в чужбина, за да се попълнят всички секционни избирателни комисии. На последните избори са били командировани 388 души от администрацията.

Външният министър открои и друг проблем – служителите, които ще бъдат командировани от България за попълване на състава на СИК в чужбина, няма да могат да гласуват на местните избори. По думите му трябва да се намери изход от казуса, който възниква като конфликт между конституционното право на тези хора и тяхното участие в СИК.

Митов настоя да се увеличи възнаграждението им, тъй като работата е тежка, а заплащането – минимално. За това обаче няма пари, става ясно от стенограмата на правителството. Министърът не коментира колко ще струва допитването в чужбина, като уточни, че се водят разговори с Министерството на финансите.

На последните парламентарни избори секциите в чужбина бяха 428. За референдума наесен ще се разкриват места за гласуване задължително в българските посолства или консулства, ако поне 20 души са подали заявление по образец. В градовете, където няма българско представителство, ще има секции, ако са подадени най-малко 40 заявления. Секции ще се създават и там, където на предишни избори е имало поне една секция, в която са гласували не по-малко от 100 души.