За пореден път Левон Хампарцумян се появи по телевизията, за да ни убеждава, че банковият картел, чийто говорител е той, не съществува. Това твърди и Комисията за защита на конкуренцията, която в последните години се утвърди като комисия за защита ОТ конкуренцията, но да се върна на г-н Хампарцумян. В какво се опита да ни убеди той?

Първо: ниските лихви са закономерни.

Така е, но само по депозитите. За кредитите няма такава закономерност. Неслучайно българските банки реализират рекордна печалба през миналата година – 380 млн. евро, а румънските – 1 милиард евро ЗАГУБА, при три пъти по-голямо население в северната ни съседка (7 млн. – в България, и 20 млн. – в Румъния) и при по-добре работеща икономика (9000 долара брутен вътрешен продукт на човек в Румъния през 2013 г., при 7000 долара у нас, като разликата продължава да се увеличава).

За сравнение, румънските банки имат два пъти повече активи от българските, а качеството на раздадените от тях кредити е доста по-добро (процентът на лошите кредити от общото количество раздадени кредити към края на 2014 г. при румънските банки е под 14% и продължава да намалява, а при българските е близо 19% и продължава да се увеличава).

Въпреки това едва тази година румънската банкова система започва да излиза на печалба. Вярно е, че печалбите и на румънските банки изтичат в чужбина, но населението на север от Дунава явно е по-добре защитено от произвола на чуждестранните банки. Интересен е фактът, че при намаляващ брой заети в банковата ни система административните разходи на нашите банки постоянно нарастват, което говори или за укриване и изнасяне на доход, или за банков картел, или за доста лошо управление, или и за трите заедно.

Второ: нямало смисъл да се залагат ограничения по отношение собствеността на капитала, защото чистотата на произхода на средства, които се влагат в институции – елемент на национална сигурност, била въпрос на морал. 

Моралът и тройните стандарти на г-н Хампарцумян са публична тайна, която може би е убягнала само на зрителите на кулинарни предавания. Питаме се   дали доста сериозното участие на Кадафи и компания в „Уникредит” е било разглеждано навремето в морален аспект, при условие че той беше официално набеден за финансов стълб на световния тероризъм. Явно някои офшорки са „морални”, а други – „неморални”. За съжаление Търговският регистър все още не публикува такава информация.

Трето, стрес-тестовете в българските банки щели да бъдат успешни и банковата система е стабилна.

Същото твърдеше и Иван Искров, чийто гуру е Левон Хампарцумян. Точно преди да се случи кризата с КТБ, а след това – и с ПИБ. Веднага след тези твърдения за малко щяхме да се озовем в банкова ваканция. Вярно е, че не трябва да се създава паника в обществото, но това се постига с истината, само с истината и нищо друго освен истината. Обществото трябва да е информирано и подготвено от имащите властта и информацията.

Неизвестността и противоречивите сигнали неминуемо пораждат паника, хаос и нестабилност, което е едно от най-вредните състояния за същото това общество. Praemonitus – praemunitus (от латински: „Предупреденият е въоръжен”). Неслучайно резултатите от стрес-тестовете на големите европейски банки бяха направени обществено достояние и публикуването беше съпроводено от разяснителна кампания на език, достъпен за повечето им клиенти.

Всъщност това му изказване е продължение на други негови публични изяви. В други интервюта видният банкер и кулинар обясняваше как целият банков бизнес е регулиран, а само КТБ е успяла да се „изплъзне” от всички регулатори. Не било също така важно дали регулаторните органи „мерят с различен аршин”.

Култово е твърдението, че „Икономедия” е свършила работата на БНБ, ДАНС, НАП и цялата държава („2–3 момченца и момиченца под 30 години успяват да свършат повече работа, отколкото банковият надзор, ДАНС, финансовото разузнаване, данъчните и всички други останали…”). Убеждението на г-н Хампарцумян, че именно „Икономедия” и творящите за нея журналисти заместват останалите три власти, предвид петгодишната им кампания срещу КТБ, навежда на мисълта за принадлежността му към кръговете, подготвили и провели атаката срещу банката.

Изпълнявайки поръчката да хвърля кал върху КТБ, г-н Хампарцумян е един от тези публични ментори, които не си дават сметка, че компрометирането на държавните институции нанася щети на страната. Намаляването на кредитния рейтинг на държавата до рекордно ниски нива е резултат и от това говорене.

Четвърто, в КТБ са „харчени безогледно едни огромни пари”, „раздавани са на хора, които са около нас”, цитираме дословно, каквото и да значи това.

Около къщата на г-н Хампарцумян в Бояна е целият елит на нацията, а около сградата на „Булбанк” са Министерският съвет, Президентството и Парламентът. Също и Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката… Какво ли има предвид?

Във всеки случай е странно, че поверената му банка е финансирала една от фирмите на Цветан Василев срещу ипотеката на сграда в строеж. Половината от тази сграда стана собственост на „Булбанк” веднага след поставянето на КТБ под специален надзор, а продава в момента друга част от сградата чрез частен съдия-изпълнител.

До прехвърлянето на собствеността г-н Хампарцумян твърдеше, че КТБ трябва да се спаси.   Облагите за „Булбанк” от кризата с КТБ, които неминуемо са се отразили и върху размера на шестцифрения бонус на г-н Хампарцумян, не спират дотук.  Според данните на централната банка за 3-те месеца на миналата година – между април и края на юни,  най-много са привлечените средства в „Уникредит Булбанк” – над 500 милиона лева.

Почти 262 милиона от тях са на граждани и домакинства. Така към края на юни привлечените средства в банката са над 10,82 милиарда лева, или с 4,85% повече, отколкото 3 месеца по-рано. Така че предизвиканата от медиите и институциите банкова паника е довела до очакваното от авторите на този сценарий преразпределение.

Не е за пренебрегване и методът за разпределение на гарантираните депозити, приложен от Фонда за гарантиране на влоговете.

Естествено, ръстът на привлечените по този начин средства означава и ръст на таксите и комисионите, а намаляването на лихвите по депозитите довършва картинката на ограбването на депозантите.

Вместо да ни облъчва с поредните поръчкови мантри, г-н Хампарцумян е редно да отговори на няколко въпроса:

Какво би се случило с „устойчивия” модел на „Булбанк”, ако за една седмица депозантите изтеглят 20% (или иначе казано – над 2 милиарда лева) от влоговете – толкова, колкото беше процентно делът на парите, изтеглени от КТБ?

Като говори за свръхликвидност, защо не обясни какъв проблем е тя за банките и защо банковите депозити нямат алтернатива? Нямало проекти за финансиране. Ама наистина ли?! Няма, защото предприемачите са жертва на модела #КОЙ – рекетирани, мачкани от държавната администрация, без визия за бъдещето. Моделът, част от който е и банкерът алхимик, няма да позволи стопанска инициатива и изграждането на средна класа. Тя е вредна за този модел.

Затова лихвите ще падат и парите в банките ще се обезценяват, а родната статистика ще ни убеждава, че в страната трайно се е настанила дефлацията и гражданите трябва да си плащат за това, че имат спестявания.

За целите на легитимирането на модела #КОЙ е нужен и „говорител” на предприемачите. Това е казионната структура КРИБ, в която алхимикът също играе съществена роля – да „подпира” поредния удобен за модела председател. По ирония днешния е също алхимик…

Друг съществен въпрос, който със сигурност ще остане без отговор, засяга мястото и ролята на г-н Хампарцумян за банковата криза през м. юни 2014 г., в качеството му на председател на Асоциацията на банките в България. Подобно на мястото и ролята на Великата октомврийска социалистическа революция в световната история, мястото на г-н Хампарцумян по отношение на банковата криза е значително, а ролята му е огромна и зловеща. Но това ще стане ясно след време. Нека поне отговори на въпроса защо Асоциацията на банките в България запази мълчание, докато се извършваха всички незаконни действия срещу КТБ?

И последно, но не и по значение: дали ръководството на „Уникредит” следи медийните изяви на Левон Хампарцумян и дали прави анализи на многобройните му поръчкови интервюта, в които и дума не става за „Уникредит”? В какво си качество тогава той се подвизава по всички национални медии? Бидейки местното „лице” на една от най-големите европейски банки, всяка негова публична изява на банкова или кулинарна тематика не може да не намери отражение върху имиджа на работодателя му.