В Западна Европа не са гледали българския филм „Селянинът с колелото“. А нямаше да е лошо. Дори и само заради култовата фраза: „За прасета не може, а за кучета и котки може“.

Точно така изглеждат нещата и в уж общата енергийна политика на Европейския съюз, олицетворявана от Третия либерализационен пакет. В петък (4 септември) стана ясно, че по време на Източния икономически форум във Владивосток председателят на борда на директорите на  „Газпром“ Алексей Милер, директорът на BASF SE Курт Бок, членът на управителния съвет на E.ON Клаус Шефер, заместник генералният директор на френската Engie Пиер Шарей, председателят на борда на австрийската OMV Райнер Зеле и главният управляващ директор на Royal Dutch Shell Бен ван Берден са подписали споразумение за създаването на газопроводна система „Северен поток – 2“ с цел увеличаване на доставките на природен газ в Европейския съюз.

С реализирането на проекта ще се заеме съвместната проектна компания New European Pipeline AG, в която Shell, OMV, E.ON и BASF/Wintershall ще имат по 10% участие, Engie ще държи 9 на сто, а „Газпром“ ще има мажоритарния дял от 51 процента. Проектът предвижда изграждането на още две тръби към морския газопровод „Северен поток“, чрез които ще може да се пренасят 55 млрд. куб. м природен газ на година по дъното на Балтийско море.

Интересно, спи ли сега Брюксел? Защо по  „Северен поток“ може да се пренася руски газ, а „Южен поток“ буквално бе торпилиран? Когато през пролетта на 2014-а България промени Закона за енергетиката си така, че да даде редица облекчения на оператора на морската част от „Южен поток“, от столицата на общността веднага нададоха вой, че европейското законодателство важи за всяка инфраструктура, попадаща под юрисдикцията на ЕС, включително и за българските териториални води. „Ако „Южен поток“ бъде построен в нарушение на европейските норми, свързани с обществените поръчки, или започне да функционира в разрез с изискванията на Третия енергиен пакет, комисията ще предприеме необходимите действия“, изпъчи се тогава говорителката на енергийния комисар Гюнтер Йотингер – Сабине Бергер. Нещо повече, току преди Великден Европейският парламент прие и резолюция, с която се обяви срещу изграждането на „Южен поток“ и призова да бъдат потърсени други източници на газови доставки за съюза.

Кои са тези доставчици ги виждаме сега – пак „Газпром“, ама парите ще лапат не прошляците от Източна Европа, а богатите западноевропейски компании. Струва си да припомним и някои въпроси, които изпратихме на будния по онова време комисар Йотингер, тъй като те съвсем не са загубили своята актуалност:

*Вярно ли е, че при всички газопроводи, които съществуват в момента – от Африка към Европа, конкретно за морската им част трети страни нямат възможност за достъп?

* Според българския депутат Таско Ерменков за проекта за газопровода „Галси“, започващ от Кодие Друш в Алжир и предвиден да стигне до Порто Бот в Южна Сардиния, Италия е осигурила със законодателен указ № 239 приоритетно право на разпределение на входяща точка към националната й газопреносна мрежа за 2025 година. Това решение не е нотифицирано пред Европейската комисия, по отношение на газопровода не са приложени изисквания за отделяне на собственост за предоставяне на достъп на трети лица. Освен това Европейската комисия е осигурила финансова подкрепа в размер от 120 млн. евро за газопровода. Отговарят ли цитираните данни на истината?

И може би най-важното ни питане:

*Как е осигурен юридически статутът на морската част на газопровода „Северен поток“? Има ли възможност за достъп на трета страна до морския участък и при какви условия?

Нито Йотингер, нито чиновниците около него дадоха някакъв отговор. И днес се разбира защо. Оказва се, че европейските правила важат само за газопроводите, влизащи от изток в Евросъюза, а за тези от север и юг – не. Та, какво й е общото на общата енергийна политика? Да видим сега какво ще каканижат бюрократите в Брюксел и най-вече същият онзи принципен Гюнтер за новото увеличаване на капацитета на „Северен поток“, който изградиха Германия и Русия, заобикаляйки арогантно една от големите страни членки – Полша. Лицемерието съвсем превзе уж общата европейска политика и само отчаяните наивници и въздухарите още не знаят кои държави имат най-голяма заслуга за това.