Конституционният съд (КС) отказа да разгледа питането на 144-ма депутати във връзка с предложения от правителството проект за промени в основния закон за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и разпределение на квотите от парламента и съдебната власт в тях.

Десетима от членовете на КС са били категорични, че двата въпроса, зададени от народните представители, като част от „историческия компромис“ между ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и ДПС, трябва да бъдат оставени без разглеждане, съобщи „Правен свят“. На обратното мнение са били само Пламен Киров и Борис Велчев.

Това, на практика, означава, че парламентът вече няма оправдание да бави повече разглеждането на конституционния проект. Преди ден делегацията на Венецианската комисия, посетила София, също изрази становище, че подкрепя разделянето на ВСС. Очаква се единствено официалното становище по предлаганите конституционни промени, поискано от председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

Въпросите на депутатите, оставени без разглеждане, тъй като визират законопроект, а не вече приети текстове, бяха следните:

– Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването на две колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) – съдийска и прокурорска, като всяка от тях да решава самостоятелно кадровите и организационните въпроси по своята професионална насоченост, а Пленумът на ВСС, състоящ се от всички негови членове, да решава въпросите за избора на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, да приема проект за бюджет на съдебната власт и да решава прекратяването на мандата на членовете на ВСС при условията на чл. 130, ал. 8 от Конституцията.

– Ще представлява ли промяна във формата на държавно управление създаването в рамките на ВСС на колегия на съдиите, която да се състои от председателите на ВКС и ВАС, шестима членове, избрани от общо събрание на съдиите, и петима членове, избрани от Народното събрание, както и създаването на колегия на прокурорите, която да се състои от главния прокурор, четирима членове, избрани от общо събрание на прокурорите, един член, избран от общо събрание на следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Ангажирането на КС бе част от договорката, постигната между ГЕРБ, РБ и ДПС, която уж трябваше да постигне ускоряване на съдебната реформа, осигурявайки необходимите 180 гласа за приемането на конституционния проект на първо четене. За да се случи това, идеите за промени в основния закон, разработени от правосъдното министерство, бяха сериозно окастрени, като отпаднаха, например, намаляването на мандата на ВСС и задължението членовете му да правят кадрови назначение в съдебната система чрез явно гласуване.