Водата оставя дълги, тъмни петна по марсианската земя, които могат да достигнат стотици метри дължина през летните месеци, преди да изсъхнат през есента, когато температурата на повърхността пада. „Ако се върнем 3 милиарда години назад, МАРС е била много по-различна планета, имала е атмосфера. И е имала океан. Днес ние преживяваме революция в свотео разбиране на Марс. Марсоходът показва, че въвъ въздуха има повече влажност, отколкото смятахме. Значи, че има влажност. Марс не е сухата планета, която мислехме, че е“, каза Майкъл Майер, лидерът на програмата за изследване на Марс към НАСА по време на извънредна пресконференция днес.

Учените не са сигурни обаче откъде водата идва сега. Възможно е да излиза от лед под повърхността или водоносни хоризонти, или да е в следствия на кондензация от тънката марсианска атмосфера. Потоците вода могат да насочат НАСА и други космически агенции към най-обещаващите места за намиране на живот на Марс, както и подходящите за кацане на човешка мисия.

Отдавна се знае, че в миналото на Марс е имало вода. Снимки още от 70-те показват повърхност, нашарена от корита на реки, поляни, някога били на дъното на огромни езера. Но тогава се смята, че върху Червената планета не е останала нито капчица.

В последните години се появиха първите следи на влага на планетата, към които обаче учените подходиха изключително консервативно. След дълги изследвания на следите върху повърхността, използвайки спектрометър на Марс Риконъсънс Орбитър, апаратът, който бе изстрелян през 2005 г, те откриха данни за хидрирани соли – хлорни и перхлоратни – които са твърдо доказателство за наличието на вода.

Течовете се появяват само когато температура на повърхността мине -23 градуса по Целзий. Високото ниво на соли позволява да тече при толкова ниска температура, далеч от стандартните 0 градуса, нужни, за да бъде течна. “Това е завладяваща работа,” казва Джон Бриджес, професор по планетарни науки от Лестърския университет. “Нашето виждане за Марс се променя, и ще обсъждаме това откритие дълго време.”