Forbes публикува убийствена статия за българската действителност, разказвайки историята за аферата с КТБ. Главният герой е Цветан Василев. Пред Франсис Копола, намиращият се в Белград бос свидетелства за погрома на банката и участието в нея на държавни институции и политически лица и партии. Специално внимание е отделено и на бившия партньор на Василев – Делян Пеевски, наричайки го „мафиотът от ДПС“. Материалът на Forbes реално е убийствена критика за България и крайно лоша реклама за чуждите инвеститори. Авторитетното издание показва на света, че в тази страна чрез държавните институции – БНБ и прокуратурата, могат да ти вземат бизнеса, естествено и с помощта на мафиотизираните медии. Не е пропуснато и сравнението с Румъния, която е показала как се бори с престъпността и корупцията. 

Ето разказа на Forbes:

През юли 2014 г. Корпоративна търговска банка е затворена, а нейният собственик, избягва от страната. Според съобщения в медиите към онзи момент, сривът на банката се дължи на конфликт между Цветан Василев и българския медиен олигарх Делян Пеевски. Подобни неща са нещо твърде познато сред българите: „Олигарсите воюват и малките хора страдат.”

Но когато говорих с Цветан Василев през август тази година, той ми разказа една много по-различна история:

„Делян Пеевски е просто един от основните инструменти, които българската политическа мафия използва, за да изнудва българския бизнес – видимата част на доста големия айсберг на корупцията. Политическата мафия упорито се опитва да омаловажи това, което се е случило с КТБ и да го представи като личен конфликт между г-н Пеевски и мен, което е напълно невярно. Имах конфликт с политическата мафия, която управлява страната, тя ме изнудваше и заплашваше в продължение на много години.”, заявява Василев.

Така че, защо КТБ фалира, ако това не се дължи на спор с г-н Пеевски? „КТБ стана жертва на алчността на българската политическа мафия, която контролира повечето държавни институции, които стоят зад завесата“, казва Василев. И продължава с разказа на една необикновена история за злоба, корупция и некомпетентност в българските институции.

Сриването на банката

Историята на г-н Василев започва през април 2014 г., когато от него е било поискано да прехвърли безлихвени заеми на мафиота от кръга на ДПС, една от най-влиятелните политически партии в България:

„Казаха ми, че КТБ ще тръгне надолу, ако тяхното искане не бъде изпълнено. Аз отказах, но сега знам, че унищожаването на КТБ бе планирано месеца преди това. Целта беше да се придобият най-привлекателните активи на по-ниска цена и да ме елиминират като фактор в социално-икономическия живот на страната.

Според г-н Василев, банковата атака е започнала умишлено. Но не чрез слухове, че парите на вложителите са застрашени, както обикновено започват банковите паники. Не, в България нещата се случват по-драматично. Българските медии обвиняват собственика в опит за убийство:

„Това, което предизвика банковата криза бяха спекулации в медиите, подхранвани и насърчавани от българската прокуратура, че съм поръчал убийството на Делян Пеевски. Невинни хора бяха арестувани и представени по телевизията като убийци, наети от мен. Същия ден, в търсене на доказателства за опит за убийство, прокуратурата нахлу в офиси на мои фирми и конфискува счетоводни документи. Мистериозно, всички големи български телевизии бяха поканени да представят това нападение на живо.

Твърдението, че съм се опитал да организирам убийството на г-н Пеевски впоследствие беше опровергано в съда, но вече беше твърде късно – повече от 20% от активите КТБ бяха изтеглени в брой в рамките на 4 дни.”

Българската народна банка (БНБ) отказва ликвидност за КТБ, принуждавайки я да затвори врати. Ръководството на КТБ е поискало от Централната банка да я сложи под „специален надзор“, процедура, при която БНБ временно поема проблемната банка, за да я оздрави.

Но скоро след друга банка се оказа също страдаща от ликвидност, но отговорът на БНБ за нея беше много различен. ПИБ беше подсигурена с голяма ликвидност от страна на БНБ, за което е поискано и получено разрешение от ЕС, съгласно правилата за държавна помощ. Целта на подкрепата на ликвидността е да се защити финансовата стабилност, но БНБ вече е позволила банката на Василев да фалира.

Според собственика на КТБ, този очевиден двоен стандарт се дължи на „волята на политическата мафия“. Интересното е, че Николай Стайков от Протестна мрежа също коментира „различни цели“ на БНБ по отношение на двата случая: „ КТБ беше съборена, за да се отстранят Цветан Василев, а ПИБ беше защитена, защото тя служи на доминиращите политически интереси. Когато г-н Василев и г-н Стайков казват подобни неща, значи живеем в интересни времена.

Защитата на депозитите се провали

КТБ остана затворена в продължение на почти шест месеца, през което време на вложителите беше отказан достъп до парите им. Фондът за гарантиране на влоговете не разполага с нужната сума, за да компенсира застрахованите вложители, така че в България има нужда да се наберат допълнителни средства. Но страната е без правителство от юли до октомври 2014 г., и единствено валутният борд попречи на БНБ да печата пари, които да компенсират вложителите. В същото време възобновяване на банката не е опция, тъй като това би рестартирало фалита. Затова БНБ държи банката затворена.

Г-н Василев твърди, че България е в тройно нарушение на законодателството на ЕС по отношение на третирането на вложителите:

„На първо място, има неправилно транспониране на Директивата на ЕС относно схемите за гарантиране на депозитите. На второ място, държавата не изпълни задължението си по директивата за погасяване на отговарящите на условията депозити в рамките на 20 дни след банков фалит. На трето място, ФГВБ, който е трябвало да застрахова всички гарантирани влогове в българската банкова система, се представи зле и имаше само 1 милиард евро-пари недостатъчни за изплащане на гарантираните депозити, дори в един проблемна банка.”

Коментарите му изглеждат точни. През октомври 2014 г., след оплаквания от вложителите, Европейската комисия и Европейският банков орган настояват България да компенсира вложителите. Но България отказва, твърдейки, че съгласно нейното законодателство банката е трябвало да бъде обявена в несъстоятелност, преди депозитите да могат да бъдат изплатени, а несъстоятелност не може да се обявява, без пълен одит, който ще отнеме четири месеца. Вложителите в крайна сметка получават парите си през декември 2014 г., въпреки че много от тях изпитват сериозни трудности поради затварянето на банката.

Одитът, който всъщност не е одит

В действителност е извършен външен одит, който приключва една седмица след избирането на ново правителство, което би могло да разреши заемането на средства.

Г-н Василев е унищожителен по повод този одит, описвайки го като „фалшив“ и твърди, че целта му е да се направи така, че КТБ да изглежда зле на хартия, „за да се измисли извинение за целенасочено безотговорна политика към нея“:

„На първо място, централната банка е сключила договор с три консултантски компании да оценят активите КТБ, въз основа на неясна методика, която не се прилага нито в България, нито в ЕС. Централната банка представи тази оценка като „одит“, въпреки че оценката не се прилага по приетите международни счетоводни стандарти, а фирмите, които извършват това, не го признават като одит. На второ място, Централната банка отказва да разкрие съдържанието на този документ, на обществеността, въпреки факта, че банковият лиценз КТБ бе отменен единствено въз основа на този документ.

Банкерът също така поставя под въпрос компетентността на БНБ преди срива на КТБ:

„Ако нещо се е объркало с КТБ, защо БНБ разреши тя да придобие Кредит-Агрикол ЕАД-процедура, която наистина включва внимателен одит на купувача – през 2014 г.?

Той има право. КТБ придобива Кредит- Агрикол България само седмица преди да я затворят. Трудно е да се повярва, че БНБ може да упражнява адекватен надзор.

Г-н Василев критикува манипулациите на БНБ, довели до затваряне КТБ:

„Назначават се некомпетентни контрольори, които дори не отговарят на критериите, изброени по Закона за кредитните институции в България. Вместо да се вземат мерки за стабилизиране на КТБ, те блокираха всички операции, забраниха на клиенти да изплащат заемите си, което ги отказва от депозитите им и т.н”

Г-н Василев твърди, че по време на продължителния колапс на банката, икономически интереси са били платени с постъпленията от продажба на активи на КТБ. БНБ може разумно да бъде обвинена в некомпетентност. Но последното твърдение е много по-сериозно.

Източване на банката?

Самият г-н Василев е обвинен в присвояване на средства. БНБ твърди, че е замесен във финансова пирамида. Той отрича:

„Прокуратурата сглоби това обвинение, заедно с Централната банка, за да бъде в състояние да ме арестуват, в случай че бях в България, или да издаде европейска заповед за арест. Обвинението бе използвано, за да блокират всичките ми активи и тези на семейството ми.

Първоначално, управител на централната банка ме обвини, че съм взел 200 милиона лева в найлонови торби от централата на КТБ. Аз бях в чужбина през въпросната седмица и ви уверявам, че отнемането на 200 милиона не може да остане незабелязано, ако ги носите на гърба си в центъра на София. Прокуратурата в последстве промени обвинението за „източване на 200 милиона от КТБ в рамките на няколко години”.

Василев е убеден, че доказателствата срещу него са изфабрикувани:

„Обвинението се основава единствено на показанията на свидетелите. Вече е доказано в съда, че един от свидетелите е фалшифицирал моя подпис върху документите. А някои от ръководния състав на КТБ бяха притискани да свидетелстват срещу мен от прокуратурата чрез използването на заплахи.”

Преместването на 200 милиона лева в брой извън страната за един ден не изглежда вероятно. Но обвинението, че КТБ се източва в продължение на няколко години е далеч по-надеждно. Помолих г-н Василев да обясни целта на сложната структура на юридически лица, които БНБ е използвала за източване на КТБ. Г-н Василев твърди, че целта е придобиване и разпределяне на бизнеса му.

Банкерът е убеден, че оценката на притежаваните активи ще бъде достатъчна за изплащане на задълженията на КТБ.

Отхвърлянето на спасителния план

Според Василев, обстоятелствата по отнемането на лиценза, определено са странни. Той и други акционери на банката, включително и вторият най-голям собственик, представят спасителен план за закъсалата банка. Предложението е до Българска народна банка:

„Въпреки, че ние направихме добро предложение до българската държава, бяхме върнати по най-унизителен начин от централната банка и от управляващото правителство. Те просто казаха, че нашето предложение е „несериозно“ без всякакви разяснения за причините и без подходяща среща, за да го обсъдим.”

Седмица по-късно, лицензът на КТБ е отнет. Въпреки това, спасителният план на акционерите предвижда българското правителство да осигурява половината спасителни фондове. Това, плюс участието на Цветан Василев, вероятно е причината за отхвърлянето му.

В същото време Фондът на Оман, който е един от соствениците на КТБ, ще съди българското правителство във Вашингтон, където е базирани Международният съд на за уреждане на инвестиционни спорове, заради отхвърлянето на спасителния план. Те твърдят, че са нарушени основни принципи за равно третиране и защитата на инвеститорите.

Заключение

Това е тъжна история и ние вероятно никога няма да узнаем истината. Части от твърденията на г-н Василев звучат правдоподобно: Българската корупция е легендарна и това е публична тайна, политиката и медиите се контролират от българската мафия, която няма да се поколебае да свали една банка. Това определено не е обикновен случай на банкова измама.

Независимо от изнесените факти и твърдения, аз се съмнявам, че г-н Василев е толкова безупречен, както той би искал да вярваме.

Въпреки това, по-интересно в тази история е поведението на българските власти. В момента представители на вложителите в КТБ, притежателите на облигации и акционери са пратили петиция на Европейската комисия и на Европейския банков орган за разследване на поведението на българските власт. Петицията е всеобхватен документ с подкрепящи доказателства, някои от които поддържат версията на г-н Василев и почти всички показват БНБ и главния прокурор в много лоша светлина. Дали тези институции са корумпирани и злонамерени или просто некомпетентни и претоварени – понастоящем не е ясно.

Случаят се нуждае отчаяно от независимо разследване, както и ЕС да предприеме бързи и ефективни действия.

Досегашните отговори на институциите на ЕС по повод оплаквания от клиенти, засегнати от аферата КТБ, са разочароващи. Но в крайна сметка, това не е проблем на ЕС, а на България. Тя трябва да вземе пример от Румъния и да работи за изкореняване на корупцията навсякъде, независимо дали в управлението на банките, контрола на медиите или в управлението на институциите. И преди всичко, в своите политически партии.