Неутолимите апетити на депесарския бос в сянка Ахмед Доган към стратегически и знакови места по Южното Черноморие никога не са били тайна. Преди 7 години самозабравилият се политик поиска да сложи ръка на остров Св. Анастасия, който се намира на 6 километра по вода от Бургас. За тези, които никога не са стъпвали на него, ще споменем само, че тук се е намирал най-старият християнски параклис по Българското Черноморие, датиращ от края на IX век.

Основателни съмнения, че Доган ще превърне светинята в казино, вдигнаха на крак бургаската общественост. Но инвестиционният план на Доган бе спрян едва след намесата на телевизия СКАТ. Пак благодарение на медията, малко по-късно бяха пресечени в зародиш и други опити на създателя на ДПС да прилапа първо остров Св. Кирик до Созопол, а после и нос Акин до Черноморец.

Като добавим и това, че обръч от фирми, близки до Доган, владеят огромно курортно селище над бившия къмпинг „Златна рибка“ в Созопол, помпозна вила на брега на морето в бургаския парк „Росенец“, ориенталски палат в местността Германката също край Созопол, се избистря явното намерение на Ахмед Доган – да си има собствен архипелаг или поне да превземе колкото може повече площ от бреговата ни ивица, която, поне по Конституция, все още се води изключителна държавна собственост.

До 2013 г. обаче грандиозните му кроежи удрят на камък. Докато изненадващо на натиска му се поддава не кой да е, а бургаският кмет Димитър Николов, избран втори мандат с гласовете на ГЕРБ и кандидат за трети. На 7 март 2013 г. лично той внася в Общинския съвет на Бургас  докладна записка за промяна в подробния устройствен план (ПУП) за застрояването на частен терен от 180 декара на нос Чукалята. Според ПУП-а, придвижен от Николов, на самия бряг на морето ще се строи „сграда на водна спортна база“ с височина до 7,65 м., което ще рече 2 етажа.

Документите обаче са едно, а реалната действителност (особено тази, подплатена с огромни средства) – съвсем друго. Две години след докладната на Димитър Николов, на това място се издига огромен ориенталски палат с височина, която надхвърля 23 метра. И поне по груба оценка на експерти дотук в нея са заровени около 40-50 милиона лева. Към „сградата за водна спортна база“ в момента кипи изграждането и на солидна постройка за зимна градина, за която няма издадено строително разрешение. По същия начин стои въпросът и с яхтеното пристанище, строежът на което ясно се вижда на сателитни снимки, но документално не присъства никъде в книжата.

Как Бургас обслужи ДПС и неговият бивш (или по-точно задкулисен) шеф и каква е цената на мръсната сделка, която граничи с национално предателство, ще проследим в поредица от публикации. Ще се опитаме да отговорим на няколко въпроса, от разплитането на които вони на корупция и политически слугинаж:

Каква е схемата за заличаване следите на ДПС от сделката и как фирма от най-близките обръчи на Доган става в крайна сметка собственик на земята?

Кой издаде разрешение общински път, водещ до нос Чукалята, да бъде преграден с бариера и достъпът на граждани до брега да бъде ограничен от страховита охрана вече повече от година?

„Брегоукрепване“ или изграждане на яхтено пристанище се извършва в момента на Чукалята и къде са в случая контролните органи?

Как се издава строително разрешение за изграждане на огромен палат на самия нос за седем календарни дни?

Има ли в крайна сметка незаконно строителство на Чукалята и кой го прикрива?

Нос Чукалята е стратегическо за националната ни сигурност място. Въпросните 180 дка площ бяха някога територия на бившето яхтено пристанище на спортен клуб „Нефтохимик“, после собственост на „Лукойл“. Нефтената компания продаде, от своя страна, терена на руската фирма „Стрейтлайн“, която през годините така и не заяви инвестиционни намерения там. Причината може би е тази, че това място винаги е било под особен държавен контрол. През 2013 г. тя продава терена на „Хермес солар” ООД.

Преди Десети ноември на нос Чукалята имаше военен секретен обект, който служеше за наблюдение на всички влизащи и излизащи плавателни съдове през фарватера на Бургаския залив, както и на корабите, които се движат в българските териториални води, спомня си разследващият журналист Асен Йорданов, собственик на сайта „Биволъ“. Йорданов се занимава с проучване на скандалната сделка още от 2012 г., подал е десетки сигнали до всички възможни държавни институции, които осъществяват контрол върху незаконното строителство, но до момента среща единствено отказ от извършване на реални проверки.

Факт е, че от тази точка (нос Чукалята) се осигурява също така и пряко наблюдение върху Военноморска база Атия. Това е най-близката точка от сушата и до остров Света Анастасия, само 1,5 километра. Няма по-добра видимост и към нефтеното пристанище. Мястото обаче е и свято за християните. На това място през I век е стъпил Андрей Първозвани на път за Скития. Предполага се, че точно там е бил изграден средновековният метох „Св. Георги“, а основание за тази хипотеза е, че в непосредствена близост под Чукалята е било т. нар. „манастирско пристанище“, което е било построено за нуждите на манастира на остров Св. Анастасия. Преди години дори имаше идея точно тук да се издига огромен кръст, който да бъде поставен в чест на мисията на Андрей Първозвани.
Вместо кръст, на това място сега има сарай на ДПС. При това, строен с крадени пари от КТБ.

Буквално дни, преди банката да изпадне в несъстоятелност, на фирма „Хермес солар“ ООД са били отпуснати няколко милиона лева кредит, без обезпечение. Дружеството дължи на КТБ общо 18 милиона лева. Парите явно са дадени с идеята, че никога няма да бъдат върнати. С тях вероятно е платена и земята на нос Чукалята. Пълномощник по изваждането на строителните книжа, както и автор на проекта на помпозната сграда, пък е архитектът на ДПС Калин Тихолов, който бе замесен в най-големите гешефти, свързани със земи по Българското Черноморие. Достатъчно е само да споменем участието му в „Дюнигейт” в Несебър.

Дали е негова „блестящата“ идея да се приспи общественото внимание около покупко-продажбата на терена не знаем, но факт е, че ПУП-ът за строежа е бил одобрен в ОбС-Бургас буквално часове, преди „Хермес солар“ да стане собственик на земята. На практика Димитър Николов внася докладна, в която „инвестиционните намерения“ са заявени от руската фирма „Стрейтлайн“. Но дори и да не е знаел какво се готви там, през следващата година сайтът „Биволъ“ и телевизия СКАТ хвърлиха достатъчно светлина върху сделката, за да му светне и на Николов.