Българският министър-председател Бойко Борисов трябва да се срамува пред избирателите си за твърдението си, че руските енергийни проекти в тази страна са били спрени в полза на САЩ. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за телевизия НТВ. „Прочетох с изненада цитат от изказването на българския премиер Бойко Борисов, който е заявил, че България се е отказала от строителството на енергийните проекти с Русия, включително „Южен поток“, в интерес на САЩ“, каза ръководителят на руската дипломация.

„Поразително е как хората не се срамуват да правят подобни изявления. Аз бих се срамувал пред избирателите си, пред страната си“, добави Лавров.

ТАСС припомня, че на конференцията на Американската търговска палата българският премиер Бойко Борисов заяви, че руските енергийни проекти в страната – петролопроводът Бургас-Александруполис, АЕЦ „Белене“ и газопроводът „Южен поток“ – са били спрени в полза на САЩ.

„Ние признахме военното крило на „Хизбула“ за терористична организация, ние спряхме трите най-големи руски проекта, спряхме руските самолети над морето“, каза Борисов. Според него, когато съществуват проблеми, България и САЩ трябва да бъдат заедно. „Ние заедно сме едно цяло, ние сме приятели и именно затова, мога да разговарям с Вас по този начин“, добави той на среща с американския бизнес и дипломати. Бойко Борисов призова да му бъде отказана необходимата помощ за решаването на енергийните проблеми, за отмяната на визовия режим и оказването на военна помощ за закупуването на нови бойни самолети.

Петролопроводът Бургас-Александруполис предвиждаше изграждането на тръбопровод от Бургас на Черно море до гръцкото пристанище Александруполис на Бяло море. Този маршрут се разглеждаше като алтернативен на превоза през проливите – Босфор и Дарданели – на руски петрол. За целта трябваше да се изгради нефтопровод с дължина 279 км, като по-голямата част от трасето щеше да минава през България. Предвиждаше се капацитетът на петролопровода да е 35-50 милиона тона годишно, а стойността на проекта — около 1 милиард долара. Русия притежаваше дял от 51%, който се контролираше от консорциум в състав – „Роснефт“, „Транснефт“ и „Газпром нефт“. Гърция и България имаха дял от 24,5% Споразумението за изграждането му бе подписано в Атина на 15 март 2007 г. от руския президент Владимир Путин, българския министър-председател Сергей Станишев и гръцкия му колега Костас Караманлис. През декември 2011 г. българското правителство се оттегля от проекта.

Проектът АЕЦ „Белене“ започва още през последните години на комунизма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската „Атомстройекспорт“, дъщерна компания на държавната корпорация „Росатом“. Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

След идването на власт на ГЕРБ през лятото на 2009 проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през 2009 г. „Росатом“ убедени в това, че проектът е печеливш предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на кабинета Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор. Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година „Атомстройекспорт“ заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта „Белене“. Впоследствие сумата беше увеличена.