Контрастът между свиващо се население на България и увеличаването с почти 32% на броя на съдиите на 100 000 жители е „изумителен“. Това е един от изводите в детайлния анализ на Световната банка за българската съдебна система в периода 2008-2014 година. Документът е публикуван през ноември.

За последните седем години броят на съдиите на глава от населението се е увеличил с 1/3, докато средното увеличение за държавите от ЕС е 4.2%. Това налага мащабно преструктуриране на съдебната система, посочва Световната банка.

Средната натовареност на съдия в страната е 30 дела месечно. Въпреки че натоварването изглежда голямо, повечето дела не са със сериозна правна сложност и се решават бързо. Най-ниско натоварените районни съдилища са в Търговище (5.5 брой дела месечно), Монтана (6.5) и Кърджали (6.2). За сравнение в Софийския районен съд гледат по около 80 дела месечно. Тази диспропорцията трябва да бъде намалена.

В общо 13 окръжни съдилища в страната (близо половина от всички) натовареността е по 10 дела на месец. Има шест районни съдилища с по-малко от 20 дела на месец. В апелативните съдилища имат по 8 дела на месец, макар и със значително по-голяма правна сложност. Безспорно най-лека е службата във военните съдилища и следствието, става ясно от доклада. В страната има четири военни съдилища с 19 съдии, които гледат по… две дела месечно. Препоръката е те да се закрият и да се създаде един централен военен съд.

Световната банка настоява за намаляване на хората в Националната следствена служба, където всеки следовател има по 12 дела, но на година. Тук съкращението трябва да обхване поне 80 следователи, които са близо половината от състава на институцията.

Проблем в Националното следствие е и ниската ефективност. Въпреки слабото натоварване следователите успяват да приключат само половината от делата си, а накрая излиза, че постигат по 0.6 осъдителни присъди годишно. Проблем има с раздутата съдебна администрация. На един съдия в България се падат по 2.7 съдебни служители, което е един от най-високите коефициенти в Европа. Проблемът може да се реши със закриване на съдилища.

„Правителството може да обмисли възможността да позволи на (излишните) съдии да се пенсионират или да бъдат назначени на други позиции в държавната администрация като алтернативен изход вместо промяна на закона“, се казва в доклада. Със спестените пари се препоръчва увеличение на заплатите в съдебната система и по-големи инвестиции в нея.

Албания е единствената държава, която плаща по-ниски заплати на своите съдии от България.  Въпреки това, съотношението на заплатата на съдия в сравнение със средната заплата в България е една от най-високите в Европа. Само в Румъния заплатите са по-високи по този показател.

Отделно Световната банка предлага прекратяване на практика по командироване на съдии, защото така се създават съмнения, че някои се фаворизират за сметка на други. Институцията настоява за децентрализация на системата, защото ВСС в момента има твърде големи правомощия. Банката предлага да се позволи на съдилища да задържат някакъв процент от таксите, които събират.

Другите предложения са за съкращаване на всички незаети съдийски щатове като първа стъпка за преструктуриране на системата, прехвърляне на съдии от ненатоварени към натоварени съдилища и  двойно намаляване на апелативните съдилища. Световната банка настоява и за въвеждане на по-високи съдебни такси.

Когато се тегли чертата излиза, че всеки българин плаща по 30 евро годишно за издръжката на своите магистрати, което е два пъти по-малко от средното за Европа. Тук става дума за континента Европа, а не само за ЕС. Като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) България дава 0.54% за съдебната си система, което вече е два пъти по-високо ниво от средното – 0.33%. Въпреки това съдебната система остава недофинансирана, защото 98% от разходите отиват за издръжка.

Световната банка препоръчва на ВСС, правосъдното и финансовото министерство да постигнат споразумение за средносрочна стратегия за финансиране на съдебната власт. В доклада България е похвалена за „доста задоволителна бързина на съдебните дела“.