Русия не разглежда вариант за строителството на газов хъб или отклонение от газопровода „Турски поток“ на територията на България. Това заяви руският министър на енергетиката Александър Новак. „Не се обсъжда“, каза той, отговаряйки на въпрос по темата.

„Българската страна трябва да обсъжда тези въпроси с Европейската комисия, защото те заедно с ЕК не дадоха да се осъществи проекта „Южен поток“. В по-голяма степен ЕК, а не България – България не можа да защити своята позиция“, добави министърът, цитиран от ТАСС.

България още през лятото предложи да построи газов хъб от „Турски поток“ на своята територия. На 17 ноември по време на посещението си в Москва българската делегация на министерството на енергетиката потвърди, че има интерес от строителството на такъв хъб. В момента неговото изграждане се предвижда да стане на турско-гръцката граница.

„Южен поток“ vs „Турски поток“

Проектът за газопровод „Южен поток“ беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на „Южен поток“ на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.

Очакваше се експлоатацията на тръбата да започне в началото на 2016, когато да потекат първите количества газ. При пълен капацитет четирите тръби трябваше да доставят 63 милиарда кубически метра природен газ годишно.

„Южен поток“ не е руско начинание, както често се смята. Това е международен проект с участието на водещите европейски енергийни гиганти. В него „Газпром“ притежаваше 50%, а италианската ЕНИ – 20%. Френската „Електрисите дьо Франс“ и германската „Винтерсхал“ /част от BASF/ държаха по 15%.

За осъществяването на проекта за морски газопровод през Черно море бяха необходими инвестиции в размер на няколко милиарда евро. Точната цена трябваше да бъде определена след приключване на проектирането, въз основа на резултатите от проведените основни търгове за доставка на тръби, нанасяне на защитно покритие, полагане на тръби и логистика.

След избухването на украинската криза през пролетта на 2014 г. международната обстановка се усложни и стана неблагоприятна за реализацията на газопровода.

На 1 декември 2014 г. по време на посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин заяви, че Москва спира проекта „Южен поток“. „С оглед на това, че до момента не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия в тези условия не може да продължи реализацията на този проект. Ние не можем да започнем строителството на морската отсечка, докато не получим разрешението от България“, заяви тогава стопанинът на Кремъл.

Вместо него руската страна предложи на Турция да се изгради газопровода „Турски поток“ по дъното на Черно море със същия капацитет от 63 милиарда куб.м. газ, какъвто имаше „Южен поток“. Инициативата също така предвижда и построяването на газов хъб на турско-гръцката граница, откъдето всички желаещи ще могат да си купуват „синьо гориво“ на пазарни условия.