Д-р Николай Михайлов, психиатър, пред БНР:

…Аз мисля, че с изтърваването на тоя букет от илюзии на цимента (алюзия за европейския травматизъм след парижките атентати – б.р.) има и един голям шанс. Голям шанс за сепване. Защото Европа е блато, но изворът й е чист, както казва един знаменит човек, дълбок мислител. Ще трябва вероятно по неизбежност Европа да си припомни своя богат и дълбок културен произход, своето духовно наследство. Франция ще трябва да си припомни – и тя изглежда ще го направи – ако не масово, то поне в редица случаи. Този вкус към героичния жест, към достойнството и честта, високата нота на живеене – това е различно. Аз говоря за естетиката на една възможна промяна, но по-важно е друго. Че ако Европа желае да защити правото си на живот, ще трябва да избере нещо от аскетичния режим на самоограничението. Нещо от развода с илюзията, за което споменах. И да се свърже с реалността. Всички ние ще трябва да се свържем с реалността. Защото в това къснолиберално консумативно прекраснодушие ние сме в ситуация на това, което се нарича отричане в психологията.

…Като говорим за илюзорност на европейското съзнание, съзнанието на този човек от Златния милиард, аз си мисля, че няма как да пропуснем да забележим, че той живее все пак с илюзията за някаква специфична привилегированост, която не се отнася само до качеството на неговия живот, а до качеството на човека. С други думи – той е във властта на една хипотеза, която би могла да бъде наречена културен расизъм… Говорим сега за това, че Европа живее с илюзията, че тя представлява някаква специална траектория, която има привилегировани права да се радва на живота, защото е постигнала много и диктува правилата. Това е ужасна илюзия. Има много сложен идеологически ред тая грешка. Тя може да бъде проследявана в новоевропейската просвещенска идеология. Свързана е с идеята за това, че Запада е носител на разум и че западноевропейската експанзия, която предполага такъв тип самочувствие, е експанзия на разума; с други думи, на това, което човешката природа е и което човешката природа трябва да бъде. Следователно, горко на тези, които не са това. По тази причина аз си мисля, че тази Ислямска държава… не представлява остров на злото в океан от доброта. Във всеки случай контрастът не е толкова ярък, колкото изглежда на пръв поглед, защото има и скрити проточени исторически вини на Запада. Каквото и да се говори. Каквото и да се говори. Може да се говори и технически за това как е връчено оръжието тия хора и как тези групи са произведени – това е повече от любопитно. Но има и дълбоки неща, които Западът трябва и е длъжен да преосмисли, това искам да кажа.

…Това, което говорят за охраняването на границата, е анекдот. Някакъв секретар (бившият главсек на МВР Илия Илиев – б.р.) се явил там, за да ловува глигани. Но не ги намерил, а попаднал на бежанци, на които рекъл „не мърдайте, защото сега ще ви преживея като глигани вас“. Това е виц, който изниква буквално от страшната дезорганизация на нещо ключово. При това положение министър-председателят например се явява с една бравада, с един бодряшки тон да докладва, че будува денонощно и че границата е неприкосновена и т.н. Нека си дадем сметка, че този контраст между казуса с този секретар и изявленията на министър-председателя обобщава капацитета на нашия политически елит да бъде на равнището на предизвикателствата днес. Това е основният риск, това е истинската опасност и това е страхът. Аз си мисля, че нашата нация трябва да бъде консолидирана, като изтърве собствените си илюзии и като си даде сметка, че нашите доморасли филски и фобски стълкновения нямат нищо общо с реалността. Че те са фикции, наследени от една епоха, която си отиде. Тя рухна със Стената, с Берлинската стена. И сега сме изправени пред предизвикателства, за които трябва да намерим интелектуален инструментариум. Първо за осмисляне и след това за действие.