Цветанка Ризова, bTV: Сега сменям темата. Става дума за онзи, според главния прокурор Сотир Цацаров незаконен, частен или не знам какъв запис, който изтече в публичното пространство между Владимира Янева и съдия Ченалова. Той беше наречен първо от медиите, явно недочули добре от Борисов, разговор между „двете свраки“, после станаха „двете каки“.

ЦЦ: Стана по-известно.

ЦР: Да, стана по-известно. Изненадан ли сте от този разговор и от този начин на управление на системите, затова, че някой може да звъни на Борисов, някои хора от ВСС да се окажат близки до Борисов, други близки до не знам кого си? Да се спасяват. Цацаров да звъни на едната съдийка. Изобщо тези неща изненадаха ли ви?

ЦЦ: Участвайки реално в политическия живот на страната през последните години, много са случаите, в които се злоупотребява с имената, както на премиера или на премиерите на страната, или факторите, които са в управлението на един период от време. Така че в тази посока, този разговор, който беше публично известен вече на голяма част от българските граждани, повече го възприемам като някакво спекулативно поведение за това кой какво надмощие има, или познанства с определени държавни представители от днешното управление, отколкото да е истина. Защото не смятам, а и не вярвам, че Борисов би могъл да окаже подобен натиск за някой да бъде махнат или премахнат от системата.

ЦР: Пред кого да спекулират?! Две дами си говорят. Аз не ги наричам „каки“, тъй като са висши съдийки.

ЦЦ: В момента ние трябва да тълкуваме това, което са си говорили двете дами, но дали това е истина, остава загадка за всеки един.

ЦР: Как да спекулират? Каква им е ползата да спекулират? Все пак вие сте бивш вътрешен министър. За да спекулирам аз с нещо казано пред когото и да било, трябва да имам някаква цел. Каква е според вас?

ЦЦ: Всеки иска да запази позицията си. Всеки иска да покаже, че той има по-добрата позиция пред неговия събеседник. (…)

ЦР: Финален въпрос. Разочарован ли сте от хода на делото „Октопод“? Освен това вие знаете – единият, основният свидетел загина в катастрофа, другият казва, че бере душа след някакъв семеен скандал. За вас, струва ми се, беше някаква кауза. Може би греша, но имам чувството, че се бяхте съсредоточили върху това дело.

ЦЦ: За мен винаги е кауза, когато полагаш усилия да се бориш ефективно срещу тежката организирана престъпност. А що се касае да коментирам едно висящо дело, смятам, че и аз научих своя урок. Не трябва да го коментирам, докато не приключи на трета инстанция. Но това, което беше моя кауза, смятам, че беше кауза на всички тези професионалисти, които работят и работеха с мен в системата на МВР. Мога да ви кажа, че това остава отново кауза за мен и за всички тези евроатлантически партньори, които залагат на по-ефективната борба в България. Аз съм убеден, че и новото ръководство на министерството, което в момента оглавява структурите за сектора за сигурност ще положат максимални усилия действително да излезем и да бъдем надеждни…

ЦР: Тоест вие продължавате да смятате, че битката ви срещу Алексей Петров беше борба срещу тежката организирана престъпност?

ЦЦ: Аз говорех по-общо, не искам да влизам в конкретика.

ЦР: Аз понеже ви питах за „Октопод“, затова направих тази връзка.

ЦЦ: Аз затова отговарям общо, за да няма отново тълкувания на различни теми и на различни имена. Затова казвам, че докато не приключи едно дело на трета, последна инстанция, не смятам, че трябва да го коментирам.

ЦР: Болезнен урок ли беше това, г-н Цветанов?

ЦЦ: Аз влязох с голямата енергия, тази енергия все още я имам, но станах много по-внимателен и много по-държавнически като поведение, защото смятам, че трябва да си по-уравновесен, по-мъдър и също така да трупаш опит с годините. Смятам, че всеки трябва да извлича поуки от грешките си и да не ги допуска пак.

ЦР: Благодаря ви за този разговор.