Турският премиер Ахмет Давутоглу ще посети България във вторник, 15 декември. Новината съобщи българският му колега Бойко Борисов пред БНТ. Официалното обяснение е, че двамата ще обсъждат охранителните мерки по границата. После Давутоглу ще отпътува към Брюксел, където ще бъде отворена преговорната глава за икономическа и парична политика между ЕС и Турция.

Контактите между българските и турските държавници винаги са били интересни. Но рядко са коментирани в дълбочина. През 2012 г. след среща във Варна между Бойко Борисов и Реджеп Таийп Ердоган (заедно с катарския външен министър Ал Тани) бе отменено вече гласуваното преименуване на турски местности в морската столица. В средата на октомври тази година пък Борисов отиде в Истанбул, уж да се види с турския президент, но Ердоган прояви високомерие и нашият човек бе принуден да му звъни по телефона.

Сегашната визита на Давутоглу със сигурност ще бъде полята с “шербетна официалност”, която пак ще прикрие един отдавна изкристализирал факт – България е сред най-яростните проводници на турските интереси. Помним ли например, че Давутоглу написа писмо до Борисов с искане страната ни да лобира за създаването на зона за сигурност в Сирия? А българският премиер охотно се съгласи. Забравихме, разбира се, но липсата на памет не подменя действителността. Някъде в периода септември-октомври Ангела Меркел заяви, че Борисов е поискал България да стане “гореща точка за приема на бежанци”.

В какафонията по оправданията лидерът на ГЕРБ съобщи за желанието на Турция за зона за сигурност и българската подкрепа. Дори настояваше за среща между САЩ, Русия и ЕС в помощ на югоизточната ни съседка. Създаване на зона за сигурност е най-най-най-горещото желание на Анкара от началото на сирийската криза, но световните сили не искат и да чуят. България обаче се опита да им го каже в ухото.

Страната ни лобира и за 3-те милиарда евро, които Турция получи по-миналата седмица за “справяне с кризата с бежанците”. Два месеца преди решението на ЕС Борисов се бе произнесъл, че Анкара трябва да получи пари и България ще й помогне.  Впрочем, лидерите на съюза отпуснаха средствата без никакъв дебат с гражданите си, а и до ден днешен не е ясно парите от бюджета на съюза ли са, или всяка страна ще допринася. Нас ни интересува лептата на България, но “шербетът” притъпява и тази тема. Какво ще иска днес от нас Давутоглу не е трудно да се досетим. Първият държавен глава от Черноморския регион, с когото се срещна Ердоган след свалянето на руския самолет, бе украинския Порошенко. Успоредно с това Украйна обеща да помага икономически на Турция след санкциите на Русия.

Ние трудно може да доставяме стоки на съседката си, но можем да бъдем пазар за техните – особено след падането на визите догодина и облекченията с ЕС, които ще се въведат след отварянето на преговорната икономическа глава. Подобен полет над гнездата на антируските “ястреби” в разгара на кризата с Москва е очакван от страна на турските лидери. Освен това като лоялен натовски партньор Борисов ще бъде принуден да каже, че Турция е права да защитава границите си. Така още един глас от Алианса ще се обяви в подкрепа на турското действие. Със сигурност Давутоглу ще даде нишани срещу размразяване на “Южен поток” (интересът на Анкара е в “турски”-я), а и ще поиска България да адвокатства за още чували с пари заради бежанците.

Разбира се, Борисов ще бъде натиснат отново за зоната за сигурност. Турската дипломация е дръзка, но умна. Поведението й не е изненадващо – азбучна истина е, че при сложни и многочислени организации, като ЕС и НАТО, трудно може да се влияе върху държавите лидери, върху атовете в тези съюзи. Но може да се въздейства върху т.нар. меки членове, да се бие камшика на магаретата. България, за съжаление, отдавна е турско магаре.