Добър ден, благодаря за проявения интерес към нашата пресконференция. Вчера разбрах от медиите, че днес се свиква заседание на парламентарната група на ДПС с последващо заседание на Централния съвет, на който ще се постави въпроса за председателя на партията в мое лице. Повтарям още веднъж, че тази информация я имам от медиите.

Аз не съм човек, който ще се крие зад нормалните положения на устава на ДПС. И ако ще спомена някои положения в устава, то не с цел да се крия зад формалностите, а за да обоснова тезата, че няма как да знам за днешните събития предстоящи, освен от медиите, тъй като по устав заседанията се свикват от председателя на ДПС.

Аз не съм свикал подобно заседание. Проявих инициатива вчера и многокрадно звънях на г-н Рушен Риза, за да го питам дали това е вярно. Снощи късно, мисля към 10.30-11 часа той върна обаждането ми и аз го попитах дали това е вярно. Той потвърди, но на последващия въпрос как така аз не знам, ще бъда ли поне допуснат на това заседание, той изрази съжаление, че не е в състояние да ми даде положителен отговор. Помолих го днес поне до 9-9,30 да ми потвърди, че мога да участвам на заседанието на ЦС, което ще се проведе в Бояна, на място известно като Сараите, защото такова е и медийното съобщение.

Изчаках до 9,30 ч., вече е 11 без нещо, нямам обаждане, а уговорката беше, че ще имам обаждане само ако бъда допуснат до това заседание. Едва тогава помолих да ви се обадят, за да дадем тази пресконференция.

Аз имам дълга да отговоря пред избирателите на ДПС и пред българското общество, защото интересът към случващото се в ДПС е огромен и в такава ситуация един политик дължи своите откровени доблестни отговори.

След изказването на 17 декември след полунощ на новогодишния купон на ДПС от страна на почетния председател д-р Доган, в което изказване той отправи към мен няколко групи критики, акцентът на които беше категоричното му несъгласие с декларацията, която представих в парламента относно кризата с сваления руски самолет от турските военно-въздушни сили, аз си дадох сметка, че толкова ясна и силна критика, отправена от почетния председател и създателя на ДПС, има нужда от много искрен и дълбок дебат – първо в местните структури на партията, защото това е фундаментално важен проблем, свързан с евроатлантическата ориентация и на ДПС, и на България.

Дълбок дебат в местните структури, общинските и областни структури с последващ сериозен дебат и в Централния съвет на ДПС. Според мен този Централен съвет трябва да се проведе примерно на 11 януари, преди октриването на зимната сесия на Народното събрание. Там трябва да се чуе категоричната позиция на членовете на централния съвет относно тази декларация. Тя представя една много ясна позиция.

Определянето на тази декларация като тежък политически гаф представя алтернативна позиция. Партията, разбира се, че трябва да се определи. И ако настроенията са в полза на критиките, аз естествено не получавам вот на доверие и тогава продължаването ми като председател, би било невъзможно. Това не би било нито драма, нито проблем за мен, защото собственото отношение за евроатлантическата ориентация на ДПС, аз не мога да правя компромиси пред никого, пред никого.

Нашата декларация целеше да покаже, че в критична ситуация и нашата държава и отделни политически партии са в състояние да изразят ясна категорична евроатлантическа позиция. Межудпрочем, оставам с впечатлението, че критиките срещу тази декларация сякаш отдавна излизат извън контекста на самата декларация. Не съм сигурен дали вие сте запознати със съдържанието на декларацията. Смятам, че има полза да припомня основните акценти на декларацията, за да попитам дали подобна ясна позиция може да се определи като тежка политическа грешка или гаф. Тази декларация е написана, аз често работя така – в парламентарната група в присъствието на колегите диктувам текстове на секретарките или на други колеги преди да представя от името на парламентарната група. Тази декларация се роди точно по този начин – в присъствието на много членове на парламентарната група. Тя има 3 части. Започва с това, че позицията ни отразява идентичността на ДПС като най-последователната евроатлантическа партия на България. След което се изреждат факти – че през последния месец руската военна авиация нарушава многократно въздушното пространство на Турция. Второ, че това се е случвало въпреки многократните официални предупреждения към дипломатически представители на Русия, също факт известен от медиите. Това са факти.

Трето – тези факти са потвърдени в официалната позиция на НАТО, изразена на последната среща на посланиците на страните членки, което още веднъж се признава на всяка държава правото да защити своя суверенитет. С тази трета точка ние казваме – не е вярно че няма позиция на НАТО, позиция на НАТО, при това консенсусна с участието на българския посланик в НАТО, имаше буквално в деня след инцидента. Оттук нататък тази декларация просто препотвърждава позицията на НАТО.

Твърдението, че няма позиция на НАТО… Съгласен съм, че няма позиция на Пентагона, защото Пентагонът не е политически орган, а представя военните сили на САЩ. Но позиция на НАТО има. Оттам нататък казваме, че нарушаването на суверенитета на която и да е държава член на НАТО, е нарушаване на суверенитета на самия Атлантически съюз. Безспорен факт. Това е в позицията на НАТО. Оттук нататък тази декларация търси балансите.

В пета точка казваме, че за ефективно противодействие на Ислямска държава безспорно са необходими усилията и на страни, които не са членки на НАТО. Защото ИДИЛ е предизвикателство не само срещу евроатлантизма, а срещу съвременната цивилизация на човечеството. И правим уговорка, че противодействието срещу Ислямска държава от всички страни участници следва да се случва при стриктна координация, за да се избегнат подобни трагични инциденти и при стриктно спазване на международното право. Оттам нататък пак във връзка с намесата на други държави тяхната военна намеса не може да има като скрита цел защитата на режима на Башар Асад, защото той е в основата на огромната бежанска криза, която заля Европа, застрашава и България.

Последните 2 точки са призив за още по-активен диалог между страните членки на НАТО и на Европейския съюз за разработването на обща политика и конкретно решително противодействие срещу експанзията на Ислямска държава и нарастващата терористична агресия.

Последните думи на декларацията: „Подкрепяме призива на НАТО“ /Как подкрепяме призив на НАТО ако няма позиция на НАТО?/ за деескалация на напрежението между Русия и Турция и за връщане към политическия диалог.

Аз в тази декларация не виждам нищо, което да може да се определи като тежка политическа грешка. Обратно, тази декларация е ярка изява на образа, който се опитваме да изградим от толкова години – образа на ДПС като евроатлантическата партия на България, защото за съжаление публичния образ на ДПС е натоварен с няколко много страшни митологеми – че това е корпоративна, олигархична партия. Но това е съчетано с още по-страшния мит – партия, която представлява руските интереси. За да се стигне до онази публикация в Ню йорк таймс от преди година с тезата, че в България има 2 проруски партии, които са на власт – БСП и ДПС. Положихме огромни усилия да освободим образа на ДПС от оковите на тези митологеми, без да се връщам назад кое кога и защо ги е породило, защото усилията ни бяха насочени към изчистването на този образ на ДПС. Защото съзнавахме, че с тези наслоения върху публичния образ ще бъде трудно връщането на ДПС към легитимната власт на България. Знаехме, че това е залогът за участието ни в едно следващо управление на страната. Само че, според нас, евроатлантизмът не е само абстракция. Това не е гола фраза. Евроатлантизмът е израз, който е изпълнен с конкретно съдържание и предполага също така непрестанно последователно адекватно евроатлантическо поведение на всяка една партия, която се идентифицира с тази ценност.

Основното обвинение срещу мен на г-н Доган е, че понеже има мащабни трансформации в света, че от еднополюсен светът се трансформира в многополюсен основно заради факта, че Русия налага или ако трябва коректно да го цитирам „Русия ще се наложи с всички средства, ако е необходимо силово“.

Аз мисля, че от тази гледна точка ясната евроатлантическа позиция на всяка страна член на НАТО става още по-задължителна. Балансите, за които говори д-р Доган могат да се търсят от различните държави съобразно статуса им. България и ДПС не може да търси баланса от гледна точка на неутрална страна. Като например Сърбия, която не е член на НАТО или на други страни, които не са членки на НАТО. България и ДПС не могат да застанат като неутрални между Русия и НАТО. Нашата позиция е балансирана, но ние търсим баланса първо от гледна точка на статута на България като пълноправен член на Северноатлантическия договор, на НАТО, първо като страна член на НАТО и оттам нататък се търсят балансите. Защото това съответства на българския национален интерес. Това е сблъсък на противоположни позиции по отношение на мястото на България в геополитиката и респективно позициите на ДПС.

За нас е много важно да видим какво е отношението преди всичко на избирателите на ДПС към този казус, защото аз съм сигурен, поне от срещите, които имаме, че по-голямата част от избирателите на ДПС, да не кажа огромната, не биха видели абсолютно никакъв проблем в декларацията, която представихме. Дори бих казал, че я приветстват. Междувпрочем това е оценката и на анализатори, които не бихме могли да ги причислим към тези, които по една или друга причина се намилрат и под руско влияние.

Опитът тази пронатовска позиция на ДПС да се представи като протурска и оттам да се правят внушения, че едва ли не се провежда политика на превръщането на ДПС в пета или шеста колона на чужда държава, е некоректен и неприемлив за нас. Ако този инцидент се беше случил не между Турция и Русия, а между която и да е натовска държава и Русия, аз щях да изразя абсолютно същата категорична позиция. Не знам, обаче, дали тогава някой щеше да оцени позицията ми като прогръцка или пролатвийска.

Независимо в какво качество, независимо какъв ще ми е статуса, аз ще следвам тази линия защото интересът на избирателите на ДПС, на общността, която представляваме, е България да се развива като страна пълноправен член на ЕС и НАТО и да развива добри отношения със всички свои съседи и стратегически партньори в това число и с Турция. Ние също констатираме, че Европа изживява криза. Има и огромен геополитически разлом.

Не е достатъчно само да се констатира факта, че Европа изживява криза. Констатации могат да се правят, въпросът е да се предлагат и решенията. Дълбоко сме убедени, че решението е в укрепването на Европейския съюз и задълбочаването на солидарността между страните членки на ЕС и НАТО. Защото европейският съюз е създаден не за да има своята огромна военна мощ, а е създаден, за да гарантира мира и съвършено естествено е във военно отношение, съюзът да не е конкурентен. Но това не е основание да не бъдем оптимисти за бъдещето на ЕС, защото точно той гарантира вече над 70 години на Европа мир. Затова като адекватен отговор на кризата, това ръководство на ДПС и на парламентарната група, още преди година представи на лидерите на либералните партии и на българското общество цялостна концепция за разширяването на Европейския съюз към Западните Балкани и към Източна Европа.

Ние виждаме в разширяването на Европейския съюз най-надеждния механизъм за разширяване и на зоната за сигурност на Европейския съюз. Тази наша позиция получи категоричната подкрепа на всички либерални лидери от Източна Европа, в това число и на Западните Балкани на конференцията на Липсен, която организирахме тази есен в София.

Най-радващото е, че на последния конгрес на АЛДЕ основните положения от софийската резолюция за разширяването на Европейския съюз намериха място в резолюцията и на голямото семейство на либералите в Европа, на Алде. И персоналният израз на успеха на ДПС е избирането на младежкия ни лидер г-н Илхан Кючук за вицепрезидент на АЛДЕ.

Заявявам още веднъж – независимо във какъв статут, аз и моите колеги няма да отстъпим от позицията България да се развива като евроатлантическа страна. ДПС ще даде своя принос, защото вижда в това националния интерес и интереса на избирателите си, на общността, която представя. Най-лошият сценарий за ДПС е да се върне към мита за скритата проруска партия. Това би било пагубно връщане назад.

Оттук нататък аз ще отговарям на ваши въпроси, но имам молба да не ме занимавате с онова, което ме залива през последните дни, за да ви ги спестя ще кажа, че самият факт, че се появяват публикации като текстът, на тази декларация съм я получил на територията на някаква чужда държава и ДАНС са засекли това. Извинете, това е безумие. Аз ви казах, че тази декларация е писана в парламентарната група на ДПС пред очите на почти цялата парламентарна група, защото диктувах, тъй като имаше нужда от спешна реакция. Освен това разбрах, че тези дни съм влезнал в резиденцията на едно посолство като в куфари съм носил копия от договорите за ремонта на МИГ 29. Извинете, но това са секретни документи, до които има специализиран достъп – полагаш подпис, влизаш, четеш, излизаш, полагаш подпис, час на влизане, час на излизане… Елементарно е да се провери дали г-н Местан проявил любопитство. Уверявам ви – не, не разбирам нищо от военна техника.

Съзнавам на какво съм подложен, включително и на внушението, че суперорганизирана акция на група дипломатически мисии ще ме изведат извън страната. Уважаеми колеги, аз съм в Кърджали, в родния си град, днес, пред вас, на 55-тия си рожден ден.

Ще тръгна сега с колегите да обикалям, ще седнем, ще пием кафе. Искам да успокоя всички – никъде няма да избягам и каквото имам да казвам ще го казвам от тук, в България, в Кърджали, от София. Ще го направя доблестно, ще говоря само за политически позиции, ще говорим за ценност Няма да влизам в стила на юмручния бой, не ми е характерно и вие не ме познавате като такъв.

Не съм свикал аз това заседание. Не можах да разбера кой. Разбрах, че няма да бъда допуснат на това заседание. Имам свидетели на разговора с г-н Рушен Риза когато ми каза, че тази сутрин до 9,30 часа, ако е възможно ще ми подвърди, ако не – значи не мога. Защото това заседание освен това е в Сараите и нали се сещате, че едно е да бъде в Централата на ДПС, има разлика.

/Въпрос/

– Не е ли декларацията само формален повод?

– Винаги съм застъпвал разбирането, че политиката би следвало да бъде пределно прозрачна дейност. За това не мога да коментирам нищо освен официалните критики, които ми бяха отправени късно след полунощ на 17 срещу 18 декември. Аз не мога да гадая. Аз чух критики в няколко направления. Основната е в декларацията. Оттам изводите, че няма да се допусне ДПС да се превърне в пета или шеста колона на…, на…, не беше спомената Анкара, на-а-а чужда държава. Аз не смятам, че пронатовската политика на ДПС може да се сведе до протурска, освен това не виждам нищо противоестествено, дори смятам, че е задължително всяка страна членка на НАТО да прояви евроатлантическа солидарност, с която и да е страна членка на НАТО, в случая – Турция. Още повече, че с Турция ние трябва да имаме не просто партньорство, а стратегическо партньорство.

Аз смятам, че диалогът, който с много усилия успяхме да възстановим с политиците в съседна Турция, е едно от стратегическите постижения на това ръководство на ДПС. Ние не можем да бъдем укорявани, че със своя диалог с политиците в Анкара бихме допринесли за задълбочаване на отношенията между двете държави. Това се разполага изцяло в българския национален интерес. Освен това смятам, че отстояването на политика на правата и свободите, включително и правото на ползване на майчин език по време на предизборна кампания също не дават основания ДПС да бъде посочено като едва ли не пета колона. Напротив, ние ще продължаваме да застъпваме разбирането, че ще водим политика на интегрирането си, но с ясна запазена идентичност. Ако някой иска от нас интегриране за сметка на идентичност, това означава, че иска да бъдем асимилирани. Това е категоричен принцип в политиката, от който няма да се откажем.

-Вие ли поканихте турския външен министър в Кърджали. По покана на ДПС ли пристига?

Много ясен отговор – организатор на митинга е общинското ръководство на ДПС.

Бахри Юмер, областен лидер на ДПС в Кърджали:

– Организатор на събитието в Кирково е общинския съвет в Кирково. Организатори в Ардино и Млечино са колегите от община Ардино.

– Има ли връзка пристигането на турския външен министър и появата на Лютви Местан? Вас ви свързват със служба в полза на Турция.

Местан/ – Аз точно на този въпрос отговарям. Няма нищо по-некоректно, бих казал наистина елементарно, от това откровени пронатовски позиции на ДПС да се свеждат до самоцелно протурски позиции. Ако ме питате виждам ли някакъв проблем във визитата на министъра на външните работи на Република Турция на възпоменателния митинг на Тюркян чешма, отговорът е – категорично не. Това е добра новина и за общността ни тук, и за България, и за двустранните отношения. Не бива да забравяме, че това ще бъде представител на страна, която през лятото и есента на 1989 г. пое товара на близо 500 000 прокудени български граждани. Освен това вие тук най-добре, тук местните журналисти знаете, това се отнася и за някои от вас, трудно бихте могли да ми посочите едно семейство тук, което да не е разделено, което да няма отатък прогонени заради събитията майка, баща, брат, сестра.

Императив е отношенията между Турция и България да се развиват приятелски и е уникален шанс за България, че Турция е приятелска страна. България трябва да има стратегия за партньорство с Република Турция, от което наистина може да извлече огромни ползи. Всяка визита от тази гледна точна на турски държавните трябва да се приветства като добра новина за българския национален интерес. Всичко друго са внушения, които навяват на добре познати исторически комплекси и обременености така присъщи за българските крайни националисти.

Вие ще присъствате ли на тези възпоменания?

– Да,, естествено, независимо в какво качество.

– Г-н Местан, къде бяхте вчера?

– Вчера бях в София, а снощи в Пловдив. Да в Пловдив.

– Къде точно в Пловдив?

– Искате да ви кажа къде? Не възразявам. Бях на гости на моя приятел г-н Каймаканов, който искаше, понеже знаеше, че днес няма да имам време, да се почерпим в аванс за рождения ми ден. Така че тези митове – Местан се крие, изведен загадъчно от еди къде си, еди що си, извинете, несъстоятелно вие поехте ангажимент , че няма да се занимавате с жълтини.

Националните медии гърмят, че ще бъда изведен от страната, националните медии…

– Има внушения, че ако се стигне до вашето отстраняване като лидер, вие ще направите алтернативно ДПС, т.е. говори се за разцепление на ДПС. Вашето лично становище, имате ли вече решение за себе си?

– Аз съм тук, за да кажа още веднъж , че най-доброто решение е дебатите във връзка с критиките на почетния председател е да се проведат вътре в партията от общински през областни съвети до централен съвет и съобразно това да се вземе политическото решение за посоката, в която ще се развива ДПС. И съобразно това да се реши и въпроса с председателя на партията. Аз не знам кой, защо с каква цел е свикал днешните форуми.

Предполагам, че ще ми се направи възможно най-хубавия подарък за 55-тия ми рожден ден.

– Т.е. ще бъдете сменен като лидер на партията?

– Възможно е, но нека да не изпреварваме събитията.

– Ще го приемете ли при положение че казвате, че този централен съвет не е свикан по устава?

– Аз няма да се крия зад формалности. Какво означава да приемеш решението? Аз заявих мотивът – евроатлантическата позиция на ДПС, изразена с декларацията във връзка със сваления руски самолет. Тази декларация като мотив е неприемлива. Аз се гордея с текста на декларацията, гордея се със съдържанието на тази декларация и ще работя за понататъчното развитие на ДПС като синоним на евроатлантизма, защото тази партия възникна като синоним на демокрацията в днешно време трябва да се развие като синоним на евроатлантизма, защото има дефицит в България. За съжаление констатирам, че в такива критични ситуации е доста свенлива позицията на останалите в това число и десни партии. Дори бих казал, че проблемът не е в ясната позицията на ДПС, проблемът е в отсъствието на такава ясна позиция от страна на другите политически сили.

– Ще приемете ли позицията на централния съвет на ДПС?

– Отговорих ви, няма самоцелно зад формалности.

– На партито не разбрахте ли, че Ахмед Доган ви иска оставката?

– Аз мисля, че след 19 години въпрос на задължителна коректност е тази оставка да ми се поиска по съответния ред. Аз до днес нямам официално поискана оставка. Вие разбирате ли за какво става въпрос? Нямам официално поискана оставка.

– Може би идеята е била вие сам да си я подадете.

– Да си подам сам оставката би означавало съгласие с основните аргументи с които ми се иска. аз не съм съгласен с политическата оценка, че пронатовската позиция е политическа грешка, не съм съгласен. и по тази причина актът на подаване на оставка би се възприел като израз на съгласие с този мотив. За това казах: Искам да знам дали това е позицията на целия централен съвет? Дали това е позицията на избирателите ми, на общността? Това е изключително важен въпрос. Защото ние политическите представители трябва да вземаме решенията си съответно на настроенията, на чувствата, на вижданията на избирателите, а не пряко тях. Аз съм сигурен, че духът, текстът на тази декларация се подкрепя от огромната част на нашите избиратели и точно това ни задължава тази линия на партията да се задълбочава и да се разгръща.

Коректността изискваше тази оставка да бъде поискана официално, защото аз 19 години работих така, че във всяка една критична ситуация, до колкото мога, като един от гласовете на партията в българския парламент, пред медиите съм защитавал с огромно уважение и почит създателите на партията начело със създателя д-р Доган и не съм позволявал и прашинка да пада върху публичния му образ. Както виждате и днес , както и утре аз няма да влизам в никакви извън конкретни политически ценностни позиции., в какъвто и да е диалог пряк или косвен. Но именно защото съм бил коректен през всичките 19 години от мен трудно ще изградят образа на предателя и знам, че това е драма вътрешна и в този момент сред много от членовете на централния съвет и на парламентарната група. Към тях имам само един призив. Да имаме съзнание, че ако загубим човешкото си достойнство, губим себе си. Нищо повече. Аз знам какво ме чака., но искам да знаете, че повече от всякога съм уверен, че нямам от какво да се срамувам и съм сигурен, че след днешния ден, на който може би ще получа най-ценния подарък, ще продължа да отстоявам тези позиции, с които ме познавате толкова години.

– Какъв подарък очаквате?

– Свободата Санчо е велико нещо.

– Разцепва ли се ДПС?

– Уважаеми колеги, аз отговорих изчерпателно на въпросите. Казах, че ние сме на разпологение. Никой никъде не ме извежда, тук съм си, тези дни ще бъда в Кърджали и кще горовим с представителите на кърджалийските медии.

– Вие не смятате ли, че трябва да свикате заседание на централния съвет.

– Аз казах, че това заседание следва да се проведе на 11 януари. Но ако има друго решение, ще видим. За мен не са най-важни хормалните основания. Надявам се да не бъдат парадоксални от рода на трайна невъзмогност да изпълнява задълженията си, защото аз през цялото време съм абсолютно достъпен и телехонът ми е отворен. Надявам се, че няма да бъдат смешни доводите за свикването на форумите. защото ако те са част от една нарочна стратегия за унизяване, на смачкване, на подиграване на един човек, който 19 години водеше политика, която може да се определи като „Местан не позволяваше и прашинка да падне върху публичния образ на който и да е от ДПС.

– Обиден ли сте?
– Не, не съм обиден, смятам, че силната критика на г-н Доган по повод на тази декларация е уникален шанс за провеждане на много силни дебати. Не само вътре в партията, а и в българското общество за посоката, в която ще се развива нашата страна. Това е изключително ваген момент. Аз мисля, че тези дебати вече се разгърнаха. Около тях се вижда едно ясно позициониране кой кой е. Следя всички анализи. От тази гледна точка – не, не съм обиден. Благодарен съм, че има възможност да се проведе толкова широка дискусия във връзка с един акт на председателя на ДПС в мое лице, който беше продуциран, отново повтарям, в парламентарната група, разговор с много колеги. А що се отнася това дали биха били прескочени граници, отвъд които да усетим тенденция на унизяване на човешко достойнство, това няма да го коментирам. Това ще го оставя на съвестта на онези колеги, които много добре знаят кой съм, какво представлявам, какво отношение съм имал към тях и как съм си изпълнявал задълженията.