Зетят на Владимир Путин е напът да се възползва от 1,75 милиарда долара евтино финансиране от руската държава, показа проучване на Ройтерс на основата на публично достъпни документи. С парите частично ще се финансира нефтохимически проект на компания, в която значителни интереси има Кирил Шамалов, съпруг на Катерина Тихонова, по-младата дъщеря на руския президент.

Шамалов е едър акционер в Сибур, най-големия в Русия производител на химикали на петролна и газова основа. Този месец Сибур получи 1,75 милиарда долара от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ) на Русия, за да се помогне за строителството на огромен нов завод в Тоболск, в Сибир.

Изгодна лихва

Според корпоративни документи Сибур е съумяла да заеме парите с лихва от 2 процента. Това е много изгодно, смятат финансови експерти. Артьом Усманов, анализатор в инвестиционната фирма BCS, казва, че онези, които се обърнат към руския облигационен пазар, биха платили над 7% лихва за такъв заем. А Ирина Ализаровская, анализатор в Райфайзенбанк, нарече финансирането на Сибур „доста евтино“.

Шамалов не отговори на молбата на Ройтерс за коментар. Държавното финансиране е получено при „благоприятни условия“, отбеляза в декларация от 9 декември Дмитрий Конов, изпълнителен директор на Сибур. А говорител на компанията казва, че тя няма информация „за семейни отношения или отношения между акционерите и президента на Русия“. Държавният заем, каза той „е преминал през всички необходими процедури и е утвърден в стриктно съответствие със законите“.

Фондът за национално благосъстояние, който беше оценен в началото на 2015 г. на 4,8 трилиона рубли (тогава 72 милиарда долара), поначало инвестира в национални инфраструктурни проекти като ж.п. линии, ядрена технология и основни пътища. Но през октомври т. г. министър-председателят Дмитрий Медведев с декрет добави нефтохимическия завод към списъка на проектите, в които фондът може да инвестира. Решението, каза Медведев, ще намали „зависимостта от внос“ и ще създаде 15 000 работни места.

Проект с голямо бъдеще

Държавни средства съставят част от цялостната стойност (9,5 милиарда долара) на сибирския проект на Сибур, който е известен като ЗапСибНефтехим или ЗапСиб. Заводът, обяви компанията, ще бъде „най-голямото модерно нефтохимическо съоръжение в Русия“ и ще има инсталации на световно равнище.

Развитието на проекта е ключово за бъдещето на Сибур – и за стойността на дяловете на Шамалов. През 2012 г., когато започнаха проектантските работи, президентът на Сибур Леонид Михелсон каза, че ЗапСиб „ще преобрази компанията и целия руски нефтохимически отрасъл“.

След като Шамалов се ожени за дъщерята на Путин през 2013 г., той увеличи дела си в Сибур петократно, а компанията започна да инвестира повече в проекта ЗапСиб. Както Ройтерс научи по-рано, Шамалов е придобил нови 17 процента от дяловете в Сибур през септември 2014 г., което го прави втория акционер в компанията с общо 21,3 процента. Тази инвестиция сега струва 2,85 милиарда долара, ако се съди по курса от неотдавнашни сделки с акции.

В края на септември 2014 г., от Сибур съобщиха, че капиталовите разходи за проекта ЗапСиб ще се увеличат от 53 милиарда рубли ($1,4 млрд. към онзи момент) до 74 милиарда рубли.

Руската държава купува облигациите на Сибур

През февруари т. г. Сибур каза, че основите на завода са положени. А на 4 декември компанията привлече 1,75 милиарда долара от държавата, издавайки 15-годишни облигации с два варианта за лихва, от които държателят избира по-изгодния. Лихвеният процент е или 2 на сто, или е равен на годишната потребителска инфлация в САЩ плюс 1 процент. (Годишната инфлация по потребителски цени в САЩ през ноември беше 0,5 на сто.)

Всички облигации бяха купени от държавата чрез Фонда за национално благосъстояние. Решението да се отпусне този заем взе контролираният от държавата Фонд за руски преки инвестиции (ФРПИ). От там обявиха, че проектът „напълно съответства на правилата за инвестиране на средства на ФНБ в инфраструктурни проекти“.

Що се отнася до самия заем, първо – сумата е под 20% от общата стойност на проекта, второ – ФНБ има „максимум защита на своите средства и съответна изгодност“. ФРПИ похвали и ЗапСиб като „един от най-обещаващите проекти в света“. В същия дух се изказа и говорителка на руското Министерството на икономическото развитие, което номинира проекти за финансиране чрез ФНБ. Тя увери, че облигациите на Сибур ще бъдат изгодни, а освен това държавната инвестиция помага да се привлекат и чуждестранни капитали.

Партньори в Западна Европа

Сибур е заела и 3,3 милиарда долара от европейски банки. За да развие ЗапСиб, Сибур работи с групата Линде, газова и инженерингова компания, базирана в Германия и с INEOS, химическа компания със седалище в Швейцария. Никоя от двете компании не бе открита за коментар.

Заводът е проектиран да произвежда 1,5 милиона тона етилен, който се използва за производството на стоки за масово потребление и за индустрията – от кухненски прибори до водопроводни тръби. Анализатори в Мууди’с оценяват, че проектът би могъл да тласне нагоре приходите на Сибур с 25 – 30 процента, до около 11 милиарда долара годишно.

Основен акционер в Сибур е и милиардерът (от търговия с петрол) Генадий Тимченко, който е стар приятел на Путин= Тимченко е едър акционер и в друга компания – Новатек – която също е печелила финансиране от Фонда за национално благосъстояние. Списък на Фонда показва Новатек и Сибур като единствените частни компания, които са съумели да привлекат пари чрез него.

Новатек също не отговори на искането за коментар. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. бащата на Кирил Шамалов, Николай, беше санкциониран от Европейския съюз, за това че е бил дългогодишен познат на Путин и се е възползвал в бизнеса от връзките си в политическите среди в Русия. Санкциите включваха ограничаване на правото му да пътува и замразяване на авоарите му в ЕС. А Тимченко беше санкциониран от Съединените щати.

Но Кирил Шамалов и Сибур не бяха санкционирани. Министерството на финансите на САЩ не отговори дали е възнамерявало да им наложи санкции. А служители от ЕС казаха този месец пред Ройтерс, че не обсъждано да се разширява списъкът на санкционираните от съюза.