Бившият нападател на „Берое“ Жуниор Мапуку успя да спечели дело срещу клуба, заведено в Старозагорския районен съд. В решение на първа инстанция от 29 декември е признато правото на футболиста да разтрогне едностранно договора си, като плати за това обезщетение в размер на три брутни заплати (27 000 лв.).

Защитата на Мапуку се позова на клауза във въпросния контракт, която дава право при възникнал спор между двете страни той да се решава според българското законодателство. В тази връзка адвокатите привеждат чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда, според който работник може да прекрати трудовите си взаимоотношения, като отправи писмено предизвестие до работодателя.

„Берое“ има възможност да обжалва решението в двуседмичен срок. В случая има опасност от прецедент, ако жалбата на клуба бъде отхвърлена. Причината е, че въпросната клауза на Мапуку се съдържа и в стандартните договори, които БФС изисква да подпишат професионалните футболисти в България. Така би могло да се даде възможност на всеки играч да прекратява едностранно контракта си, след като плати 3 месечни заплати независимо от оставащия срок на споразумението.

Но подобно нещо може и да не се случи, ако „Берое“ спечели друго заведено дело срещу Жуниор Мапуку – във ФИФА. Там старозагорци искат спиране на правата на играча, както и санкция за египетския „Уади Дегла“, който представи през септември Мапуку като свой футболист.

Защитата на Мапуку твърди, че ФИФА не е компетентна в спора, тъй като договорът се основава на Кодекса на труда. Но пък световната футболна асоциация обикновено не гледа с добро око на случаи, в които се стига до решаване на спорове в граждански съд, като се заобикалят наредбите на ФИФА. Затова е нужно да бъдат изтъкнати наистина основателни причини за разтрогването на договора на Мапуку, за да бъде взето решение в полза на футболиста.