Потушаването на „преврата“ на Местан в ДПС разиграва пълноценно картата на надвисналата над България пряка турска опасност и актуализира старото като света внушение, че „само Русия може да ни спаси“. Искаш увеличаване влиянието на Русия в България? Най-простият начин – покажи турската опасност. Ако Местан бе наистина опасен – „шпионин“ или „предател“, щеше да бъде отстранен по-тихо и без обяснения. Зрелищната политическа екзекуция бе пиар акция за полиране на публичния имидж на „патриота“ Доган, казва политологът Огнян Минчев в интервю пред Mediapool.

Какво е политическото бъдеще на Лютви Местан? Той каза, че остава в политиката, но не уточни как.

Ако пожелае да остане в политиката, таванът на кариерата му би могъл да бъде шеф на малка политическа партия – част от колекцията отпаднали от ДПС жертви на Доган – Тахир, Дал, Октай… Тъй като в ДПС контролът е изцяло в ръцете на Доган, всеки, който е отстранен остава без ресурс, без позиции, без потенциал за отделяне на част от партията в ново движение. Повечето от гореспоменатите отцепници разполагаха с добро влияние поне в родните си места и региони. Това влияние неизбежно се стопяваше през следващите няколко години след отстраняването им. Политико-корпортивният октопод, наречен ДПС не остава място за алтернатива.

Приемате ли обяснението му, че се е опитвал да спаси ДПС от образа на проруска олигархична партия и че разправата с него е започнала, защото е настъпил руските интереси в критичния за Русия момент след свалянето на неин самолет от Турция?

Не. Вярно е, че Местан подобри връзките на ДПС с Анкара – така както и Касим Дал преди това, просто защото Ахмед Доган не е приемлив за Ердоган. Анкара от много години се стреми да увеличи влиянието си над ДПС и да използва партията за определени свои стратегически цели. Доган е пречка за това, но далеч не по патриотични съображение.

Ако Движението за права и свободи бъде подчинено на Анкара, Сараят ще загуби огромното си влияние върху българската политика и абсурдно огромния си контрол върху българската икономика и българските институции. Едно е да си слуга някому – дори и на Турция, друго е да си господарят. Но откъде идва господарският ресурс? Безспорно, от монополизацията на етническия вот, от превръщането на ДПС в най-надеждната политико-организационна опора на посткомунистическата олигархия – особено след срива на БСП.

Оттук и изводът, за който нямаме преки факти, но зад който има трудно оборима логика. Може ли Доган и ДПС да са политико-корпоративен и организационен гръбнак на българската олигархия и да не бъдат зависими от руската инфраструктура на влияние в България? След като познаваме степента на зависимост на българската олигархична мрежа от Русия, отговорът на този въпрос се налага от само себе си. Не разсипаната българска държава предотвратява завладяването на ДПС от Анкара. Има по-мощна сила, която слага граница на турските мераци. Кризата с Касим Дал – Ахмед Емин е най-видимият пример за това.

ДПС е руско-турска съсобственост, в която на Анкара е предложен миноритарен дял. Конфликтът Путин – Ердоган безспорно е променил сериозно правилата на играта за ДПС в България. Не мисля обаче, че Местан има потенциала да инициира подобен завой в полза на Анкара – дори и като председател на ДПС той винаги е светил с отразена светлина.

Спешният порядък, в който Местан бе отстранен, показва две възможни интерпретации. Първо, Анкара е планирала операция за публично заявени претенции за автономизация на населените с турци региони в България, която да се реализира по време на честванията на „възродителния процес“. Местан в най-добрия случай би бил обикновен изпълнител на организационни поръчения. Не за друго – толкова може, не повече. Основания за подобна интерпретация ми дава „подгряването“ на темата с филма на Ал Джазира „България, моя земя“ и планираните посещения в Кърджалийско на турския външен министър, посланика, притискането на България със заплаха от бежанска криза.

Втората интерпретация е свързана с желанието на българския олигархичен елит да се възползва максимално от ситуацията на конфликта между Москва и Анкара. Потушаването на „преврата“ на Местан в ДПС разиграва пълноценно картата на надвисналата над България пряка турска опасност и актуализира старото като света внушение, че „само Русия може да ни спаси“. Искаш увеличаване влиянието на Русия в България? Най-простият начин – покажи турската опасност. В подкрепа на тази интерпретация идва огромната пропагандна вълна на Пеевските медии с това внушение – Турция ни заплашва – Русия ще ни спаси. Употребата на тази любима теза на българската „русофилска“ олигархия бе сдържана в продължение на дълго време – явно по настояване на Москва, която поддържаше много добри всестранни отношения с Анкара. След свалянето на Су-24 подобно въздържание стана безпредметно и петата колона в България се представи блестящо в съживяването на старата теза за турската опасност. Декларацията на ДПС – Местан за сваления руски самолет бе използвана като аргумент … почти месец по-късно.

Най-големият печеливш е Ахмед Доган. Най-мразеният политик в България, председателствал всеки крупен грабеж и изнудване на българската държава и българското общество през последните 25 години, излезе в ролята на „патриот“ – и целият в бяло. Дали на основата на това радикално „почистване на имиджа“ Сараят не планира ново пълноценно и открито участие във властта? Може би, въпреки че и формално извън управлението, библиотекарско-сарайският конгломерат и без друго притежава всичко ценно с България. А Местан … Оставете го Местан – малък човек, попаднал на високо място и жертван с лекота и без последствия за целите и господарите, които безропотно е обслужвал. Борец срещу олигархията? Къде? Кога?

Смятате ли, че ДПС вече търпи щети след „ритуалната екзекуция“ на Местан от Доган? Защо според вас Доган избра този зрелищно-назидателен начин за смяната на лидера, който сам бе сложил начело на ДПС?

Щетите за ДПС ще бъдат относително малки и пренебрежими. Ако Местан бе наистина опасен – „шпионин“ или „предател“, щеше да бъде отстранен по-тихо и без обяснения. Зрелищната политическа екзекуция бе пиар акция за полиране на публичния имидж на „патриота“ Доган. След като има „патриот“ и „спасител“, логично е да има и „предател“.

Как ще се развива ДПС оттук нататък и по-специално отношенията му с ГЕРБ, след като и Местан „освети“ движението като проруска олигархична партия и заяви, че бизнес интересите на ДПС са на власт?

Местан не е осветил нищо ново. Финансовите и икономически интереси на ДПС и ГЕРБ са толкова симбиотични, че никакво „осветяване“ не може да ги смути или отслаби. Те не помръднаха със зрелищното „осветяване“ при рухването на КТБ, та Местан ли ще ги разклати? За съжаление, България се намира отвъд точката, до която един публичен скандал произвежда неизбежни политически последствия, а замесените търпят щети. Олигархичният контрол върху българската държава, медиите, икономиката, правосъдието и политическия процес е вече толкова всеобхватен, че дестабилизиране на властта без външна намеса е трудно до невъзможност.

Какви са политическите мини за Бойко Борисов?

Единствената опасност за Борисов е да не се поддаде на натиска за пряко включване на ДПС в коалицията и властта. Тогава топлата връзка със Сарая няма да може да бъде прикривана и популистката харизма на Борисов ще се окаже недостатъчна, за да задържи доверието на неговите поддръжници.

Mediapool