Лидерът на АБВ Георги Първанов отправи ултиматум към премиера Бойко Борисов правителството „незабавно“ да номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН или партията му ще оттегли подкрепата си за кабинета. „МВнР да не протака и да придвижи незабавно писмото с номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Неясната позиция и евентуалното грешно решение на българското правителство по този въпрос може да радикализира поведението на АБВ по външната политика на правителството и да доведе до крайни решения относно участието ни в управлението„, заяви бившият президент Георги Първанов, чийто протеже е Бокова.

Според него кандидатурата на Бокова за поста е „много категорична„.  Сред фаворитите за поста обаче се спряга и името на още една българка – зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева. ООН промени процедурата за избор на генерален секретар и сега националните правителствата трябва открито да предложат кандидати за поста. Външният министър Даниел Митов, в чиито правомощия е това, обясни наскоро, че кабинетът ще обяви кандидатурата си за генерален секретар на ООН в „момента, в който условията са най-благоприятни за нейния успех“.

Самият Борисов коментира преди два месеца, че постът на генерален секретар на ООН се заема от човек, консенсусен за всички, и че сигналите за това ще дойдат през тази година. От АБВ настояват още да бъдат дадени „ясни указания на българските дипломати в чужбина без двусмислие и двойни игри за подкрепа на кандидатурата на Бокова, тъй като някои от тях си позволяват да работят против тази кандидатура„.

„Това не само е грозно, но е обидно за нацията, да го правят наши сънародници е меко казано недопустимо„, каза Първанов. Освен това според него „тук-там се появяват негативни публикации, черен пиар, който тръгва, уви, от българска почва„.

„Отказвам да разсъждавам върху хипотезата държавата да не подкрепи Ирина Бокова. Ако това се случи, ще бъде катастрофа за българската дипломация. Казах го внимателно и дипломатично, защото на този етап се опитваме да говорим на дипломатичен език. Но езикът може и да загрубее, това не бива да звучи като заплаха, а просто като реална преценка“, заяви Първанов.

Първанов настоява и за изпращането на бившия постоянен секретар на външно министерство Георги Димитров за генерален консул в Санкт Петербург. Бившият секретар на президента Георги Първанов по външната политика е възприеман като „символ“ на съпротивата срещу отзоваването на посланици с агентурно минало.

Георги Димитров бе част от екипа на президента Георги Първанов в периода от 2002 г. до 2005 година, а за последно бе посланик в Белград. Той е един от посланиците с агентурно минало, които спечелиха дела заради прекратяването на задграничните им командировки.

Външният министър Даниел Митов го освободи от поста на постоянен секретар още като служебен министър през 2014 година, но съдът реши в края на миналата година, че уволнението му е неправомерно. Президентът Росен Плевнелиев отказва да назначава за посланици т.нар. ДС дипломати, но генералните консули се назначават само с решение на правителството и не се изисква негова санкция.

Партията на Георги Първанов има силно влияние във външно министерство, в което все още много ключови позиции се заемат от кадри на бившите служби на комунистическия режим. Според неофициална информация Първанов продължава да отстоява много успешно позициите си в дипломатическото ведомство пред премиера Бойко Борисов.

Бившият външен министър Ивайло Калфин коментира от своя страна, че Бокова се ползва с подкрепата на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Според публикации в авторитетни чужди медии обаче това съвсем не е така. Сега е време не за консултации, а за сериозна кампания за кандидатурата на Бокова, настоя Калфин.

Първанов припомни, че когато Ирина Бокова е била предложена за поста генерален директор на ЮНЕСКО, българската държава е застанала с цялата си дипломатическа мощ, с всички ресурси и възможности зад нея.

„Питам се защо, ако тогава това се е случило, не виждаме подобна ангажираност на българските институции сега и даваме ли си сметка, че евентуалното забавяне може да намали шансовете или поне да провокира други желаещи да се включат в тази надпревара?“, запита Първанов.

Според него редица авторитетни дипломатически издания посочват, че безспорният фаворит в тази надпревара е Ирина Бокова. Те обаче слагат сред фаворитите още Кристалина Георгиева, както и на външния министър на Хърватия Весна Пусич, бившата министър-председателка на Нова Зеландия Хелън Кларк и президентката на Чили Мишел Бачелет.

„Всяка друга наша кандидатура, без да споменавам имена, я чака участта да се нареди на опашката по силата на редица съображения“, коментира Първанов.

Съветът за сигурност и Общото събрание на ООН направиха миналата година първата стъпка към вдигане на завесата на секретността при избора на следващия генерален секретар, като изпрати общо писмо до страните членки да предложат кандидатури за поста. Имената и биографиите на кандидатите ще бъдат публично обявени и те ще могат да се явят на интервюта, подобни на интервютата за постъпване на работа.

Така световната организация изпълни искането на много страни приемникът на Бан Ки-мун, чийто втори и последен мандат изтича в края на 2016 г., да бъде избран до известна степен прозрачно.