Замърсяване на питейната вода с фекалии, нитрати, желязо и предозиране с хлор е установило изследване, поръчано от асоциация „Активни потребители“. Различни замърсявания на питейната вода има в 14 от общо 29 града, в които е проведено изследването в края на 2015 г., съобщи вчера изпълнителният директор на организацията Богомил Николов.

В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39 от пробите или в близо 50% от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той. Установеният от „Активни потребители“ процент на отклонение от стандартите е изключително висок, но в достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладва само за около 1% замърсявания.

В 21 проби от 11 града един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, каза Николов. Само в пробите на 4 града няма абсолютно никакви замърсители. Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище. На другия полюс, с най-замърсена вода, и то с по няколко показателя, са Ботевград, Димитровград, Костинброд, Златица.

Най-опасният от всички замърсители на питейната вода е активният хлор, който е засечен в 17,3% от пробите. В други 30,8% се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг на л. Според Николов прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества. В България с хлор се третират всички питейни води. Предозирането на препарата обаче създава много повече проблеми за здравето на потребителите от тези, които решава, смята Богомил Николов.

В концентрации над 0,4 мг на л хлорът е токсичен. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на канцерогенни вещества. Около и наднорменото замърсяване с активен хлор е най-разпространеният проблем в питейната вода на България, посочи той. Това е индикация за сериозни пропуски в процедурите за контрол на безопасността на ВиК операторите, смята Николов.

При потенциално патогенните микроорганизми са изследвали 2 задължителни показателя – за колиформи и за Еscherichia coli. Такива са открити в 6 града – София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване. Наднормено количество нитрати – 50 мг на литър и повече, открихме в 4 проби от 3 града – Видин, Димитровград и Пазарджик, продължи Богомил Николов. В над 90% от случаите основен източник на нитрати е селското стопанство. Използваните в земеделието синтетични и органични торове се просмукват в почвата и замърсяват водоизточниците. В България обаче няма нито една пречиствателна станция с рутинно пречистване на нитрати, каза Николов.

В изследването са включени 5 тежки метала – желязо, манган, арсен, олово и мед. Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо – в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са в предупредителния сектор. Те вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не е установено наднормено или предупредително количество на манган, арсен и мед. Но в 30,8% от пробите има съмнение за наличие на наднормено количество олово, което се получава заради различните лаборатории, които са ползвани.

От „Активни потребители“ препоръчват създаване на независим, публичен и прозрачен орган за контрол на качеството и безопасността на питейната вода. Наложителен е и контрол върху използването на синтетични и органични торове в земеделието, а измерването на съдържанието на олово трябва да бъде прехвърлено от периодичния в постоянния мониторинг, смята Николов.